...беше красиво...

Имаше нещо! Не беше планувано!
Но беше красиво и носеше плам...
Будеше нощите, усмихваше дните,
придаваше смисъл на това да си сам.
Да си сам, но не и самотен,
да очакваш, да вярваш, да си -
смисъл за някого, макар и далечен,
смисъл сам за себе си дори.
Имаше нещо и беше прекрасно!
Приказка някаква в измислен свят.
Горчиво-сладко и ароматно,
друг живот на безлюден бряг...

Мълчание

Мълчание,
скрито
зад
прозрачна
пелена,
то
в
липсата
на
звуци
проговаря -
за
нещо
случило се
/може би/
отдавна,
но
със
силата
на
преоткрита
тайна
крещи
/накъсващо сетивните простори/
едва
сега.
Мълчание.
Търпение
и
тишина.
Мълчание.
И
/пак да има думи/
мъничка
надежда!

J.R.

 Всичко, което имам си ти.

 Всичко, което искам си ти.

 Всичко, което обичам си ти.

 Всичко, което желая - пак ти!

 Но какво съм за тебе, кажи?

 И аз ли съм всичко - едва ли!

J.R.

дали... или...

Дали защото вятърът настръхва кожата,

или защото не спира да вали, 

или защото виждам - пожълтяха листата,

или защото слънцето се скри...

Дали заради уморените ми стъпки,

или заради празните следи,

или заради всичките ми грешки,

или заради сивите ми дни... 

Дали защото или пък понеже...

но тук, във ляво, нещо ми тежи

и мислите ми реят безметежни, 

а усмивката ми все тъжи...

J.R.

Няма начин!

Няма начин!
Всичкото вълшебство се изчерпа.
Изчерпахме емоционалните ресурси.
Горещо е, а в жегата - свеж дъх на мента
се смесва със солените ракурси
за нещо минало, запомнено, забравено,
опитано, оставило усещане за сладост,
за мен, за теб, за любов и за младост...
/Да бъдем пак - не, няма начин!/

J.R.

Да си любов...

Да си любов е много повече,

да си любов, това е да си смисъл!

Да си любов е като камъче,

като събуждане на мисъл

за нещо много топло,

за надежда и усмивка,

за чувство розово и светло,

за очи и за тръпчинка.

Да си любов е повече от всичко!

...

<в мечтите ми живееш - кестеняво
и усмихнато със дъх на пролет,
но си оставаш там и само
вярата, че ще бъдеш, като полет
окрилява ме...>

П.П. Честит Ден на поезията J

приказка

Picture: Patrice Murciano 

                                                искам да съм приказка, която                                                                                 ще разказваш във бъдеще време.

                                                да съм жената, когато

                                                си с мен и без мене. 

                                                искам да съм цвят от пролет -

                                                топъл, светъл и ухаещ.

                                                да съм устремен към тебе полет,

                                                който дълго да мечтаеш.

                                                искам да съм себе си, най-вече

                                                и да ме обичаш все такава  - 

                                                като сбъднат сън привечер,

                                                като лед, но и като жарава.

                                                                       J.R. 

за

за времето. за миналото и за бъдещето.
за желанията - достигнати и несбъднати.
за влюбването. за фиктивното и за реалното.
за върховете - покорените и недостигнати.
за приятелството. за истинското и за фалшивото.
за моментите - тъжни и усмихнати.
за нещата. за спечелените и за разпилените.
за усмивките - подарени и откраднати.
за надеждите. за малките и за големите.
за тайните - неразкрити и споделени.
за истините. за казаните и за премълчаните.
за хората.
за себе си.
за всичко - 

ще съжалявам ли, когато вече няма да ни има?            J.R.

Очаквай ме

 Очаквай ме - измислена във розово -
 готова, без да питаш, да ти отговоря. 
 Очаквай ме, със аромат на портокалово,
 с прозрачен глас непята песен да запея.
 Очаквай ме, когато всички влакове са спрели
 и пътищата между нас - затворени. 
 Очаквай ме, когато всичко е безизходно, 
 и знай - ще бъда там. И ще го бъде случването -
 на теб и мен - сега, по принцип и във времето.
 Очaквай ме! и аз ще имам сили 
 да бъда, да ме има... 

J.R.

Photograph: Kamil Vojnary

...ако не можеш да мразиш...

Вярваш ли?
Не вярвай! Tова е пагубно!
С вярвата - като клони прекършени -
съхнат силите. Bезпощадно!
Търсиш ли?
Не търси! Tова е безсмислено!
Има много изгубени истини
и всичките - безвъзмездно!
Обичаш ли?
"Обич" е само друга дума за "омраза"!
Не обичай,
ако нямаш сили първо да намразиш...

