За нещата и за хората.

За опита да полетя и за последиците от приземяването.

За алегориите на пожеланото и за метафорите на реалното.

За...

5/28/2012

Fay...

Kirsty Mitchell Photography
Ще ме научиш ли да оцветявам дъгата
и да свиря в ритъма на дъжда,
да съм спътник в полета на птицата
и да мога винаги със нея да летя?
Ще ме научиш ли да рисувам цветята
и като пчела от сладостта им да бера,
да съм фея, която пърхайки с крилата,
прелита над вълшебната гора?
Ще ме научиш ли да бъда твоя
и винаги до теб да мога да заспя,
след залеза да ти оставам вярна
и никога от еднообразие да не се изморя?
Ще ме научиш ли да вярвам
във себе си, във теб и в любовта?
J.R.




5/23/2012

Светият Граал: Една легенда за Тайната на тайните


Толкова много книги, студии, статии и легенди са посветени на Ордена на Рицарите Тамплиери, че на практика е невъзможно да се каже нещо ново. Историята на Ордена от средновековието до наши дни винаги е била съпътствана от противоречиви тези и митове. Една от най-популярните сред тях остава легендата за Светия Граал и Рицарите Тамплиери като негови пазители. Тази легенда е съпътствана и от теории (със силно изразен легендарен характер), че именно Тамплиерите пазят Тайната на тайните – мистичното тайнство на живота, недостъпно и непознато за никой друг. Религиозните схващания, основните концепти и икономическа мощ на Ордена са предмет на проучванията на много учени и изследователи по целия свят. И все пак, никоя от тях не е еднозначно доказана към днешна дата.
В този ред на мисли, преди малко повече от година получих като подарък „Персевал, или Разказ за Граала” на Кретиен дьо Троа (издадена на български с пореден N:17 от Библиотеката на Велик Приорат България). Без съмнение това е един от шедьоврите на европейското изкуство, първият европейски текст, свързан с легендата за Граала. Именно романът на Кретиен дьо Троа по-късно се превръща в основа за епическата поема на Волфрам фон Ешенбах „Персевал”, във вдъхновение за Робер дъо Борон, за Албрехт фон Шарфенберг, Рихард Вагнер и много други. Четейки го (а съгласете се, че това не е книга, която може да бъде прочетена „на един дъх”), през ръцете ми преминаха много други заглавия, които оставиха своите следи и поставиха пред мен различни въпроси, и все пак текстът на Кретиен дьо Троа провокира любопитството ми да се опитам да намеря своя прочит на легендата за Граала...
Оказва се, че в Западна Европа (от Пиринеите до Скандинавския п-в) легендите за Светия Граал битуват от древността. Те са фиксирани в Испания, в Южна Франция, в Германия, в Англия, в Исландия и в много други страни. А най-впечатляващото е, че въпреки широтата на обхвата си, съдържанието на тези легенди е удивително еднотипно. Разказват за тайнствената гора на спасението, в центъра на която на най-високото място се издига замък – свещената обител на Висшето Братство (което най-често бива асоциирано с Рицарите Тамплиери). В светия си храм то пази Свещения Граал. А за тези, решили да достигнат до тайната реликва, е предупреждението, че непроходимостта на гората е повече от 30 км, в подножието й е разположена река, а над нея – скали, които преграждат пътя до върха. В гората от всички страни на замъка на постове стоят стражи, които не биха допуснали недостойните да преминат.
Разказва се, че Пазители могат да бъдат само тези, които носят рицарски сърца, чисти като самия Граал; с дух, способен да преодолее изкушенията и съблазните на този свят, докато нечистивите, изкушените от земните блага човеци, са недостойни да съзрат Сакралния символ. Да имаш привилегията да бъдеш рицар и пазител на Граала се приема за най-голяма чест и най-висше достижение, дадено на смъртните. Ето защо, не малко хора през средновековието са се устремявали към тази цел на целите, към това тайнствено място на земята...  
В този смисъл (без да преувеличаваме), спокойно можем да маркираме идеята, че Граальт се превръща в най-възвишената и съкровена концепция за средновековна Европа. С него се асоциират представите за чистота, непорочност и древната мъдрост. Трудно е да се каже дали има друга подобна легенда, породена с толкова помисъл, преживявания, стремления, за която са изписани стотици страници от средновековието до наши дни. Някои изследователи смятат, че легендата прониква на Запад от Изток през ХIIIII век. Според други това се е случило поне век по-рано и е свързано с преселението на народите от Азия в Европа. Като потвърждение на твърденията може да служи персийската легенда за Граала, за която през 1940 г. в очерка си „Тайни” Н.К.Рерих пише: „Дори да мислим, че легендата за Персевал и за Граала е чисто въображение, то чешки учен неотдавна намери в иранската литература от V век книга "Парси Вал Наме", в която е разказана легендата за Персевал и Граала. А в книгата си "Братството на Граала" Рихард Рудзитис подчертава, че липсата на достатъчно теории за произхода на легендата, за Граала и рицарите-пазители свидетелства за това, че през средновековието европейците са се отнасяли към тях както към реалността.
Символиката на Граала – като източник на живот и безсмъртие, изобилие и плодородие, от своя страна потвърждава легендарния характер на символа, тъй като асоциира с жертвената чаша с ведическия сом, с авестийския хаом или с гръцката амброзия. Търсенето на Чашата се мисли като търсене на скрития смисъл и тайнството на живота. За Аристотел това е „основният първодвигател” на всичко, а в теориите на Юнг Граалът символизира вечното търсене на човека към вътрешната цялост, пълнота на съществуването, движение от Него към Себе си. Стари християнски текстове разказват, че ангелите са изработили Граала от изумруд, паднал от челото на Луцифер, когато изпада в бездната. Има и такава, която разказва, че Граалът е бил поверен на Адам, но останал в рая след грехопадението на човека. И така нататък, и така нататък... И все пак, любопитно е, че нито един църковен историк не споменава за това; че Църквата нито потвърждава, нито отрича легендата.
А ако погледнем на легендата за Граала като към художествен текст, най-удивителен, поне за мен, се явява епилогът (на практика еднакъв във всички варианти на мита), който разказва за връщането на Свещения Граал на Изток или както подчертава Вагнер – в родината му. В старофренския роман последните рицари на Граала - Галахад и Персевал, пренасят Свещената чаша в свята източна страна и я прибират в "духовния замък". В друг роман  Галахад пренася Символа от Британия, недостойна за него, отново в източната страна. В древнокелтската легенда Пазителите на свещения съсъд също се отправят на Изток. В испанската легенда пазителката на Граала -  Есклармонда, скрива чашата дълбоко в недрата на гората, а самата тя се превръща в бял гълъб и прелита над горите на Азия, където и до днес живее в земния рай. Най-описателно е представеното връщането на Свещената чаша в родината му от фон Шарфенберг в "Младият Титурел".
Когато говорим за Граала, няма как да подминем и факта, че легендата за една от най-ценните реликви се свързва с Ордена на Рицарите Тамплиери като негови пазители. В народната рицарска епика през средновековието именно те най-често са рисувани като негови пазители (напр. при В. фон Ешенбах), а според някои изследователи (като Сен Мартин) не е изключено дори старофренският роман да е написан именно от рицар Тамплиер. Няма как да пренебрегнем и съвпадението с Троа – френският град, който много исторически източници свързват с Ордена, е и градът, в който Кретиен дьо Троа пише първия роман за Граала: „... в ръцете на Кретиен келтската приказка представлява само основа, върху която той изгражда своя текст. Toва, което е написал в Троа недвусмислено показва, че е бил напътстван, че е напълно вероятно в този град да са го пренесли тамплиерите” (Сен Мартин).
И така. Вместо заключение можем да обобщим, че легендата не може да се редуцира напълно нито към средновековните вярвания, нито към църковното тайнство, нито към келтския мит. И колкото и красиво и истински да звучат текстовете, след тях остават въпросите и предположенията. Защото Светият Граал остава един от най-интересните и поставящ много въпроси символи. Тайна, която се разкрива само на най-достойните...
J.R.

