Референдум?! НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙТЕ С ГЛУПОСТИ!

Политическият вот каза ДА, гражданският - НЕ и по-конкретно: НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙТЕ С ГЛУПОСТИ!
Над 20 млн. лева управляващи и опозиция, барабар с гражданските и т.нар. зелени организации, похарчиха, за да отработят предстоящите си предизборни кампании и да си премерят рейтингите и електоратите. С други думи - 27 януари на 2013 ще бъде запомнен като денят, в който се проведоха най-много политически банкети за сметка на нас - данъкоплатците. 
Темата за ядрената енергетика в България касае точно толкова българите, колкото и ако референдумът се отнасяше за развитието на същата в някоя друга далечна от родината ни държава. И не толкова защото българинът няма мнение или позиция, а защото т.нареченият граждански референдум се превърна в политически. Аплодисменти за Станишев - основният герой на поредната трагикомична премиера, която се разигра пред цяла България!!! Една от най-скъпите театрални постановки, случвали се някога на родната ни сцена!
България беше излъгана - първо, защото месеци наред се водеха дебати За и Против АЕЦ Белене, а на финала трябваше малкото, решили все пак да стигнат до изборните секции, да дадат гласа За или Против развитието на ядрената енергетика изобщо!!! What the Fack!!! След това - анализите на социолозите - от всички безумия, които избълваха, едно беше ясно - най-активно гласували бяха представителите на възрастова група 60+ и респективно същите тези, които най-категорично заявиха своето Да. Оттук две неща са безспорни - 1. твърдият електорат на Серго беше най-активен, което е логично, тъй като това бяха и хората, подкукуросани от червените да се подпишат За провеждането на този референдум и 2. ДА казаха най-вече тези, които няма да плащат за АЕЦ Белене и на които няма да се наложи да се чудят къде да складират ядрените боклуци. А изводът едно доста скъпо социологическо проучване, което касаеше най-вече Станишев и компания, но което платиха гражданите от джоба си. Червените били спечелили, гербовците били и те спечелили и сините, и зелените и те... Така е, дами и господа, всички вие спечелихте, защото единствените, които загубиха са българските данъкоплатци! 
И в случай, че се чудите какъв референдум би накарал мнозинството български граждани да участват в т.нар. демократичен вот, ето едно предложение - ТРЯБВА ЛИ СТАНИШЕВ ДА ПЛАТИ ОТ ДЖОБА СИ ТЕЗИ  20 МЛН.  ЛЕВА, ПОХАРЧЕНИ ЗА ГЛУПОСТИ??? Тогава, бъдете сигурни - активността ще бъде над 90%, а вотът ще бъде категоричен - ДА. Тогава можем да говорим за спечелили и загубили.
Сега можем само да се чудим откъде да им платим сметката! 

Искам Референдум за Референдума!!!

Да! Искам Референдум за Референдума!!! След като ще се харчат чували държавни пари, за да могат управляващи и опозиция да си "мерят" референдумите, нека преди това да похарчим някой и друг лев от тези на данъкоплатците, за да решим дали изобщо да организираме референдум!
Защото месеци наред управляващи и опозиция запълват времепространството ни с дискусии, дебати, панаирджийски раздумки и лъже-постановки ЗА или ПРОТИВ АЕЦ-а трябва да гласуваме на 27-ми, но никой не говори за парите, които държавата ще похарчи за провеждането на въпросния Референдум, последиците от който са също толкова неясни, колкото и всичко останало. Защо???
Една елементарна сметка на средностатистическия българин, който преди да е изкарал каквото и да било, вече е длъжник-данъкоплатец на милата държава, сочи следното: БСП събраха около 773 хил. подписа за референдум за АЕЦ Белене и се реши - Референдум ще има! Да, такъв бил закона! Да, това било по правилата! Първи въпрос: кой гарантира автентичността на подписите? - защото нито аз, нито който и да било от моите познати, приятели, роднини, колеги и прочие, не се е подписвал "ЗА" референдум! А това според закона на средните стойности е донякъде необяснимо математически, физически, екзистенциално дори, защото повече от 700 000 подписа гарантират съгласието на повече от 10% от българските граждани. Невъзмножно! С цялото ми уважение, представители на БСП, но аз се съмнявам, че колкото и да сме зле като нация, общество или като каквото там ни възприемате, има 10% от нас, които са съгласни да участват в мръсните ви игри! Втори въпрос: Ако ще има референдум, само защото според закона, всичко е законово, въпросът ми е къде е същият този закон, когато става въпрос за разкриването на нечестни заменки, присвояване на държавни пари, злоупотреба с държавна власт и пр.??? Как така в едни случаи законът се прилага "от раз", а в други същото това прилагане не се случва "до живот"??? Трети въпрос: Когато БСП поде инициативата за организиране на Референдум, пое ли отговорност за финансирането на тази подла ПР-кампания, която организира по-скоро за да "напомни за себе си", отколкото за бъдещето на АЕЦ Белене? Четвърти въпрос: Защо никой не говори за парите, които ще похарчи държавата за провеждането на Референдум-а??? Това са чували с пари, които ще излязат от държавната хазна в период на вечната ни и все по-тежка финансова криза! Пари, които ще се изгубят във времето и пространството, сякаш са претели през Бермудския триъгълник, а на финала - нищо!!! Пари, заради харченето на които, само след наколко месеца най-вероятно ще бъде необходимо отново вдигане границата на пенсионната възраст, отново дискусии ще ни вдигат ли, няма ли да ни вдигат данъка и изобщо - похарчихме някои и друг лев за Референдума, айде сега, българино, подписал се, не подписал сред 700-те хиляди в листа на БСП - плащай!!! Пети въпрос: Защо всеки говори ЗА и ПРОТИВ Референдума, но никой не говори за това, че без значение какви ще са резултати от гласуването, те всъщност нищо не гарантират??? Т.е. - след организирането и провеждането на мащабни ПР-кампании на управляващи и опозиция, след харченето на луди пари, без значение какво народът ще реши на 27-ми, ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА НИЩО!!! Без значение дали негово "експертно светейшество" народът на България ще гласува ЗА или ПРОТИВ АЕЦ Белене, решението ще бъде отново на тези там горе - милите ни, сладки мамини душици, родните ни управляващи!!!
Ама че фарс!!! Ама че безумство!!! 
Защо не проведохте референдум за това дали изобщо искаме референдум? И някога вниквали ли сте в смисъла на "Купуването и продаването на гласове е забрането"??? Защото така и никога не успяхте да спазите "простичките" действия на тази така ясно звучаща забрана!!! Отново ще купите и продадете гласовете ни, отново ще ни забъркате в панаирджийски представления, а като благодарност за това, че вольо-невольо, сме участвали в цирка ви, ще ни връчите и сметката! Поредната, похарчена от вас - управляващи и опозиция, Станишевци, Бойковци, Яневци и какви ли не още, и платена от нас - простосмъртните граждани на България, които са ви длъжници от преди да се родят и ви остават такива и след смъртта си... 
А с всички тези пари, разпилени "на вятъра", можехте да спасите толкова детски животи, да купите необходима за болниците ни апаратура и изобщо - да ги похарчите за важните, необходими за живота и бъдещето неща, за които иначе все не намирате пари, и все не са ви по приоритетните оси! 
И ако навремето Вазов писа за "Пиянството на един народ", който искаше да се освободи, то днес ние всеки ден пренаписваме историята си като "Безумството на един народ", който отказва да бъде свободен! 