J.R.

страхове

Минават през мен.
Обсебване.
Наблюдават ме дълго.
Преследване.
Крия се от тях.
Залавяне.
Минавам през тях.
Заклещват ме.
Опит за вдишване.
Задушаване.
Впили са длани в лицето ми.
Безсилие.
Опит за бягство.
Покушение.

Photo: Eric Valli - The Honey Hunters of Nepal

всичко е наопаки

Всичко е наопаки, защото 

преобърнати са мислите в главата

и денят е тъмен, и е мокро, 

а дъжът вали нагоре, в небесата.

Слънцето отдавна не залязва -

истината е, че вече не изгрява.

А нощта е чиста, но нахална

и се мисли, че е доминанта. 

И сърцето бие в ритъма на блус 

в очакване на нещо - то няма да се случи.

А очите търсят хоризонти

някъде на дъното на всичко. 

Всичко е наопаки, защото

светлото е тъмно: черно-бяло.

А дъждът вали единствено, когато

удавено в лъжи е синьото ни лято... 

J.R.

... сънувам, че съм сън ...

Photo: Grannie Annie - The Whimsey Asylum

понякога сънувам, че съм сън,
че съм измислена, че съм контури,
профил нереален, просто очертан,
че съм надраскана от някой в криви.
понякога сънувам, че ме няма,
че не съществувам, че съм извън
света и хората, и нереална
оставам да живея само в своя сън.
понякога сънувам, че сънувам,
а друг път, дори и във съня не съществувам...
истинска ли съм?
или измислена?
...дали ме има?

J.R.

Смешно е, но малко ми е тъжно

Смешно е, когато клоунът плаче.
Смешно е, когато завали.
Смешно е, че за петаче
някой е готов да стори куп бели.
Смешно е, когато някой вика.
Смешно е, когато непознатият тъжи.
Смешно е, когато няма спирка,
на която да забравиш всичките мечти.
Смешно е.
А колко ми е тъжно...
Тъжно е, когато клоунът плаче -
клоунът, казват, винаги е сам.
Тъжно е, когато завали, човече -
има и деца без покрив, някъде, там.
Тъжно е, когато за петаче,
някой си продава бедната душа.
Тъжно, е когато някой вика,
защото се страхува във нощта.
Тъжно е, когато няма спирка,
откъдето да потеглиш към своите мечти.
Тъжно е, макар да ни е смешно...

J.R. 

За миг помислих че си ти...

За миг помислих, че си ти –

играхме заедно в една пиеса –

ти беше в златно и с очи,

изрисувани като на някоя контеса.

За миг се спрях – извиках ти:

Здравей, за мен е чест

отново да те видя!

Малко си се променила, как си? 

Мина може би година? 

А ти стоеше, няма като сирене

и гледаше ме някак неразбиращо.

Отегчена ли си? Няма спиране

в това безумно надпреварване

със времето, което ни отнема

всеки час от блясъка на кожата

и неусетно ни превръща

в приличащи си спомени

без общо минало.

За миг помислих че си ти...

но беше ли или не беше?

J.R.

затворени очи

затварям очите си и виждам море

със вкус на топли дюни 

и в хрупащия пясък - потънала до колене -

пак се смея, и пак съм дете...

отварям очите си и виждам брегове -

безкрайни и безлюдни -

в самотата. 

и няма ги хората, няма цветове,

тъжно и сиво е тук -

на Земята.

затварям очите си.

оставам дете.

rationaliter

Не можеш да ми обещаеш, че ще ме обичаш вечно

- любовта във вечността не съществува. 

Нима си  мислиш, че е нахално, дори и безсърдечно, 

че не искам любов, докато "свят светува"?!

Не е нахално, а може би - рационално,

аз искам любовта ти днес, за утре да не мислим!

А ако ни има и след ден дори, 

пак можем да сме влюбени, нали?

J.R.

Сънувах, че сънуваш...

Сънувах, че някой се прозява във съня ми,

а празното в очите му е всичко. 

Говоря му, задавам и въпроси, но думите ми -

като глухонеми - потъват надълбоко. 

В бездните на липсващите му очи

огледах своите - по-празни и безсмислени

от на непознатия дори.

А в ушите му чух ветровете, 

които преминаваха през моите уши

и усетих цигарения дим в устата му,

докато се опитвах да извикам.

Сънувах, че някой се прозява във съня ми,

а твоя сън аз всъщност населявах... 

J.R.

SeaLove

Сбогувах се и този път със болка,
но с надеждата, че скоро ще се видим.
Защото знам, не е възможно
за дълго с тебе да се разделим...
Обичам те, море - безкрайно, топло, синьо...

J.R.