Когато си отиват дъждовете,
една последна капка на небето
го жили и като сълза напира.
Внезапна мълния напира облак
и бурята за сетен път умира.
Когато си отиват дъждовете,
като мъниста облаци се нижат.
Изкъпан вятър тялото ми ближе,
със влагата отцеждам се в земята
и имам сили, Боже, имам сили,
да вярвам, че съм още жива,
когато си отиват дъждовете.
J.R.
Няма коментари:
Публикуване на коментар