За нещата и за хората.

За опита да полетя и за последиците от приземяването.

За алегориите на пожеланото и за метафорите на реалното.

За...

5/31/2013

Не е страшно, че сме държава на Златките, страшно е, че се държим като Златки със държавата!!!

Не е страшно, че сме държава на Златките, страшно е, че се държим като Златки със държавата!
Отдавна не ни се налага да се предлагаме, нямаме стойност - нито материална, нито спиритуална. Не е необходимо и да се продаваме - купиха ни евтино и препродадоха парче по парче на безценица... Нямаме стойност, сами се отказахме от нея... Нямаме какво да предложим, следователно - няма какво да поискаме и в замяна...
Държим се като третостепенни Златки с евтино надути цици, към които дори и най-изпадналите международни шофьори вече не проявяват интерес... В Европа сме (или поне така си мислим), ама се държим като 100% балканци, на които всичко европейско им е чуждо! А трагикомедията идва от факта, че така сме оплели самоличностите си в екстеншъни и маски, че като се погледнем в огледалото вече не се припознаваме нито като българи, нито като европейци, нито като балканци...  Какви сме тогава ли?! Хъшове! - пием, пеем и се смеем, а като дойде моментът да заемем позиция относно бъдещето на държавата - вкопани в мизерните, пропити от влагата на собствената ни нереализираност кръчми на несбъднатото ни битие - продължаваме да пием, да тропаме с юмрук по масата и най-много - да тропнем и по един юмрук на жената, че така и така трябва на някой да си го изкараме...
Имаше избори... Отказахме да гласуваме... не плащаха добре и нямахме стимул... Пък и какво значение има - Златки винаги се търсят! Не е важно какво ще поискаме, важно е какво ще ни дадат... Пък и нищо да не ни дадат, все е нещо!
Оплаквахме се от кабинета Борисов, а не си давахме сметка, че докато други евро-държави обявяваха фалит след фалит, България дори и да не "дръпна" напред, успя да запази стабилността си - на бедна, средно интересна за големия свят държавица, някъде там на Балканите, но все пак - не фалирала, справяща се както може... Оплаквахме се, но и скандирахме "Браво, Бойко" - защото така сме научени - да се подчиняваме, да се съгласяваме, да се стремим да се набием на око на силните на деня, че току-виж, паднал и някой друг келепир. Така сме научени от време оно - да сме подчинени - винаги на някого и никога на себе си.
Днес словославяме кабинета Орешарски - и се надяваме да ни оправи... Иронията - ще ни оправи, ама пак безплатно и безотговорно! А ние - с бедни Златкини душици - научени все безплатно или най-много срещу питие-две да ни оправят -  ще преглътнем и ще продължим да се залъгваме, че следващото оправяне ще е по-качествено (поне!)...
И ще има да чакаме като Златка пред магазин на Картие да ни вдигната я заплатите, я пенсиите, я нещо друго, а от другата страна на витрината новия ни премиер ще се смее и ще вика: Искате, ама нямаааааа! Има за мен! И за Сергей има! И за Волен и за Лютви има! Ама за вас - няма! Няма и да има!
И ще е така... И все ще е така, докато се държим като Златки, които не си знаят цената... Като леки момичета, чиито амбиции стигат до възможността да пият едно малко в кръчмата, а после да изкарат късмета, та да вземе някой да ги оправи (пък било то и безплатно!)...