P.S. Нямам решение как ще гласувам на Референдума на 27-ми, защото ми се искаше той така или иначе да не се случва, предвид безумството му... Но все по-често ми се върти в главата това, че след като за повече от 20 години така и не сме построили АЕЦ Белене, какви биха били мотивите ни да го строим сега? И ако Русия вече няма желание да изкупува ядрените боклуци, какво ще ги правим - да ги складираме по мазетата си ли?????

J. R. 

VENITI: Think Bigger!

Think Bigger by VENITI!   

Think Bigger! – Колекцията, която доказа, че и децата имат право да носят уникални дизайнерски дрехи. Колекцията, която придаде нов смисъл на разбирането за „завладяващ дизайн”. 

Think Bigger е първата limited edition колекция на марката VENITI. Колекцията предлага  18 уникални детски модела, които изцяло се придържат към модните тенденции при възрастните за сезон AW 12-13.

Вдъхновена от желанието на децата да изглеждат като мама и тате, колекцията изгражда една стилна и актуална детска визия, в която е заложено не само на комфорт и качество, но и на модерност и уникалност. „Децата обожоват да подражават на родителите си, всяко  дете обича да се кипри с дрехите на мама и тате, защо иска да изглежда като тях. Veniti си поства за цел да сбъдне именно тази мечта на малчуганите, обличайки ги в малки дизайнерски модели на дрехи за възрастни” – споделя Веселина Минчева, дизайнер на колекцията.

ПЪРВИЯТ ОНЛАЙН БУТИК ЗА ДЕТСКА МОДА – WWW.VENITI-BG.COM

За марката VENITI:

Марката Veniti има за цел да предложи една различна и стилна детска визия. Брандът ясно се  противопоставя на всички клишета, свързани с детската мода, и преедлага уникални решения за родителите, на които им е дотегнало на родителите да обличат децата си в баналните розово и синьо.

Като стил и актуалност дрехите с лейбъл Veniti изцяло се придържат към модните тенденциите при възрастните. За създателите на Veniti на първо място са поставени нуждите и желанията на децата, защото те са бъдещето: „децата имат право на своята индивидуалност, а Veniti предлага право на избор за децата и родителите, които искат да разчупят стериотипите”.

Дрехите са изработени от естествени материи в актуални за сезона силуети и цветове - и като дизайн, и като метерии, моделите изцяло отговарят на световните стандарти.

Veniti избра високото качество и уникалния дизайн  пред масовото производство и заложи на limited edition колекциите – малки серии от уникални детски дрешки. „Защото знаем колко е важно за нашите клиенти децата им да носят дрехи, които не могат да се видят на другаде. Отчитаме факта, че както родителите, така и децата, искат да имат своя индивидуалност, която гордо да показват. Може би това е едно от нещата, което ни прави интересни и ни отличава от останалите – предлагаме продукт, който не може да се притежава от всички. Нашата цел е да предлагаме на клиентите си не масова, лишена от индивидуалност дреха, а модел, който му носи емоция” – допълват Veniti.

ЗА ДИЗАЙНЕРА:

Веселина Минчева е млад български дизайнер, за който модата е не само начин на живот, но  и философия. Завършва Модa в Нов Български Университет и зад гърба си вече има множество изяви в различни конкурси и модни събития:

Конкурс за млад дизайнер „Златна игла” 2010

Балканско изложение за облекло и текстил Bgate 2010

Triumph Inspiration Award 2011

Ревю- пърформънс „Fashion in motion”

Участия в модните събитията на известия столичен „Иван Асен 22”, където показва своята креативност и творчество.

