Една златна пеперуда
на прозореца ми кацна днес
опитах се да я изгоня,
а тя - нахална!, но някак със финес
седи, пръхти с криле и не помръдва.
Очите й - две точки незабележими,
вперили са в моите очи неопровержими
упреци и ненужни обвинения.
Застанала пред мен, без суета,
с човешки глас ме пита тя:
Защо си пак сама?
Каква е тази бъркотия?
Защо ти светят лампите по пладне?
Премести си вазата с лалета, че ще падне!
Изчисти си непотребните неща
и от купища хартия повдигни глава.
Обади се на приятел, време за почивка.
И изтрий това ужасно изражение!
По-добре ми покажи една усмивка.
***
Замрях! Каква е тази пеперуда,
нахална, дръзка, малко груба,
че ще ме учи на възпитание
и ще ми ръкомаха с крила за назидание.
***
Станах.
Сипах си кафе. Поредното.
Огледах се.
Преместих от бюрото непотребното.
И на него остана само тази златна пеперуда.
Какво ми става. Може би съм...
***
Не! Не съм!
J.R.
Няма коментари:
Публикуване на коментар