Използванa литература: Рудзитис, Р. Братство Грааля. Рига, Угунс, 1994.  // Martin, S. Vitezovi templari. Beograd, Lukaštampa, 2006.  

5/19/2012

Цветно сиво

















Чувствата са с аромат на портокалово,                                            
мислите - оцветени във зелено,
а усещането - сладко като ягодово,
ми подсказва, че това е забранено!
Забранено е, защото си желание в червено,
защото си илюзия, облечена във бяло.
защото си копнеж във кадифено
и сън, сънуван в розово и във кафяво.
Алвеол си - цветен и много ароматен,
и всеки път те произнасях в морско синьо,
но ти си и истински, и нереален -
оксиморон, решен в нюансите на сиво.

J.R.


5/15/2012

Reflection





S. Dali: Swans Reflecting Elephants

Това е приказка, нали?!
и само в нея може да ни има
да съществуваме и аз, и ти,
да бъдем главните герои
в една действителност -
красива, но измислена...
Това е приказка, нали?!
а всяко чувство - фикция...
J.R.


5/11/2012

-

Салвадор Дали














                          Изпусна ръката ми и аз отлетях.
Не ме последва, защо се отказа?
Защо се уплаши, така и не разбрах,
нима с крилата си те изненадах? 
...
Не знаеше, навярно, че мога да летя,
че нося в себе си искра от пеперуда...