За нещата и за хората.

За опита да полетя и за последиците от приземяването.

За алегориите на пожеланото и за метафорите на реалното.

За...

9/23/2013

Мълчание


Мълчание,
скрито
зад
прозрачна
пелена,
то
в
липсата
на
звуци
проговаря -
за
нещо
случило се
/може би/
отдавна,
но
със
силата
на
преоткрита
тайна
крещи
/накъсващо сетивните простори/
едва
сега.
Мълчание.
Търпение
и
тишина.
Мълчание.
И
/пак да има думи/
мъничка
надежда!
J.R.




9/12/2013

 Всичко, което имам си ти.

 Всичко, което искам си ти.

 Всичко, което обичам си ти.

 Всичко, което желая - пак ти!

 Но какво съм за тебе, кажи?

 И аз ли съм всичко - едва ли!



J.R.

дали... или...















Дали защото вятърът настръхва кожата,
или защото не спира да вали, 
или защото виждам - пожълтяха листата,
или защото слънцето се скри...
Дали заради уморените ми стъпки,
или заради празните следи,
или заради всичките ми грешки,
или заради сивите ми дни... 
Дали защото или пък понеже...
но тук, във ляво, нещо ми тежи
и мислите ми реят безметежни, 
а усмивката ми все тъжи...
J.R.




8/08/2013

Няма начин!

Няма начин!
Всичкото вълшебство се изчерпа.
Изчерпахме емоционалните ресурси.
Горещо е, а в жегата - свеж дъх на мента
се смесва със солените ракурси
за нещо минало, запомнено, забравено,
опитано, оставило усещане за сладост,
за мен, за теб, за любов и за младост...
/Да бъдем пак - не, няма начин!/


J.R.

6/14/2013

Да си любов...


Да си любов е много повече,

да си любов, това е да си смисъл!

Да си любов е като камъче,

като събуждане на мисъл

за нещо много топло,

за надежда и усмивка,

за чувство розово и светло,

за очи и за тръпчинка.

Да си любов е повече от всичко!




5/31/2013

Не е страшно, че сме държава на Златките, страшно е, че се държим като Златки със държавата!!!

Не е страшно, че сме държава на Златките, страшно е, че се държим като Златки със държавата!
Отдавна не ни се налага да се предлагаме, нямаме стойност - нито материална, нито спиритуална. Не е необходимо и да се продаваме - купиха ни евтино и препродадоха парче по парче на безценица... Нямаме стойност, сами се отказахме от нея... Нямаме какво да предложим, следователно - няма какво да поискаме и в замяна...
Държим се като третостепенни Златки с евтино надути цици, към които дори и най-изпадналите международни шофьори вече не проявяват интерес... В Европа сме (или поне така си мислим), ама се държим като 100% балканци, на които всичко европейско им е чуждо! А трагикомедията идва от факта, че така сме оплели самоличностите си в екстеншъни и маски, че като се погледнем в огледалото вече не се припознаваме нито като българи, нито като европейци, нито като балканци...  Какви сме тогава ли?! Хъшове! - пием, пеем и се смеем, а като дойде моментът да заемем позиция относно бъдещето на държавата - вкопани в мизерните, пропити от влагата на собствената ни нереализираност кръчми на несбъднатото ни битие - продължаваме да пием, да тропаме с юмрук по масата и най-много - да тропнем и по един юмрук на жената, че така и така трябва на някой да си го изкараме...
Имаше избори... Отказахме да гласуваме... не плащаха добре и нямахме стимул... Пък и какво значение има - Златки винаги се търсят! Не е важно какво ще поискаме, важно е какво ще ни дадат... Пък и нищо да не ни дадат, все е нещо!
Оплаквахме се от кабинета Борисов, а не си давахме сметка, че докато други евро-държави обявяваха фалит след фалит, България дори и да не "дръпна" напред, успя да запази стабилността си - на бедна, средно интересна за големия свят държавица, някъде там на Балканите, но все пак - не фалирала, справяща се както може... Оплаквахме се, но и скандирахме "Браво, Бойко" - защото така сме научени - да се подчиняваме, да се съгласяваме, да се стремим да се набием на око на силните на деня, че току-виж, паднал и някой друг келепир. Така сме научени от време оно - да сме подчинени - винаги на някого и никога на себе си.
Днес словославяме кабинета Орешарски - и се надяваме да ни оправи... Иронията - ще ни оправи, ама пак безплатно и безотговорно! А ние - с бедни Златкини душици - научени все безплатно или най-много срещу питие-две да ни оправят -  ще преглътнем и ще продължим да се залъгваме, че следващото оправяне ще е по-качествено (поне!)...
И ще има да чакаме като Златка пред магазин на Картие да ни вдигната я заплатите, я пенсиите, я нещо друго, а от другата страна на витрината новия ни премиер ще се смее и ще вика: Искате, ама нямаааааа! Има за мен! И за Сергей има! И за Волен и за Лютви има! Ама за вас - няма! Няма и да има!
И ще е така... И все ще е така, докато се държим като Златки, които не си знаят цената... Като леки момичета, чиито амбиции стигат до възможността да пият едно малко в кръчмата, а после да изкарат късмета, та да вземе някой да ги оправи (пък било то и безплатно!)...