Дизайнерските модели на Веселина Минчева до този момент носят настроението на разчупената авангардна мода, търсейки различност и нестандартност. Вдъхновена от работата на Yohji Yamamoto и Martin Margiela, Веселина не спира да експириментира с различни форми, обеми и силуети. Убедена е, че дрехата може да се разглежда като отправено послание и именно поради тази причина зад всяко нейно творение стои не само модно, но и социално послание.

Работата й като Главен дизайнер за Veniti e предизвикателство. Още с първата си колекция за марката, тя Веселина Минчева ясно показва, че иска да разчупи стериотипите в детската мода, изграждайки една стилна детска визия. Използва смесица от класически дизайн, пречупен през собствената й призма, за да го предложи интерпретиран по модерен начин, вплетен в интересните детайли на силуета.

Освен с моден дизайн, Веселина се занимава и с благотворителна дейност. От няколко години участва в благотворителните базари на фондация „Движение на българските майки”, изработвайки различни модни аксесоари, приходите от които, отиват за каузите на фондацията. Тази година обаче е решила да включи и новосъздадения си бранд в своята кауза, като дарява на базара някои от своите уникални модели, защото като бранд за детски дрехи Veniti има отношение не само към нуждите на децата, но и към техните проблеми и болки.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ:

www.veniti-bg.com

It's My Life...

J.R.

Съновидение

В сънищата ти пристъпва тихо,
недоловимо гали косите ти с ръка,
усмихва се и ти прошепва нещо -
че е вълшебен, може би, сънят?
А ти стоиш и наблюдаваш,
не можеш да повярваш, че е тя
и искаш да остане, умоляваш
да не свърши този път съня...
Но няма начин!, всичко е за кратко -
целува те с малинови уста,
и без да се сбогува (жалко!),
отива си преди края на нощта...
Алармата!
Нов ден! - светъл и празен...

J.R.

За торбичките, полиетилена и жертвите...

Да, модерно е да сме ЕКО :)
От няколко години ставаме все по-ЕКО. И Държавата ни е мега ЕКО. И всичко ни е така ЕКО и леко, та чак свят да му се завие на човек...
Не ме разбирайте погрешно, аз съм много ЗА ЕКО-съществуването и наистина ми се иска да умеем да живеем с мисълта за природата, с грижа за Земята и да не сме хипер анти-ЕКО консуматори... Това обаче, колкото повече си мисля, толкова повече ми се струва, че се превръща в тренд, в бизнес, в държавно-активен pR и т.н.
А като говорим за Държавата ни мила родна, все имам усещането, че една от поредните й  ЕКО жертви са Полиетилено- вите торбички. Може и да ви е звучи малко прекалено, но Полиетиленовите торбички на 100% са поредната изкупителната жертва на ЕКОминистерството ни!  
На свое заседание на 13-ти юни Министерският съвет прие наредба, с която въвежда високи, прогресиращи такси за всички полимерни торбички, използвани за пазаруване. Освободени са само торбичките, отговарящи на европейския стандарт EN 13432 за компостируеми опаковки.
О.к! Звучи ми ЕКО и добре, но така и не успявам да си отговоря на въпроса какви точно ползи носи това решение както за екологията, така и за бизнеса???
А в опита си да намеря конкретни отговори, стигам до изненадващи ме изводи:
За Екологията:
1. Всъщност, торбичките за пазаруване са много малка част от пластмасовите опаковки и намаляването им няма да окаже влияние върху природата. Да не говорим и за това, че много от торбичките се използват повторно за изхвърляне на отпадъците.
2. Препоръчваните от Министъра на екологията памучни и хартиени торбички са с най-лошите екологични показатели в редица LCA изследвания. (Който не вярва, нека провери!)
3. Компостируемите торбички по стандарт EN 13432 се разлагат само в условията на индустриално компостиране, каквото в България няма!!! Също така няма и лаборатория, която може да измери компостируемост. А едно изследване по стандарта EN 13432 в Западна лаборатория струва $10 000. Кой точно ще ги плати???
4. Другото е, че в този си вид Наредбата обхваща и торбите/чантите за многократно пазаруване, които напр. търговски вериги като Икея и Карфур продават. Следователно, това е противоположно на случването в развитите държави, където се насърчава използването на този тип чанти.
За Бизнеса (все по-категорично ми е усещането, че държавното ни управление скапва, съсипва, унищожава бизнеса в България ежеминутно!):
1. Загуба на работни места. Няколко хиляди са заетите в производството и дистрибуцията на полимерни торбички.
2. Поредните благоприятни условия за СИВА икономика. Таксата върху торбичките е по-голяма като % от таксите върху алкохола и цигарите.
3. Силно затрудняване на експорта на торбички, когато той става чрез регистрирана в България търговска фирма. В развитите страни от Западна Европа няма подобни такси. Цените на торбичките в магазините на Западна Европа са подобни, ако не и по-ниски от тези, които са в момента в България. (Нали не е необходимо да си говорим за стандарти, левове и евра?!)
Законосъобразно ли е? - До колкото съм запозната, нашата конституция изисква нови данъци и такси да бъдат налагани със закон, гласуван от Народното събрание. Тук май се създава прецедент - нова такса да бъде въвеждана чрез постановление на министерския съвет. По този начин, ВСЕКИ един продукт може да бъде обложен с произволно висока такса, без това да е гласувано в Народното събрание.

