Утре...

"Утре, утре, винаги утре, момче.

Целият човешки живот се свежда до утре..."

М. Павич,

Шапка от рибя кожа

Утре ще съм истинска. Обещах си вчера

да повярвам, да съм по-добра. 

Утре ще постигна невъзможното,

ще намеря време нещо да поправя. 

Утре мога да съм всичко,

ала днес не съм готова.... 

Утре ще ти кажа, че обичам.

Ще погледна на света през твоите очи.

Утре грешките си ще призная

и за всички пропуснати възможности. 

Утре мога да намеря време за мечти,

ала днес такова време нямам...

Утре ще ти нарисувам дъга,

а всеки цвят ще бъде чувство.

Ще ти напиша поема за живота

и всеки ред ще е признание.

Утре мога да те снимам в мислите си,

ала днес, повярвай ми, не искам... 

Утре ще ми минат раните,

които днес и вчера ме боляха... 

Утре ще забравя за сълзите,

които неприятно грима ми разваляха. 

Утре ще съм слънчево сияние, 

ала днес съм просто затъмнение... 

Утре ще науча ненаученото.

Ще се запозная с нови хора. 

Ще се радвам на спечеленото,

ще изтрия всякаква тревога. 

Утре ще съм розова усмивка,

ала днес не ми се смее... 

Утре... Утре... Утре...

Но живота винаги живеем само Днес...

J.R.