Другото тяло

Докато се ровя из "паметта" на компютъра си, попадам на наистина интересни неща... И им се радвам като малко дете, защото те са част от мен, от визуалното ми случване на света, който обитавам.
Преди близо 3 години (или поне така "твърди" папката със снимки, записана в компютъра ми, аз лично помня единствено, че наистина се е случило), попаднах на "Шипка" 6, заедно с приятел, който искаше да ми покаже "на живо" какво има предвид под ектоплазма. Признавам, нямах ни най-малка идея, за какво става въпрос и спорихме дълго, че едва ли ще ми бъде интересно. И накрая, за да ме убеди, каза: "това е нещо като твоя Павич, ама на платно, макар че в него липсват типичните постмодерни критични дискурси..."
Става въпрос за изложбата на Петер Цанев -  Ектопластични рисунки и инсталации. Изключително, малко странно и много езотерично преживяване! Картините и инсталациите бяха експеримент за материализирано представяне на несетивното изкуство. А техниката - ексцентрични форми, рисувани предимно с бяло мастило... Неопределима (поне според мен) образна субстанция, която се представя чрез тялото на медиум. А самият медиум може да бъде човек, нищо (нещо като празно пространство), друга творба на изкуството или анимация.  Нещо като опит да се свържат изкуството и психологията на "другото" тяло. Харесах изложбата много, защото тя по някакъв начин визуализира и представите ми от "Другото тяло" на М. Павич... За тези, които разбират повече от ектоплазма, това може и да се стори не съвсем логична асоциация, но какво пък, та нали и двамата напълно отричат социо-културните стратегии за демистификация на сетивното...

J.R.