И... - защо винаги пропускаме факта (или може би е по-скоро липса на информираност и сред обществото, и в ЕСОминистерството ни), че в действителност обработването на полимерни материали имат доста по-малко вредно въздействие върху природата, докато в пъти по-голямо е това при производството на торби/чанти/пликове от памук и хартия???

Аз съм ЗА да сме ЕКО!
Да мислим ЕКО!
Да живеем ЕКО!
Да обичаме Земята, за да обичаме себе си!
Не ми харесва обаче да покриваме и замазваме чрез  ЕКО-тренда поредните безсмислици, които (както казва народът) "там отгоре" ни стоварват всеки ден!!!

И ако ще решаваме ЕКО-проблемите си, да вземем да започнем с горите, заради които половин София, както и хора от цялата страна, за пореден ден са окупирали Орловия мост!
Да вземем да започнем с Черноморието ни - да измислим най-накрая нещо, та да го изчистим от всички бетонни скелети, които висят по бреговете му.
Да вземем най-накрая да  ЕКОлогизираме и голяма част от управлението си, че все по-интензивно вреди на  Планетата, на Природата и най-вече на България!  


Факт е - ЕКО сме, ама такова ЕКО, че да му се доплаче на човек!

J.R.

ГРАНИЦА

 „Толкова малко, безкрайно малко бе необходимо, за да се озовеш от другата страна на границата, отвъд която нищо няма смисъл: любов, убеждения, вяра, История. Цялата загадка на човешкия живот е в това, че той протича в непосредствена близост или дори допирайки тази граница, че той е отдалечен от нея не на километри, а на не повече от милиметър..."                                   Кундера, Книга на смеха и на забравата

От известно време живея все така - на границата между вчера и утре; на предела между чувства и разум; на линията, която отделя тъмната от светлата ми страна; на ръба. Но искам ли да променя това? Може би не. Предпочитам да си остана тук. Поне засега. Само тук, в пограничното състояние на себе си мога да имам своето "преди" едновременно със своето "след"; да наблюдавам другите и да виждам себе си, движейки се бавно по ръба до момента, в който реша да скоча - без значение накъде.
ГРАНИЦА! Тя винаги е тук, но все по-рядко се осмеляваме да я преминем...

J.R.

Джинджифилска усмивка

Просто се усмиХХХХХнах и се сетих за теб :)
И как иначе. Ти винаги си с мен в най-смешните моменти. Нещо като главно действащо лице в абсурдни, но много смешни, пиеси. Беше с мен, дори когато отидох да посрещна влака на Краля Слънце, който трябваше да пристигне с бясна скорост по дървените релси, но алармата прецака всичко. С мен си на най-смешните ми снимки и тогава, когато не съм искала да се снимам. Беше с мен и на Гатака, а така и не разбрахме за какво иде реч, но пък си беше смешна история... И тогава, когато щях да се смея за последно, ама взех, че извадих късмет да се посмея още малко... Абе, стане ли въпрос за смях, винаги си тук :)
Джинджифилче, смех ю соу мач :Р

J.R.

Белият град

Наричат го Белия град,
а историята му - цяла в червено.
Вчера споменът от един автомат
пак провокира нещо забранено.
Видях пак огнестрелни оръдия
и разкъсана плът - май бе човешка.
Психологът ми с много усърдия
обяснява ми, че е грешка.
Но още сънувам Белия град
и войната пред мене живее.
Днес в тихите улици - по-малко познат,
Белият град все така червенее.
Още бягам от най-малкия шум
и затварям очи да не виждам.
Уж е тихо, а ето - пак БУМ!
и пак - нови дупки в сърцето зазиждам.
Нови рани, крещене в ушите
и молитви за нещо, но за какво?
Дали им стигнаха мъртвите, всичките,
Защо им бяха? Кажете, защо?

J.R.

Да се събудиш на 85

Понякога животът ни среща с хора, които искат или трябва да ни кажат нещо, да ни научат на това, което знаят. Да ни накарат да преживеем техния опит, за да проумеем своя... Вчера, много случайно, се превърнах в (съ-)участник на едно човешко споделяне за живота и правото да пожелаеш втори шанс...

Снимка: deviantart.com

Ако имах възможността да изживея отново живота си, бих опитал новият ми живот да бъде по-цветен. Да направя повече грешки. Да не се старая да бъда толкова съвършен. Да бъда много по-свободен. Да бъда по-глупав от това, което бях, наистина. На много по-малко, несъществени неща да обръщам внимание.

Ако имах възможност да преживея живота си отново щях да съм по-щастлив. Щях да рискувам повече. Да пътувам повече. Да наблюдавам повече. Да изкача повече върхове. Бих отишъл на повече места, на които не посмях да отида. Щях да ям по-малко здравословни храни и повече сладолед. Да обръщам повече внимание на важните събития и да не си създавам измислени проблеми. 

Бях от тези, за които е разумно и ползотворно да изживеят всяка минута от живота си по правилата, без да напускат праволинейните очертания на допустимото - и в радостта и в мъката.

Ако можех да се върна назад във времето щях да се опитам да ми пука само за добрите моменти. Защото, ако не знаете, животът е съставен именно от тях - от моментите, хубавите моменти. Не ги пропускайте. 

Бях от тези, които никога никъде не отидоха без термометър, жилетка и чадър. Ако можех отново да живея, бих пътувал много по-леко, без излишен товар. 

Ако имах възможността да живея отново, още на пролет бих тръгнал бос по улиците и така - чак до края на есента. Не бих обръщал вече внимание на лошото, защото щях да съсредоточа вниманието си към доброто. Да да играя повече с децата и по-рядко да се срещам с възрастните и техните проблеми. Да обичам повече. Да мисля по-малко. Да мечтая много. Щях не просто да виждам слънцето, а да го усещам, дори и да е зима. 

