Преди седмица попаднах в компанията на хора, които се оказаха компетентни по всички теми на света. Оказа се, че кой от кой, всички бяха специалисти, разбирачи и даже - разбиВачи на знания и разбирания
за случващото се в държавата!
Не искам да си мислите, че говоря с лошо за тях! Те са страхотни. Всичките - млади хора, реализирани в професиите си и ентусиасти, да завладяват нови и нови пространства - на професионални идеи, на лични желания и цели, на емоции...
Учудиха ме обаче, защото повечето теми, като изключим тази с фазата за мръсните вицове, бяха депресантно-социални... Оказа се, че те
мислят на държавата ни като на купчина нереализирани политики - социални, административни, финансови и... всякакви.
Непрекъснато говореха за това, че в Чужбина, особено в Европа, а да не говорим и за Щатите, всичко е на светлинни години от нас. Едно от момичетата (с много сериозна и отговорна професия ) твърдеше през цялото време, че никъде по света не се случват нещата, които се случват на нас и по-точно - у нас. Друг обвиняваше здравната ни система, че т.нар. преждевременно пенсиониране по ТЕЛК било много тромава и неадекватна процедура, защото бащата на негов познат се оказало, че не успял да мине през нея. На въпроса ми - Сериозен ли е проблемът със здравето му?, отговорът беше - Ааа, не... Имаше и такива, които обясняваха, че реформите в образованието ни са го превърнали в най-скапаната система... И, какво ли още не чух... Но предпочитам да не изпадам в "излишна филология"...
След срещата си с тях, отнесох със себе си стотици въпроси.
По дяволите, наистина не разбирах! Защо винаги ни е по-лесно да съпоставяме нещата на принципа: ние не сме - а те, всички извън България, са много и всичко... Дори и да е така (в което аз лично много се съмнявам), с какво ни помагат всички тези констатации?
Заприличали сме на лелки-оплаквачки, които са забили носове в черната пръст и дори не помислят да погледнат нагоре... Докога ще си мислим, че все на нас най- не ни е наред всичко, а ние, "светите води ненапити", не сме виновни за нищо. Докога
все в чуждите паници ще надничаме като гладни Гаврошовци и ще си мислим, че тяхната каша не е така лоша като нашата? Има ли смисъл от всичко това? Каква е ползата от толкова много пропиляна енергия за оплакване, мрънкане и тежки констатации как на нас ни е най-зле, дори и от хора, чиито проблеми са много далече от това, че сметките им за ток били скочили със 7%, че горивото било поскъпнало, предвиждало се увеличение на това и това или пък - ще има ли българинът пари и тази година да отиде на море???
Стига! Наистина е изморяващо и безцелно да се говори и мисли така....
О.к., дори и всичко да е така, както се оплакваме, че е,
някой може ли да ми каже какво правим по въпроса, за да се променят нещата???
Да речем,
ако сме недоволни от държавните ни решения и политики, правим ли нещо по въпроса? - Не! Ядосваме се пред телевизора, на маса или в задръстването, но после - нищо!
Ту харесваме, ту не харесваме този и онзи политик, ама като дойде време за гласуване - предпочитаме да си седим на диваните, защото то нямало смисъл...
Чули, недочули, че на Обама жена му все с него ходи и хоп - и ние да си имаме първа дама, и защо нашата г-жа Плевналиева не искала да се показва? Ами не иска, но това си й е в правото.
Някой замисля ли се, че тази жена явно няма потребност от непрекъснати медийни изяви, за да се себеосъществява като президентша и след като закона ни не го изисква, тя има право на този избор, без да й "връткаме" по медиите една и съща снимка (доста нескопосан колаж при това), че ходела тук и там и правела това-онова, докато мъжът й еди си какво...
Стига на политическа тема. Да вземем социално-битовите ни недоволства.
У нас било мръсно...
Ами да, мръсно ще е, щом си цапаме! Преди два дни по магистралата ни, огряна от слънцето, шофьорът на автомобила пред мен изхвърли опаковката си от вафла през прозореца си. Много удобно, нали?! Та те нали затова новите автомобили ги правят с push-копче за отваряне и затваряне на стъклата - да можем да не си цапаме колата, щом можем да мятаме на воля по магистралата!