3/28/2013

Категория "Заминаващи"

Когато светлината за бъдещето не е нито в края на тунела, нито в неговото начало, а само и единствено на терминала в зона "ЗАМИНАВАЩИ" на родното летище, тогава миналото и настоящето се оказват в състояние на референт без референтни стойности, а идеята за бъдещето - в емигрантска теза. 

J.R.

3/21/2013

...

<в мечтите ми живееш - кестеняво
и усмихнато със дъх на пролет,
но си оставаш там и само
вярата, че ще бъдеш, като полет
окрилява ме...>

П.П. Честит Ден на поезията J

2/20/2013

Честито на "печелившие"! От днес България вече е и в политическа криза...

Новата история на България винаги ни е определяла като Държава в криза. А думите "ние цял живот сме в криза" са тези, които чуваме като обяснение и оправдание за всичко...
От днес обаче можем да си се похвалим и с чисто новата ни ПОЛИТЕЧЕСКА КРИЗА. Да ни е честита! Защото Кабинет в оставка означава само едно:
Безхаберие и анархия през следващитв няколко месеца - време, през което ще се краде, а за кражбите всеки ще "пише" отговорността за сметка на другите.
Чудя се, на чия сметка писаха разходите за организиране на агитките, които по грозен, дори вулгарен начин, политизираха гражданския енергиен протест и скандираха за оставката на парламента? Сега кой ще им решава проблемите? И кой ще им е виновен за сметките?

...когато патриотичните дела в полза на гражданите се политизират в полза на една или няколко партии, тогава е опасно, грозно и обезнадеждаващо...