Ако имах живота си отново...

Но виждате ли, сега съм на 85 и единственото, което имам е знанието, че умирам. Нямам втори шанс!

J.R.

Галапагос в пиксели

Подводният свят такъв, какъвто ми го показа Михаил Заимов...

М. Заимов

Понякога човек намира доста интересни неща в компютъра си – като снимки от една от множеството изложби, организирани в Галерията за модерно изкуство. Самостоятелната изложба на Заимов представляваше поредица от невероятни фотографии, които е правил в продължение на една година по време на пътешествията си до архипелага Галапагос в Тихия океан и Суданското крайбрежие на Червено море. Спомням си, че тогава за първи път изложбата беше допълнена и от надводни пейзажи.

Ето и много малка част от подводния свят такъв, какъвто го е видял обективът на страстния фотограф и подводен изследовател:

Снимки: Музейна галерия за модерно изкуство; личен архив

J.R.

Българският народ днес

Гео Милев. Познато ли ви звучи? Да, може би някога в далечното си минало сте чели "Септември"? Или пък само сте чували за поемата и нейния автор? Или, ако сте сред малкото, които са чели и препрочитали фрагменти от творчеството му, все още помните думите "Главата ми - кървав фенер с натрошени стъкла"?
Вече ви е ясно - на мен често ми се случва да препрочитам части от текстовете на Гео - защото харесвам нравстения му максимализъм, защото много истински и актуални звучат думите му, писани отдавна във времето, защото и днес те поставят актуални въпроси, които близо век търсят рационални отговори.
Затова е логично, когато говорим, че Гео Милев е без аналог в българската култура, че писането и животът му преминават в пълен синтез между естетика и етика, между ефективна интелектуална и емоционална енергия.  
Ето как започва статията му "Българският народ днес", публикувана в списание "Везни" преди 90 години:

"Години наред българският народ е живял бавно и томително обсаждан в някаква влажна, студена крепост – без слънце и без простор пред погледа – без творчески устрем на духа: обезверен, обезидеален. Обсаждан от своята тъй наречена „свобода“ – вече толкова години, – от ония, които са поемали в ръцете си неговите съдбини. Днес това положение е изострено до последна степен. Днес тежестта на обсадата лежи върху нас с най-голямата си мъчителност. Днес унинието, томлението в духовете е всеобщо и непоносимо. Днес – като резултат на една непрестанно кресчендирана социална злина – българският народ е подложен на най-голямо изпитание, е скован в най-голямо омаломощяване. Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър. И сред всеобщото мъртвило, в което не свети ни воля, ни желание..."

Спирам до тук с откъса, защото и само тази малка част от текста, провокира достатъчно много въпроси... И се питам, за тогава или за днес е писал Гео? Анализирал е настоящето или е пророкувал бъдещето? Виждал е действителността на своето време или е предусещал тази на нашето?

Какво се е случило за този почти един цял век дистанция между него и нас? Май нищо! -  Защото и днес българският народ продължава да живее все така бавно и томително в своята влажна безперспективна крепост с така наречената си свобода - демокрация, подхвърляна му и обещавано му на всеки четири години от новите, пожелали да притежават неговите съдбини. И отново българският народ е подложен на изпитания - да размисли, да проумее, да пожелае и в крайна сметка - да оцелее. А последното - оцеляването - провокирано от инстинкта за себесъхранение, себеспасение, подтиска всичко останало. Захлупен под шапката на личните грижи и неслучвания, забравя да мисли, да търси, да изисква. В опита си и този месец да плати парното, тока, водата.... забравя да поставя въпроси, желания и претенции пред онези, които са поели ангажимента да управляват свободата му. Забравя за себе си като целокупно множество с най-човешкото право - да изисква по-добро (съ-)битие в държавата, която в действителност е повече от това, защото тя е и родина. Вместо това, "днес българският народ стои ... пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване". Предпочита да се откаже от себе си, вместо да се бори за себе си. Предпочита да избяга, да се нарече гражданин на Европа, да пропусне споменаването на родовата си идентичност. В очите на българския народ все по-неуловимо светят воля и желание за промяна. Той, народът ни, предпочита да недоволства пред телевизора, с шопска салата и чаша домашна ракия в ръка, но не и да заяви желанието си за промяна. Предпочита да не приема и да не харесва тези, които сам е избрал, вместо да предложи алтернативни решения и действия. И така - вече десетилетия наред - все един и същи дух, спаднал до "мъртвата нула" на народния термометър.
И... питам се, ще осмислим ли някога въпросите, поставени ни преди близо век, ще съумеем ли да намерим отговорите им:

"Въздухът висне тежък и задушен пред нас, няма ли най-сетне да тресне спасителният гръм? Няма ли да се разрази очистителната буря?"

J.R.

Въпросително...

Обичам живота, но понякога не разбирам хората, които изпълват пространството му. Не разбирам човешката глупост, безсмислие, арогантност... Не разбирам света, който всеки ден прелива все повече и повече от агресия и абсурдност; света, който отдавна е изгубил истинското... Не разбирам човешкия свят, лишен от човешки облик... 

Кога ние, хората, престанахме да бъдем хора?

Кога истината спря да бъде по-ценна от лъжата?

Кога настъпи този ПсевдоАпокалипсис, който преобърна света с краката нагоре???
Кога?

J.R.

