Когато светът се преобърне с краката нагоре,
има ли смисъл дали ще свърши или не?! И за какво трябва да се притесняваме повече - в случай,
че свърши, или в случай, че не свърши? Една приятелка често ми е казва - "Запомни
– направиш ли добро, винаги ще изядеш л....но". Днес за
пореден път тя се оказа права!!! В опита си да помогна на някого, попаднах в
нелепа грозна каша, от която излязох сравнително чиста, но пък с тежко
главоболие и отново объркани представи за това кое е добро и кое не в нашия мил
21-веков свят... Оказа се, че зад благородни маски на съмишленици в
благотворителни каузи се крият бледи личностни подобия, склонни по-скоро да
създадат интриги, отколкото да помогнат на когото и да било...
Но... както и да е!
Истината , че не съжалявам, че няма да свърши светът, но съжалявам, че никога
няма да свършат бедните човешки интригантски душици, които слагайки след името
си едно Главен редактор си мислят, че могат да се месят в отношенията между
хората и да раздават правосъдие...
Жалко, много жалко...
Следователно - На кого му пука дали ще свърши светът, след като човешката простото не би се изчерпала и след неговия край???
А сега, отивам на
театър, защото главоболието ми би могло да се оправи единствено с една Амазонка
(за която благодаря на друга приятелка), сътворена от самия Камен Донев...
J.R.
Няма коментари:
Публикуване на коментар