Няма карнавал без карнавално слово!
Връщайки се години, години назад... с помощта на написаното от М. Бахтин за каранавализма (в "Проблеми на поетиката на Достоевски",1976), съвсем спокойно бихме могли да отъждествим съвременното битие на политическата ни площадка като Карнавал. Или като "тотална карнавлизация" на съществуването, както преди време се изказа в едно свое есе Умберто Еко.
И така, ако основните изисквания за случването на Карнавала (според думите на М.Б.) са наличието на: 1. свободен фамилиарен контакт между хората; 2. модус за взаимоотношения на
човек с човека, освободени от йерархичните отношения; 3. ексцентричност;
4. карнавално равенство; 5. увенчаване на шута и развенчаване на карнавалния крал;
6. образа на площада като място за осъществяване на карнавалния живо; 7.
карнавалния смях и пародията, то тези категории са напълно адекватни и при всеки опит за анализ на родната ни политическа сцена и политическите ни лидери, министри, специалисти и пр... Разбира се, вече „пречупени” през
демократичния, постмодерен почерк на българското битие в 21-я век.
Да вземем изискването за свободен фамилиарен контакт между хората и това за взаимоотношенията на
човек с човека, освободени от йерархичните отношения. Имаме ги! Даже понякога са ни в повече! Тривиално е да давам пример точно с Премиера ни, но няма как да го пропусна при положение, че той е "един от най-дълбоките извори" на вдъхновение... Освободен в общуването си винаги и по всяко време, изказът му е перманентно простонароден, ясен и... категоричен. И само понякога яснотата на този му светъл крайно фамилиарен изказ бива потъмнявана от неправилни глаголни форми, допотопни наречия и диалектизми "Made in Банкя". Но простено да му е - той, Бойко, не е учил, а и едва ли вижда смисъл да си губи времето с такива простосмъртни неща като правоговор, протокол и етикет...
Ако решим да изброяваме примерите за наличието на ексцентричност, текстът ще стане прекалено и, в някакъв смисъл, дори излишно дълъг... Но да речем - достатъчно ексцентрично е желанието на Алексей да се включи в предизборна кампания тогава, когато прокуратурата ни родна иска да го обвини в какво ли не и още по-ексцентрично е, че това му желание според българските ни закони няма причина да не бъде изразено. Не по-малко ексцентричен е и фактът, че преобладаващите разисквания по парламентарните ни кулоари са свързани с това кой на кого кога и защо е бил/била и още ли е или вече не е любовник/любовница на другия, третия, петия и т.н... И ако всеобщите мнения са, че странностите не допадат на публиката и ексцентризмът в политиката не се толерира, то в българска среда това се оказва невярно. Няма нищо по-интересно от това по медиите да се разискват предимно и най-вече сексуалната ориентираност на политиците ни, любовните им триъгълници (които понякога достигат до шестоъгълници) и др. подобни "интересни" и много "важни" новини. Но, като се замисля, даже нямам право и да ги виня - как иначе, с какво, кажете, да си пълнят емисиите, страниците и порталите, при положение, че политическата преса над свободата на словото е много по-смазваща от времето преди '89 г. Ексцентрично само по себе си е и желанието на хора като Миглена Ангелова например да се опитва да влезе в политиката... За една жена, "искрено и лично" настроена към света, това е не-подходящо място, а и едва ли има избор на много свободни (и достатъчно освободени) кандидат-съпрузи...
Продължаваме с карнавалното равенство. Няколко примера: Бойко:Цецо:Росен:Маргото или Гошо:Серго, или Волен:Митко и т.н., и т.н. Отново спокойно можем да говорим за тотална карнавализация и дори за тотален мармалад между позициите. Да речем, постигнатото карнавално равенство между Волен и Митко е някак обосновано. Класическата ситуация доведен баща и заварен син в един момент от битово-личната просто се пренася на политическата сцена. Невръстният пубер има пререкания със строгия баща и оттам - скандали и конфликти в семейното огнище на Атака... Във връзката Гошо - Серго тепърва предстоят да се изясняват позициите. До скоро и двамата си имаха по столче и по кабинетче, та спазваха добрия тон на протоколната етикеция, ама нейсе - сега ще си играя на "казанчето ври" (детска игра от времето на соца), докато единият от тях не се намести на единствения възможен им към днешна дата стол в останалото им от време оно кабинетче. А дотогава - отново пълно карнавално равенство. Другият пример даже не ми се и коментира. Факт е обаче, че към Роската - Държавен глава, уж - всички от останалите участници във веригата се държат като към невръстно хлапе и всеки му обяснява, учи и подучва как да се държи, какво да говори, кога е време за вечеря и за лягане.
По отношение на модула увенчаване на шута и развенчаване на карнавалния крал, то имаме щастието всеки божи ден да бъдем свидетели на подобни ритуали. Колко министри сменихме и заменихме само за последната половин година, даже не ми се и брои. А спомням си, една от големите привилегии на настоящия кабинет уж беше, че все най-добрите избират. Те и предишните така говореха, факт. Както и по-предишните и така, в един безкраен кръговрат - увенчаване, развенчаване, пак увенчаване и пак развенчаване... Ама все на най-добрите!
Предпоследната категория - образа на площада като място за осъществяване на карнавалния живот - в българска среда се е превърнала в солиден сбор от циркови площадки, по които родните ни политици си развяват... идеите. Парламента - площадка за грозни скандали (предимно от лично, а не от държавно естество) и заплахи от типа на "Ще ти дърпам ушите аз на тебе!". Президентството - детска площадка, в пясъчника на която "децата" си играят с кофички от празни приказки и алюзорни фигурки за светлото ни битие. Министерствата - строителни площадки без контрол нито по сигурността, нито по качеството. Кабинета ни - събирателна от много и разнообразни площадки за лична изява на лидера...
Колкото до наличието на карнавалния смях и пародията - щастливци сме, че не се оплакваме и от подобни липси. Смях и пародия - винаги и по всяко време! Благодаря ви, мили политици, защото без вашето карнавалано слово, за къде сме?!
И ето ти го Карнавалът в най-бляскавата му визия! Конкретно чувствен, във
формата на самия живот преживяван и разиграван обредно-зрелищен карнавал! За чужденците - на тях не им пука, за нас - добре познат и наблюдаван години, години наред... Положително разбира се е, няма как да отречем, че сме привилегировани да имаме винаги най-добрите места в ложите. И така - на родната ни политическа сцена - Карнавал!, а ние - винаги само зрители...
P:S: Не нося отговорност в случай, че някой разбере грешно думите ми... Въпрос на интерпретация :) И повярвайте, харесвам живота и родината си. Само понякога ми става тъжно, че между тях и управляващите държавата ни няма никакви пресечни точки.
И мили представители на родната политическа сцена, не го приемайте лично - та вие сте просто една от всичките ни циркови трупи и рано или късно ще бъдете и сменени, и забравени...
+3.jpg)