мрън-мрън-мрън

Преди седмица попаднах в компанията на хора, които се оказаха компетентни по всички теми    на света. Оказа се, че кой от кой, всички бяха специалисти, разбирачи и даже - разбиВачи на знания и разбирания за случващото се в държавата!
Не искам да си мислите, че говоря с лошо за тях! Те са страхотни. Всичките - млади хора, реализирани в професиите си и ентусиасти, да завладяват нови и нови пространства - на професионални идеи, на лични желания и цели, на емоции...
Учудиха ме обаче, защото повечето теми, като изключим тази с фазата за мръсните вицове, бяха  депресантно-социални... Оказа се, че те мислят на държавата ни като на купчина нереализирани политики - социални, административни, финансови и... всякакви.
Непрекъснато говореха за това, че в Чужбина, особено в Европа, а да не говорим и за Щатите, всичко е на светлинни години от нас. Едно от момичетата (с много сериозна и отговорна професия ) твърдеше през цялото време, че никъде по света не се случват нещата, които се случват на нас и по-точно - у нас. Друг обвиняваше здравната ни система, че т.нар. преждевременно пенсиониране по ТЕЛК било много тромава и неадекватна процедура, защото бащата на негов познат се оказало, че не успял да мине през нея. На въпроса ми - Сериозен ли е проблемът със здравето му?, отговорът беше - Ааа, не... Имаше и такива, които обясняваха, че реформите в образованието ни са го превърнали в най-скапаната система... И, какво ли още не чух... Но предпочитам да не изпадам в "излишна филология"...
След срещата си с тях, отнесох със себе си стотици въпроси.
По дяволите, наистина не разбирах! Защо винаги ни е по-лесно да съпоставяме нещата на принципа: ние не сме - а те, всички извън България, са много и всичко... Дори и да е така (в което аз лично много се съмнявам), с какво ни помагат всички тези констатации? Заприличали сме на лелки-оплаквачки, които са забили носове в черната пръст и дори не помислят да погледнат нагоре... Докога ще си мислим, че все на нас най- не ни е наред всичко, а ние, "светите води ненапити", не сме виновни за нищо. Докога все в чуждите паници ще надничаме като гладни Гаврошовци и ще си мислим, че тяхната каша не е така лоша като нашата? Има ли смисъл от всичко това? Каква е ползата от толкова много пропиляна енергия за оплакване, мрънкане и тежки констатации как на нас ни е най-зле, дори и от хора, чиито проблеми са много далече от това, че сметките им за ток били скочили със 7%, че горивото било поскъпнало, предвиждало се увеличение на това и това или пък - ще има ли българинът пари и тази година да отиде на море???
Стига! Наистина е изморяващо и безцелно да се говори и мисли така....
О.к., дори и всичко да е така, както се оплакваме, че е, някой може ли да ми каже какво правим по въпроса, за да се променят нещата???
Да речем, ако сме недоволни от държавните ни решения и политики, правим ли нещо по въпроса? - Не! Ядосваме се пред телевизора, на маса или в задръстването, но после - нищо!
Ту харесваме, ту не харесваме този и онзи политик, ама като дойде време за гласуване - предпочитаме да си седим на диваните, защото то нямало смисъл...
Чули, недочули, че на Обама жена му все с него ходи и хоп - и ние да си имаме първа дама, и защо нашата г-жа Плевналиева не искала да се показва? Ами не иска, но това си й е в правото. Някой замисля ли се, че тази жена явно няма потребност от непрекъснати медийни изяви, за да се себеосъществява като президентша и след като закона ни не го изисква, тя има право на този избор, без да й "връткаме" по медиите една и съща снимка (доста нескопосан колаж при това), че ходела тук и там и правела това-онова, докато мъжът й еди си какво...
Стига на политическа тема. Да вземем социално-битовите ни недоволства.
У нас било мръсно... Ами да, мръсно ще е, щом си цапаме! Преди два дни по магистралата ни, огряна от слънцето, шофьорът на автомобила пред мен изхвърли опаковката си от вафла през прозореца си. Много удобно, нали?! Та те нали затова новите автомобили ги правят с  push-копче за отваряне и затваряне на стъклата - да можем да не си цапаме колата, щом можем да мятаме на воля по магистралата!
Летят ли ви торбички от боклук покрай главата, когато има  вятър? Ами, да, ще ви летят, след като ако не вие, то вашият съсед, приятел или роднина отива до голямата зелена (или какъвто и да е цвят) кофа и въпреки усилието, което е направил, решава да не си изхвърли боклука точно пък в кофата...
Заледено ли ви е по тротоарите и площадките пред блока? Да, ще е, ако никой от живеещите в 20-те или 100-те апартамента във входа ви, не се е престрашил да инвестира в лопата от 10 лв и уикенда, вместо да яде кебапчета, не слезе да поизчисти малко сняг... (Да, знам - в много други страни това е работа на общини или други държавни агенции, но тъй като нашите все още не са се развили чак до там, ние можем да им помогнем, вместо да недоволстваме само!).
Казвате, че в чужбина било много по-добре и като отидете, пушите на крак пред вратите на ресторантите, ама тука мърморите и недоволствате от новите промени в закона. (Може би е редно да ви кажа, че аз самата съм пушач, за да не ме обвините, че не ви разбирам. И въпреки това, ако трябва да бъда на място "без тютюнев дим" не мърморя...) Защо? Защо и тук да не е като навсякъде? Какво излиза? - За това, което ни се харесва, в чужбина е ок, а за другото - прехвърляме го като вина на нашите, нали?
Говорим (защото така сме се научили още през соца), че в Германия (само един от многото примери) е мнооого добре, а дори не разбираме, че икономиката на Казахстан се е разраснала сериозно и стандартът на този микс от националности е в пъти по-висок от нашия към днешна дата, защото това не е държава с "модерно звучене". Все към Европата ни тегли, ама се правим, че не виждаме гетата, мизерията и беднотията в чужбина. Все едно в централните части на Париж, на Порто или на Брюксел липсват...
Прецахме си и морето, и планините, и сега все мрънкаме, че всичко било в грозни бетони. Да, грозно е, но когато продавахте земите си покрай плажа или в Родопите (да речем) и си купувахте луксозни автомобили ( и какво ли още не), които не отговарят на стандарта ви, не мислехте за това, а? И всъщност, замисляли ли сте се над това, че голяма част от бетонните гробници са почеркът на псевдо-играчи, които са си повярвали, че и те като "големите риби" могат да строят и печелят, защото то така - щом Вуте може, и аз мога...
Медиите "гръмнаха" новината, че на свещениците им били отворени ДС-досиетата и въртяха същата тази новина сума ти време, понеже нямаха друга и преобладаващ процент от ТВ-маниаците започна да напада т същите тези свещеници, и изкара Църквата най-черната. Ама не се замислиха, че не само църквата, ами всичко около нас е "пренаселено" от бивши агенти на ДС или техните наследници. Сети ли се някой от противниците да се замисли над факта, че за разлика от другите социалистически държави по онова време (давам пример със съседни такива като Сърбия, Полша, Чехия, Румъния и т.н.), българската църква е била репресирана по всевъзможни начини, че ако не вие самите, вашите родители или баби и дядовци са "клюкали" на ДС-агентите кой влиза в църквата и кой не...
Мерките по ТЕЛК били много строги, сложни и непосилни, но нима забравихте, че промениха закона именно заради безчетните нарушения и неправомерно отпуснати пенсии, за да могат ако не напълно, то поне в някаква част да бъдат ограничени.
Псувате по-задръстванията, ама не проявявате толерантност към другите шофьори (така както правят европейците, например)...
Нищо не ви харесва, но и нищо не правите, за да се променят нещата...
Недоволствате от опитите на правителството да ограничат размаха на черната икономика, но недоволствахте и преди, когато тя процъфтяваше...
Ядосвате се, че като ви съкратят (ако имате изобщо този късмет, а не сте просто уволнен по член не знам си кой, без право на обезщетение...), обезщетението от държавата е жълти стотинки, но не мислите за това, когато ви осигуряват на смешно ниска заплата, за да приберете 100-200 лева под масата...
Искаме, а не даваме! Можем, но не правим! Търсим, без да сме загубили! Чакаме, без да сме заслужили!
Защо? Докога? Тя, държавата, няма откъде да вземе, ако ние не й дадем - и култура, и поведение, и образование, и коректна преценка на действителността, и разумни действия и постъпки...
А дотогава - в най-добрия случай, можем да бъдем само Хъшове с псевдо-патриотизъм, но не в Браилската, а в родната си кръчма...

