Искам Референдум за Референдума!!!

Да! Искам Референдум за Референдума!!! След като ще се харчат чували държавни пари, за да могат управляващи и опозиция да си "мерят" референдумите, нека преди това да похарчим някой и друг лев от тези на данъкоплатците, за да решим дали изобщо да организираме референдум!
Защото месеци наред управляващи и опозиция запълват времепространството ни с дискусии, дебати, панаирджийски раздумки и лъже-постановки ЗА или ПРОТИВ АЕЦ-а трябва да гласуваме на 27-ми, но никой не говори за парите, които държавата ще похарчи за провеждането на въпросния Референдум, последиците от който са също толкова неясни, колкото и всичко останало. Защо???
Една елементарна сметка на средностатистическия българин, който преди да е изкарал каквото и да било, вече е длъжник-данъкоплатец на милата държава, сочи следното: БСП събраха около 773 хил. подписа за референдум за АЕЦ Белене и се реши - Референдум ще има! Да, такъв бил закона! Да, това било по правилата! Първи въпрос: кой гарантира автентичността на подписите? - защото нито аз, нито който и да било от моите познати, приятели, роднини, колеги и прочие, не се е подписвал "ЗА" референдум! А това според закона на средните стойности е донякъде необяснимо математически, физически, екзистенциално дори, защото повече от 700 000 подписа гарантират съгласието на повече от 10% от българските граждани. Невъзмножно! С цялото ми уважение, представители на БСП, но аз се съмнявам, че колкото и да сме зле като нация, общество или като каквото там ни възприемате, има 10% от нас, които са съгласни да участват в мръсните ви игри! Втори въпрос: Ако ще има референдум, само защото според закона, всичко е законово, въпросът ми е къде е същият този закон, когато става въпрос за разкриването на нечестни заменки, присвояване на държавни пари, злоупотреба с държавна власт и пр.??? Как така в едни случаи законът се прилага "от раз", а в други същото това прилагане не се случва "до живот"??? Трети въпрос: Когато БСП поде инициативата за организиране на Референдум, пое ли отговорност за финансирането на тази подла ПР-кампания, която организира по-скоро за да "напомни за себе си", отколкото за бъдещето на АЕЦ Белене? Четвърти въпрос: Защо никой не говори за парите, които ще похарчи държавата за провеждането на Референдум-а??? Това са чували с пари, които ще излязат от държавната хазна в период на вечната ни и все по-тежка финансова криза! Пари, които ще се изгубят във времето и пространството, сякаш са претели през Бермудския триъгълник, а на финала - нищо!!! Пари, заради харченето на които, само след наколко месеца най-вероятно ще бъде необходимо отново вдигане границата на пенсионната възраст, отново дискусии ще ни вдигат ли, няма ли да ни вдигат данъка и изобщо - похарчихме някои и друг лев за Референдума, айде сега, българино, подписал се, не подписал сред 700-те хиляди в листа на БСП - плащай!!! Пети въпрос: Защо всеки говори ЗА и ПРОТИВ Референдума, но никой не говори за това, че без значение какви ще са резултати от гласуването, те всъщност нищо не гарантират??? Т.е. - след организирането и провеждането на мащабни ПР-кампании на управляващи и опозиция, след харченето на луди пари, без значение какво народът ще реши на 27-ми, ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА НИЩО!!! Без значение дали негово "експертно светейшество" народът на България ще гласува ЗА или ПРОТИВ АЕЦ Белене, решението ще бъде отново на тези там горе - милите ни, сладки мамини душици, родните ни управляващи!!!
Ама че фарс!!! Ама че безумство!!! 
Защо не проведохте референдум за това дали изобщо искаме референдум? И някога вниквали ли сте в смисъла на "Купуването и продаването на гласове е забрането"??? Защото така и никога не успяхте да спазите "простичките" действия на тази така ясно звучаща забрана!!! Отново ще купите и продадете гласовете ни, отново ще ни забъркате в панаирджийски представления, а като благодарност за това, че вольо-невольо, сме участвали в цирка ви, ще ни връчите и сметката! Поредната, похарчена от вас - управляващи и опозиция, Станишевци, Бойковци, Яневци и какви ли не още, и платена от нас - простосмъртните граждани на България, които са ви длъжници от преди да се родят и ви остават такива и след смъртта си... 
А с всички тези пари, разпилени "на вятъра", можехте да спасите толкова детски животи, да купите необходима за болниците ни апаратура и изобщо - да ги похарчите за важните, необходими за живота и бъдещето неща, за които иначе все не намирате пари, и все не са ви по приоритетните оси! 
И ако навремето Вазов писа за "Пиянството на един народ", който искаше да се освободи, то днес ние всеки ден пренаписваме историята си като "Безумството на един народ", който отказва да бъде свободен! 