Когато бунтът срещу високите сметки на тока се политизира, вече не можем да говорим нито за будна гражданска позиция, нито за патриотизъм. 
Когато зад тълпите, които гориха фактури на ЧЕЗ, Енерго-про и ЕВН, застанат онези "платените" и подкукуросани от опозицията арогантни тълпи, които "водят" гражданските в посоката, която им е угодна, тогава е грозно! И тъжно!
Защото докато едни се жалваха как да си платят сметките за тока, то други умело се възползваха от положението им, за да поискат и оставката на министър-председателя. Същите тези, които преди по-малко от месец бяха виновниците държавата да похарчи онези близо 25 милиона! лева за Референдум-а, вчера искаха оставки, явно не разбирайки, че отдавна трябваше да са си подали своите. Същите тези, заради които платихме тези милиони, вчера ни обещаха промяна - нов кабинет със стари играчи! Същите тези, които години наред, разпродавайки парче по парче държавата ни, продадоха поредното на ЕВН, вчера поискаха от Премиера оставка?! Защо бе, хора?! Виновен ли е Бойко, че години преди да дойде, от държавата ни вече бяха останали само мизерията и дълговете? Или иначе казано - кой е виновен, че живеем, работим и харчим парите си за ток, печалбите от които харчат братята славяни - чехите? Бойко или тези, които ни обещават нов кабинет, надявайки се на късата памет на народа?! 
Но, както и да е... Можем да се надяваме само на това, че не сме чак толкова късопаметни, защото иначе - жална ни майка...
Борисов не е "света вода ненапита"! В никакъв случай!... и това трябва да е ясно за всеки - и за опозиция и за подръжници. И все пак, остава малко "по-ненапита" от останалите. Дали защото завари държавата в крайно ограбено състояние и не можеше да гребе с голямата лъжица или поради други някакви причини, той си знае... Но от всичкото зло, като че ли си остава най-малкото. То, явно, на народа ни така му е драсното от време оно - все да трябва да избира от злите по-млкото. И тук се сещам за един много добър пример - преди повече от столетие сме направили един такъв избор - пред турското (като по-голямото зло) сме избрали руското (като по-малкото зло) присъствие... Днес обаче ние сме готови да направим тотално нелогичен и много остър завой в историята си - да се откажем от по-малкото зло (кабинетът Борисов), за сметка на по-голямото и то в двойна порция (давайки приоритет и на руското и на турското присъствие в коалиция). Доказаха го и събитията вчера (19 Февр. 2013), когато за втори път в българската история не бяха допуснати българи да положат цветя на лобното място на Левски, първият е бил, когато е обесен!!! И на това ако не му се вика българщина и патриотизъм, здраве му кажи!
И за финал, едно уточнение - тези протести са оздравителни и за Борисов - малко да го приземят, малко да го освестят и да го укротят най-вече, та дано да спре да говори в крайно изявена Аз-форма и да се мисли за богоизбран, защото е само народоизбран, а този избор винаги е бил непостоянен, условен и крайно променлив...
И все пак, който и какъвто да е следващият кабинет, дано най-сетне да вземе, та да осмисли Дяконовата мъдрост "Дела трябват, а не думи!" 
И все пак - когато патриотичните дела в полза на гражданите се политизират в полза на една или няколко партии, тогава е опасно, грозно и обезнадеждаващо...
Бъди разумен, българино, не бъди късопаметен и вземай решенията си на трезва глава, а не"на бутилка ракия", която да те подтиква към самозапалване пред публика! 
J.R.

2/18/2013

ВЕСЕЛИНА МИНЧЕВА: “ОБОЖАВАМ ЗВУКА НА ШЕВНАТА МАШИНА!”

За младата българска дизайнерка Веселина Минчева модата е не само начин на живот, но и философия. ”Всяка дреха трябва да има своя история – малка или голяма, но винаги неповторима... ”, споделя тя.

Цялата статия за дизайнера можете да прочетете ТУК


Източник: Fashion-lifestyle.bg

2/13/2013

приказка

Picture: Patrice Murciano 
                                                искам да съм приказка, която                                                                                 ще разказваш във бъдеще време.
                                                да съм жената, когато
                                                си с мен и без мене. 
                                                искам да съм цвят от пролет -
                                                топъл, светъл и ухаещ.
                                                да съм устремен към тебе полет,
                                                който дълго да мечтаеш.
                                                искам да съм себе си, най-вече
                                                и да ме обичаш все такава  - 
                                                като сбъднат сън привечер,
                                                като лед, но и като жарава.
                                                                       J.R. 