J.R.

Италиански дизайн с подписа на Българин

Виктор Василев (Victor Vasilev) – българинът с международни признания за дизайн!

Историята накратко: преди много години Виктор напуска България, за да отиде в Израел. По-късно любовта му към архитектурата го отвежда в Милано, където днес младият архитект жъне успехи на най-конкурентното място в сферата на продуктовия индустриален дизайн и архитектурата. 

Виктор Василев е работил за компании като MDF Italia, Antonio Lupi, Living Divani… Може да се похвали с няколко престижни награди, а и със сигурност много големи успехи те първа му предстоят!

Eто и час от работата му:

Снимки: V. Vasilev

J.R.

Sudba / Съдба

Na sinjem moru                                                По синьото море
Ladja jedna brodi;                                             Ладия броди една;
Da mogu znati:                                                 Да можех да разбера:
Kuda je sudba vodi?                                         Къде е водната съдба?

Vetar talasa more,                                            Вятър бушува в морето,
Valovi lice gori.                                                  Вълните горят лицето.
Nemocno, teskom mukom se                          Безсилна, с последни усилия

Sa njim ladja bori.                                             С тях се бори (нашата) ладия.

Presla je bura;                                                  Престана бурята;
More pokoja nadje.                                           Морето намери покоя;
A pena talasa grli                                              А разпенена прегръща вълната

Poslednji deo ladje.                                          Последната част от ладията.

"Sudba" - Miloš Crnjanski                                "Съдба" - Милош Църнянски 

1908 г.                                                             Превод от сръбски: Joana Raich 

Rembrandt: The Storm on the Sea of Galilee, 1633.

J.R.

  

ПЕТ ЖЕНИ В ЕДНАКВИ РОКЛИ

Точно преди един месец беше Премиерата на „ПЕТ ЖЕНИ В ЕДНАКВИ РОКЛИ” в Народния театър "Иван Вазов" 

---

Снимки: АТАНАС КЪНЧЕВ

Ролите:

Франсис: С. Бобчева 

Мередит: С. Халачева

Триша: П. Джукелова 

Джорджиан: Е. Тепавичарова, 

Майнди: К. Русева

Трип: П. Попйорданов

„Пет жени в еднакви рокли” е на американеца Алън Бол – сценарист на сериалите по HBO „Два метра под земята” и „Истинска кръв”, както и на наградения с Оскар филм „Американски прелести”. Режисьор на пиесата е Боил Банов, а преводът - на Параскева Джукелова.  

