Всичко е наопаки, защото
преобърнати са мислите в главата
и денят е тъмен, и е мокро,
а дъжът вали нагоре, в небесата.
Слънцето отдавна не залязва -
истината е, че вече не изгрява.
А нощта е чиста, но нахална
и се мисли, че е доминанта.
И сърцето бие в ритъма на блус
в очакване на нещо - то няма да се случи.
А очите търсят хоризонти
някъде на дъното на всичко.
Всичко е наопаки, защото
светлото е тъмно: черно-бяло.
А дъждът вали единствено, когато
удавено в лъжи е синьото ни лято...
J.R.
Няма коментари:
Публикуване на коментар