за

за времето. за миналото и за бъдещето.
за желанията - достигнати и несбъднати.
за влюбването. за фиктивното и за реалното.
за върховете - покорените и недостигнати.
за приятелството. за истинското и за фалшивото.
за моментите - тъжни и усмихнати.
за нещата. за спечелените и за разпилените.
за усмивките - подарени и откраднати.
за надеждите. за малките и за големите.
за тайните - неразкрити и споделени.
за истините. за казаните и за премълчаните.
за хората.
за себе си.
за всичко - 
ще съжалявам ли, когато вече няма да ни има?            J.R.







Очаквай ме

 Очаквай ме - измислена във розово -
 готова, без да питаш, да ти отговоря. 
 Очаквай ме, със аромат на портокалово,
 с прозрачен глас непята песен да запея.
 Очаквай ме, когато всички влакове са спрели
 и пътищата между нас - затворени. 
 Очаквай ме, когато всичко е безизходно, 
 и знай - ще бъда там. И ще го бъде случването -
 на теб и мен - сега, по принцип и във времето.
 Очaквай ме! и аз ще имам сили 
 да бъда, да ме има... 

J.R.
Photograph: Kamil Vojnary









2/12/2013

...ако не можеш да мразиш...

Вярваш ли?
Не вярвай! Tова е пагубно!
С вярвата - като клони прекършени -
съхнат силите. Bезпощадно!
Търсиш ли?
Не търси! Tова е безсмислено!
Има много изгубени истини
и всичките - безвъзмездно!
Обичаш ли?
"Обич" е само друга дума за "омраза"!
Не обичай,
ако нямаш сили първо да намразиш...
J.R.



2/11/2013

страхове

Минават през мен.
Обсебване.
Наблюдават ме дълго.
Преследване.
Крия се от тях.
Залавяне.
Минавам през тях.
Заклещват ме.
Опит за вдишване.
Задушаване.
Впили са длани в лицето ми.
Безсилие.
Опит за бягство.
Покушение.

Photo: Eric Valli - The Honey Hunters of Nepal




2/05/2013

всичко е наопаки

Всичко е наопаки, защото 
преобърнати са мислите в главата
и денят е тъмен, и е мокро, 
а дъжът вали нагоре, в небесата.
Слънцето отдавна не залязва -
истината е, че вече не изгрява.
А нощта е чиста, но нахална
и се мисли, че е доминанта. 
И сърцето бие в ритъма на блус 
в очакване на нещо - то няма да се случи.
А очите търсят хоризонти
някъде на дъното на всичко. 
Всичко е наопаки, защото
светлото е тъмно: черно-бяло.
А дъждът вали единствено, когато
удавено в лъжи е синьото ни лято... 
J.R.



1/28/2013

Референдум?! НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙТЕ С ГЛУПОСТИ!

Политическият вот каза ДА, гражданският - НЕ и по-конкретно: НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙТЕ С ГЛУПОСТИ!
Над 20 млн. лева управляващи и опозиция, барабар с гражданските и т.нар. зелени организации, похарчиха, за да отработят предстоящите си предизборни кампании и да си премерят рейтингите и електоратите. С други думи - 27 януари на 2013 ще бъде запомнен като денят, в който се проведоха най-много политически банкети за сметка на нас - данъкоплатците. 
Темата за ядрената енергетика в България касае точно толкова българите, колкото и ако референдумът се отнасяше за развитието на същата в някоя друга далечна от родината ни държава. И не толкова защото българинът няма мнение или позиция, а защото т.нареченият граждански референдум се превърна в политически. Аплодисменти за Станишев - основният герой на поредната трагикомична премиера, която се разигра пред цяла България!!! Една от най-скъпите театрални постановки, случвали се някога на родната ни сцена!
България беше излъгана - първо, защото месеци наред се водеха дебати За и Против АЕЦ Белене, а на финала трябваше малкото, решили все пак да стигнат до изборните секции, да дадат гласа За или Против развитието на ядрената енергетика изобщо!!! What the Fack!!! След това - анализите на социолозите - от всички безумия, които избълваха, едно беше ясно - най-активно гласували бяха представителите на възрастова група 60+ и респективно същите тези, които най-категорично заявиха своето Да. Оттук две неща са безспорни - 1. твърдият електорат на Серго беше най-активен, което е логично, тъй като това бяха и хората, подкукуросани от червените да се подпишат За провеждането на този референдум и 2. ДА казаха най-вече тези, които няма да плащат за АЕЦ Белене и на които няма да се наложи да се чудят къде да складират ядрените боклуци. А изводът едно доста скъпо социологическо проучване, което касаеше най-вече Станишев и компания, но което платиха гражданите от джоба си. Червените били спечелили, гербовците били и те спечелили и сините, и зелените и те... Така е, дами и господа, всички вие спечелихте, защото единствените, които загубиха са българските данъкоплатци! 
И в случай, че се чудите какъв референдум би накарал мнозинството български граждани да участват в т.нар. демократичен вот, ето едно предложение - ТРЯБВА ЛИ СТАНИШЕВ ДА ПЛАТИ ОТ ДЖОБА СИ ТЕЗИ  20 МЛН.  ЛЕВА, ПОХАРЧЕНИ ЗА ГЛУПОСТИ??? Тогава, бъдете сигурни - активността ще бъде над 90%, а вотът ще бъде категоричен - ДА. Тогава можем да говорим за спечелили и загубили.
Сега можем само да се чудим откъде да им платим сметката! 