Единствената мъжка роля в спектакъла беше на мъж, способен да разбие черупката и на най-голямата любовна скептичка. А задачата беше поверена на Чочо Попйорданов. Заобиколен от пет прекрасни жени, той, както по всичко личеше, се чувстваше отлично в кожата на своя герой.

Действието - по време на сватба в „стаята на шаферките”. Момичетата, които не са се срещали от години, набързо превръщат събитието в „тинейджърски” купон, където нищо в интимен план не остава скрито. Трип си е харесал едно конкретно момиче. Случващото се между тях е малко задкулисно, но представя позната ситуация между двама наживели се самотници. Оттам именно идва и тъжното, и комичното. Всяка една от героините носи своята различна съдба. Едната е наркозависима, другата – с различна сексуална ориентация… 

Бойл Банов:

 „На всяка сватба винаги се ражда и нова любов”

Но това е и история за любовта, и за истините от живота... 

Не искам да ви разказвам пиесата, защото това означава да ви лиша от удоволствието да я гледате, усетите и разберете такава, каквото е за вас. Мога само да ви кажа - НЕ Я ПОДМИНАВАЙТЕ!  

Чочо Попйорданов:

„Мисля, че ще стане едно много смешно и леко трагикомично представление”

J.R.

Нощна Пеперуда

Един спектакъл за сблъсъка на изкуството с въоръжените сили...

Народен театър ИВАН ВАЗОВ

Режисьор: Я. ГЪРДЕВ, сценография: Д. ЛЯХОВА, музика: К. НИКОЛОВ, хореография: В. ВИТАНОВА и Ст. ГЕНАДИЕВ, фотограф С. ВАРСАНО

В спектакъла участват: М. БИЛАЛОВ, В. БАБИНОВА, Й. ШАМЛИ, Х. ПЕТКОВ, С. ДРАГУНЧЕВ

От автора на НОЩНА ПЕПЕРУДА:

В края на глухата равнина, там, откъдето започва вечният мраз, има военен гарнизон. Скоро ще настъпи суровата зима и северната степ ще побелее като мляко. Вятърът вие като звяр, провира се през всички пролуки и свири в тях с хиляди гласове. Някъде дрънчи отпрана ламарина, отекват удари по наковалня.

На плаца свири малък военен оркестър: един барабан и две тръби. Музикантите са само трима и единият свири доста фалшиво. Но тези тримата внасят ред в околния свят. Той вече не е див хаос. Да живееш в свят, в който има ред, определян от интервалите между музикалните звуци, вече не е чак толкова страшно.

"Нощна пеперуда" е военна приказка с тъжен край, която разгръща една абсурдна ситуация в абсолютно реална среда. Автор е руснакът Пьотър Гладилин, който освен драматург е сценарист, художник-график, философ и психолог по образование.  

J.R.

Треска за Оскари

Най-престижните кино награди – The Oscars 2012 – и тази година, за 84-ти път, бяха съпътствани от много блясък… А наградите – очаквани или неочаквани, със сигурност бяха заслужени!

Черно-бялата лента Артистът (The Artist) спечели 5 Оскара - за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добра мъжка главна роля, за костюми и музика. Така френската комедия „изпревари” основния си конкурент Изобретението на Хюго, който водеше с 11 номинации. 3D лентата получи награди за операторско майсторство, сценография и декори, за звук, звуков монтаж, визуални ефекти, но нито една в най-важните категории, както изтъкват водещи критици и журналисти.

С Оскар за най-добра женска роля беше отличена прекрасната Мерил Стрийп, а наградата й бе връчена от Колин Фърт. В ролята на Желязната Лейди, Мерил за пореден път показа на всички какво означава да бъдеш виртуоз на снимачната площадка. Да не забравяме, че преди време тя получи Оскари и за Крамър срещу Крамър и прекрасния Изборът на Софи.

Оскар за поддържаща мъжка роля получи Кристофър Плъмър за филма Новаци. Интересно е, че това е първия Оскар за 82-годишния Плъмър. "Ти си само две години по-голяма от мен приятелко", заяви Плъмър, гледайки статуетката.

С първа награда (за поддържаща женска роля във филма Южнячки) в своята кариера може да се похвали и Октавия Спенсър.

Филмът Ранго, с режисьор Гор Вербински, спечели наградата за най-добра пълнометражна анимация. Вербински се прочу с режисирането на сагата Карибски пирати.

Оскар за чуждоезичен филм получи иранският Раздяла, който няколко месеца по-рано спечели и Златен глобус.

Уди Алън бе награден с Оскар за оригинален сценарий, а наградата за адаптиран сценарий отиде в Арлександър Пейн за Потомците.

Саундтракът към филма Мъпетите спечели Оскар за песен. Неин автор е новозеландецът Брад Макензи.

:-)

J.R.

Дякон Васил Левски

О, Майко моя, родино света!

Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?

Гарване и ти, птицо проклета,

над чий там гроб тъй грозно грачеш?


О, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня;

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня!


Плачи! Там близо до град София

вида аз стърчи черно бесило.

И твоят един син, Българио,

виси на него... Със страшна сила.

Зимата пее свойта зла песен.

Вихрове гонят тръни в полето

и студ, и мраз – плач безнадежден!

Навяват на теб, теб на сърцето!


Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в мъглата;

старци са богу молат горещо,

жените плачат, пищат децата!


Умря той вече! Юнашка сила

твойте тиране скриха в земята!

О, майко моя, родино мила,

плачи за него, кълни съдбата!

                                             

                                                  Хр. Ботев

Това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в "Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с.43.