Главата ми

Обожавам Гео Милев! Защото е истински! Прецизен! Осезателен! Защото е един от малкото достойни... Защото със своя "модернизъм" съвсем не се опитва да реализира някакво естетическо бягство от живота, а напротив - със своята реално разбита, реално окървавена артистична глава Гео Милев се стреми към обновлението на същия този живот именно чрез изкуството...

J.R.

***

Голова моя - темный фонарь с перебитыми стеклами.
Саша Черный

 ЯRсен ВасилеВ

Главата ми -                                          
кървав фенер с разтрошени стъкла,

загубен през вятър и дъжд, и мъгла

в полунощни поля.

Аз умирам под кота 506

и възкръсвам в Берлин и Париж.

Няма век, няма час - има Днес!

Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,

о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки

сред мрака -

и в мрака

бог сляп ги

събира и мълком повежда към прежния призрак...

О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех

- замръзнала, каменна, вечна и зла -

изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:

пред тъмния просек Едип -

загубен през вятър и дъжд, и мъгла.

<1918/Берлин>