Белият град

Наричат го Белия град,
а историята му - цяла в червено.
Вчера споменът от един автомат
пак провокира нещо забранено.
Видях пак огнестрелни оръдия
и разкъсана плът - май бе човешка.
Психологът ми с много усърдия
обяснява ми, че е грешка.
Но още сънувам Белия град
и войната пред мене живее.
Днес в тихите улици - по-малко познат,
Белият град все така червенее.
Още бягам от най-малкия шум
и затварям очи да не виждам.
Уж е тихо, а ето - пак БУМ!
и пак - нови дупки в сърцето зазиждам.
Нови рани, крещене в ушите
и молитви за нещо, но за какво?
Дали им стигнаха мъртвите, всичките,
Защо им бяха? Кажете, защо?

J.R.