За последно

„А ние свирехме наистина добре,
защото ни беше платено...”

На масата за двама до прозореца
седяха тихо господин и госпожа,
във погледите им четеше се умората
от миналото им, нерадостна съдба.
Отпиват от чашите - горчи им виното
така, както днес горчи им любовта.
И всеки се заглежда в себе си и в миналото
и по-горчиво става в техните уста.
Ръцете им не се докосват
и погледите им отказват да се срещнат.
На масата седят си мълчаливи
и чакат нещо като сняг през юли.
Ясно е, изгубили са се отдавна,
не са успели пак да се намерят
и тази среща, знаят, е последна -
за миг, без смисъл, се поглеждат.
Жената става, сваля си халката
и бавно се отправя към вратата
 Мъжът, останал сам на масата,
оправя сметката - последната...                                                                      J.R.

Picture: E. Munch - The Frieze of Life