От мен безмилостно отне душата,
остави ме да тлея в пепелта.
Болката пронизва ме, а самотата -
тя вечна ли ще бъде - до смъртта?
В града угасват всички светлини
и тъмнината жадно ме поглъща.
Тишината в ръждива мрежа ме плени,
а споменът за теб към отчаяния ме връща.
Мразовито е без твоите ръце.
И вместо обич, има празнина.
От камък ли е твоето сърце?
Аз чакам отговор, а в мрака - тишина.
J.R.
Няма коментари:
Публикуване на коментар