В пълнолунието мислите препускат
в опит да надбягат кръглата луна,
но изгубени в прозрачен мрак потъват
и празна, но светла остава нощта.
А някъде в далечината изпищява
неродена още върколаческа душа
и вятърът, събуден, зашумява
във клоните на пълнолунната гора.
И в тази нощ, по-светла от деня, запява
последна песен за някого смъртта,
в която саркастично обяснява,
че днес ще отнесе поредната съдба.
А мислите препускат бясно
и смее им се бледата луна...
J.R.
Няма коментари:
Публикуване на коментар