1/19/2013

... сънувам, че съм сън ...

Photo: Grannie Annie - The Whimsey Asylum





















понякога сънувам, че съм сън,
че съм измислена, че съм контури,
профил нереален, просто очертан,
че съм надраскана от някой в криви.
понякога сънувам, че ме няма,
че не съществувам, че съм извън
света и хората, и нереална
оставам да живея само в своя сън.
понякога сънувам, че сънувам,
а друг път, дори и във съня не съществувам...
истинска ли съм?
или измислена?
...дали ме има?
J.R.


Искам Референдум за Референдума!!!

Да! Искам Референдум за Референдума!!! След като ще се харчат чували държавни пари, за да могат управляващи и опозиция да си "мерят" референдумите, нека преди това да похарчим някой и друг лев от тези на данъкоплатците, за да решим дали изобщо да организираме референдум!
Защото месеци наред управляващи и опозиция запълват времепространството ни с дискусии, дебати, панаирджийски раздумки и лъже-постановки ЗА или ПРОТИВ АЕЦ-а трябва да гласуваме на 27-ми, но никой не говори за парите, които държавата ще похарчи за провеждането на въпросния Референдум, последиците от който са също толкова неясни, колкото и всичко останало. Защо???
Една елементарна сметка на средностатистическия българин, който преди да е изкарал каквото и да било, вече е длъжник-данъкоплатец на милата държава, сочи следното: БСП събраха около 773 хил. подписа за референдум за АЕЦ Белене и се реши - Референдум ще има! Да, такъв бил закона! Да, това било по правилата! Първи въпрос: кой гарантира автентичността на подписите? - защото нито аз, нито който и да било от моите познати, приятели, роднини, колеги и прочие, не се е подписвал "ЗА" референдум! А това според закона на средните стойности е донякъде необяснимо математически, физически, екзистенциално дори, защото повече от 700 000 подписа гарантират съгласието на повече от 10% от българските граждани. Невъзмножно! С цялото ми уважение, представители на БСП, но аз се съмнявам, че колкото и да сме зле като нация, общество или като каквото там ни възприемате, има 10% от нас, които са съгласни да участват в мръсните ви игри! Втори въпрос: Ако ще има референдум, само защото според закона, всичко е законово, въпросът ми е къде е същият този закон, когато става въпрос за разкриването на нечестни заменки, присвояване на държавни пари, злоупотреба с държавна власт и пр.??? Как така в едни случаи законът се прилага "от раз", а в други същото това прилагане не се случва "до живот"??? Трети въпрос: Когато БСП поде инициативата за организиране на Референдум, пое ли отговорност за финансирането на тази подла ПР-кампания, която организира по-скоро за да "напомни за себе си", отколкото за бъдещето на АЕЦ Белене? Четвърти въпрос: Защо никой не говори за парите, които ще похарчи държавата за провеждането на Референдум-а??? Това са чували с пари, които ще излязат от държавната хазна в период на вечната ни и все по-тежка финансова криза! Пари, които ще се изгубят във времето и пространството, сякаш са претели през Бермудския триъгълник, а на финала - нищо!!! Пари, заради харченето на които, само след наколко месеца най-вероятно ще бъде необходимо отново вдигане границата на пенсионната възраст, отново дискусии ще ни вдигат ли, няма ли да ни вдигат данъка и изобщо - похарчихме някои и друг лев за Референдума, айде сега, българино, подписал се, не подписал сред 700-те хиляди в листа на БСП - плащай!!! Пети въпрос: Защо всеки говори ЗА и ПРОТИВ Референдума, но никой не говори за това, че без значение какви ще са резултати от гласуването, те всъщност нищо не гарантират??? Т.