Но беше красиво и носеше плам...
Будеше нощите, усмихваше дните,
придаваше смисъл на това да си сам.
Да си сам, но не и самотен,
да очакваш, да вярваш, да си -
смисъл за някого, макар и далечен,
смисъл сам за себе си дори.
Имаше нещо и беше прекрасно!
Приказка някаква в измислен свят.
Горчиво-сладко и ароматно,
друг живот на безлюден бряг...
Няма коментари:
Публикуване на коментар