“Покръстете ме!”-
а аз казвам:
“ Просветете ме!”
Х. Сенкевич
Има книги, които се помнят дълго и такива, които ги помниш цял живот...
Quo Vadis на Сенкевич определено е от вторите. Запомнила съм всяка страница - къде съм плакала, къде съм била разочарована от случващото се и къде съм бързала да чета напред и по-напред, за да разбера възможно ли е спасението... Сенкевич ми показа горящия Рим за първи път... И повярвайте ми, искаше ми се да мога поне малко да рисувам, за да ви го покажа и на вас. Още помня обезумелите очи на Нерон, както и редовете, че "за смъртта не си струва да мислим, защото тя и без наша помощ сама мисли за нас". Помня и историята за една Любов - по-силна, по-истинска и по-красива от всичко...
И тогава, и днес често ми се случва да питам: "Quo Vadis, Domine?"...
J.R.
| Salvador Dali: The Persistence of Memory |