Летят ли ви торбички от боклук покрай главата, когато има вятър? Ами, да, ще ви летят, след като ако не вие, то вашият съсед, приятел или роднина отива до голямата зелена (или какъвто и да е цвят) кофа и въпреки усилието, което е направил, решава да не си изхвърли боклука точно пък в кофата...
Заледено ли ви е по тротоарите и площадките пред блока? Да, ще е, ако никой от живеещите в 20-те или 100-те апартамента във входа ви, не се е престрашил да инвестира в лопата от 10 лв и уикенда, вместо да яде кебапчета, не слезе да поизчисти малко сняг... (Да, знам - в много други страни това е работа на общини или други държавни агенции, но тъй като нашите все още не са се развили чак до там, ние можем да им помогнем, вместо да недоволстваме само!).
Казвате, че в чужбина било много по-добре и като отидете, пушите на крак пред вратите на ресторантите, ама тука мърморите и недоволствате от новите промени в закона. (Може би е редно да ви кажа, че аз самата съм пушач, за да не ме обвините, че не ви разбирам. И въпреки това, ако трябва да бъда на място "без тютюнев дим" не мърморя...) Защо? Защо и тук да не е като навсякъде? Какво излиза? - За това, което ни се харесва, в чужбина е ок, а за другото - прехвърляме го като вина на нашите, нали?
Говорим (защото така сме се научили още през соца), че в Германия (само един от многото примери) е мнооого добре, а дори не разбираме, че икономиката на Казахстан се е разраснала сериозно и стандартът на този микс от националности е в пъти по-висок от нашия към днешна дата, защото това не е държава с "модерно звучене". Все към Европата ни тегли, ама се правим, че не виждаме гетата, мизерията и беднотията в чужбина. Все едно в централните части на Париж, на Порто или на Брюксел липсват...
Прецахме си и морето, и планините, и сега все мрънкаме, че всичко било в грозни бетони. Да, грозно е, но когато продавахте земите си покрай плажа или в Родопите (да речем) и си купувахте луксозни автомобили ( и какво ли още не), които не отговарят на стандарта ви, не мислехте за това, а? И всъщност, замисляли ли сте се над това, че голяма част от бетонните гробници са почеркът на псевдо-играчи, които са си повярвали, че и те като "големите риби" могат да строят и печелят, защото то така - щом Вуте може, и аз мога...
Медиите "гръмнаха" новината, че на свещениците им били отворени ДС-досиетата и въртяха същата тази новина сума ти време, понеже нямаха друга и преобладаващ процент от ТВ-маниаците започна да напада т същите тези свещеници, и изкара Църквата най-черната. Ама не се замислиха, че не само църквата, ами всичко около нас е "пренаселено" от бивши агенти на ДС или техните наследници. Сети ли се някой от противниците да се замисли над факта, че за разлика от другите социалистически държави по онова време (давам пример със съседни такива като Сърбия, Полша, Чехия, Румъния и т.н.), българската църква е била репресирана по всевъзможни начини, че ако не вие самите, вашите родители или баби и дядовци са "клюкали" на ДС-агентите кой влиза в църквата и кой не...
Мерките по ТЕЛК били много строги, сложни и непосилни, но нима забравихте, че промениха закона именно заради безчетните нарушения и неправомерно отпуснати пенсии, за да могат ако не напълно, то поне в някаква част да бъдат ограничени.
Псувате по-задръстванията, ама не проявявате толерантност към другите шофьори (така както правят европейците, например)...
Нищо не ви харесва, но и нищо не правите, за да се променят нещата...
Недоволствате от опитите на правителството да ограничат размаха на черната икономика, но недоволствахте и преди, когато тя процъфтяваше...
Ядосвате се, че като ви съкратят (ако имате изобщо този късмет, а не сте просто уволнен по член не знам си кой, без право на обезщетение...), обезщетението от държавата е жълти стотинки, но не мислите за това, когато ви осигуряват на смешно ниска заплата, за да приберете 100-200 лева под масата...
Искаме, а не даваме! Можем, но не правим!
Търсим, без да сме загубили! Чакаме, без да сме заслужили!
Защо? Докога? Тя, държавата, няма откъде да вземе, ако ние не й дадем - и култура, и поведение, и образование, и коректна преценка на действителността, и разумни действия и постъпки...
А дотогава - в най-добрия случай, можем да бъдем само
Хъшове с псевдо-патриотизъм, но не в Браилската, а
в родната си кръчма...
J.R.
J.R.