е. - след организирането и провеждането на мащабни ПР-кампании на управляващи и опозиция, след харченето на луди пари, без значение какво народът ще реши на 27-ми, ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА НИЩО!!! Без значение дали негово "експертно светейшество" народът на България ще гласува ЗА или ПРОТИВ АЕЦ Белене, решението ще бъде отново на тези там горе - милите ни, сладки мамини душици, родните ни управляващи!!!
Ама че фарс!!! Ама че безумство!!! 
Защо не проведохте референдум за това дали изобщо искаме референдум? И някога вниквали ли сте в смисъла на "Купуването и продаването на гласове е забрането"??? Защото така и никога не успяхте да спазите "простичките" действия на тази така ясно звучаща забрана!!! Отново ще купите и продадете гласовете ни, отново ще ни забъркате в панаирджийски представления, а като благодарност за това, че вольо-невольо, сме участвали в цирка ви, ще ни връчите и сметката! Поредната, похарчена от вас - управляващи и опозиция, Станишевци, Бойковци, Яневци и какви ли не още, и платена от нас - простосмъртните граждани на България, които са ви длъжници от преди да се родят и ви остават такива и след смъртта си... 
А с всички тези пари, разпилени "на вятъра", можехте да спасите толкова детски животи, да купите необходима за болниците ни апаратура и изобщо - да ги похарчите за важните, необходими за живота и бъдещето неща, за които иначе все не намирате пари, и все не са ви по приоритетните оси! 
И ако навремето Вазов писа за "Пиянството на един народ", който искаше да се освободи, то днес ние всеки ден пренаписваме историята си като "Безумството на един народ", който отказва да бъде свободен! 

P.S. Нямам решение как ще гласувам на Референдума на 27-ми, защото ми се искаше той така или иначе да не се случва, предвид безумството му... Но все по-често ми се върти в главата това, че след като за повече от 20 години така и не сме построили АЕЦ Белене, какви биха били мотивите ни да го строим сега? И ако Русия вече няма желание да изкупува ядрените боклуци, какво ще ги правим - да ги складираме по мазетата си ли?????


J. R. 

Да стреляш по Доган...

Имало едно време един герой на прехода, който всички знаели като Сокола... А когато взел, че се почуствал позабравен, Сокола решил да се самопокуши (или масово така поне твърдят по-запознатите)... И в рамките само на няколко часа той отново се превърнал в един от най-коментираните герои на нашето време... И приказката вместо край, обяви ново начало... Сега остава да видим начало на какво, обаче...

И все пак, без значение от причините и последиците от опита за стрелбата по Доган, едно е сигурно: днес е време за възраждане на рейтинга на всички, които имат нещо общо с политиката. Защото покрай Доган всички яко си вдигнаха и рейтинга, и трафика, и каквото там още се сетиш... 


J.R.