P.S. Нямам решение как ще гласувам на Референдума на 27-ми, защото ми се искаше той така или иначе да не се случва, предвид безумството му... Но все по-често ми се върти в главата това, че след като за повече от 20 години така и не сме построили АЕЦ Белене, какви биха били мотивите ни да го строим сега? И ако Русия вече няма желание да изкупува ядрените боклуци, какво ще ги правим - да ги складираме по мазетата си ли?????

J. R. 

Да стреляш по Доган...

Имало едно време един герой на прехода, който всички знаели като Сокола... А когато взел, че се почуствал позабравен, Сокола решил да се самопокуши (или масово така поне твърдят по-запознатите)... И в рамките само на няколко часа той отново се превърнал в един от най-коментираните герои на нашето време... И приказката вместо край, обяви ново начало... Сега остава да видим начало на какво, обаче...

И все пак, без значение от причините и последиците от опита за стрелбата по Доган, едно е сигурно: днес е време за възраждане на рейтинга на всички, които имат нещо общо с политиката. Защото покрай Доган всички яко си вдигнаха и рейтинга, и трафика, и каквото там още се сетиш... 

J.R.

Не сме готови да не бъдем държава на Златките и Къцитата, но сме готови да закрием Обсерваторията в Рожен...

Не ни харесва да ни категоризират като Държавата на Златките, но и не правим нищо, за да се разграничим от тези определения.
Стана ни навик в края на всяка година да приемаме като "разумно решение" за държавния бюджет закриването на Обсерваторията в Рожен и все по-често да изпълваме медийното пространство със скандали, свързани с министерските дипломи и по-скоро с липсата на такива. "Фукаме се", че Европа все ни хвали и със същата патосна интонация обявяваме закриването на НАО. При това, без да се замисляме, че всъщност Обсерваторията не е само наша, тя е и на Европа-та. На същата тази Европа, към която така бясно сме се засилили вече повече от десетилетие, но дали защото тръгнахме към Брюксел по домашни чехли или защото повечето от нас не са сигурни за държава ли говорим, за град ли, за сорт зеле ли, за какво ли... окончателното ни пристигане все не се случва. Да НАО-Рожен е и на Европа, защото родната Обсерватория се явява най-голямата Астрономическа обсерватория  в Югоизточна Европа. От друга страна, какво от това, когато щом сме създали най-голямата Обсерватория, то сме способни да създадем и най-големия силиконов бюст, най-често оперирания нос (добре, че М. Джексън се е родил в друг континент) и най-глупавите ВИП-ове - все родно производство, о-ле!!!
Запътили сме се към Европа, я ние самите сме Европа. Стоим пред вратите й, но от вътрешната страна и не искаме да си го признаем, защото окаже ли се, че вече сме там, накъдето пътуваме, то окончателно ще изгубим пътя си. Министър-председателят ни се държи като Управител на цирк не само пред нас, но и пред чужденците, следователно - имаме нужда от циркови акробати, не от Обсерватории някакви и учени разни. Пък и на кой му пука дали НАО ще функционира, като по далаверските сайтове има супер яки оферти за ботокс, нови цици и Ел-пи-джи на половин цена!!!
Тъжно е! Много е тъжно, че в държавата ни има предостатъчно пари за силикон и простотия тогава, когато самата държава няма пукната пара, която да инвестира в историята, настоящето и бъдещето на своя европейски народ!
Вие бяхте ли в Обсерваторията, Господа Управляващи, които гласувахте закриването й? Видяхте ли хората, които работят там? Да, правилно сте забелязали! Те не са от вашия свят! Не носят като вашите скъпи костюми и нямат на ръцете си часовници със стойност, по-голямо от няколко-месечния бюджет за издръжка на НАО. Да, не проявяват интерес към звезди от съзвездията на Златките, Къцитата, Багите и всевъзможните други новоизлюпени звезди под родното небе. Да, не вечерят в луксозните столични ресторанти, защото предпочитат студения сандвич, вперили поглед към истинските звезди - там на небето. За изучаването на които звезди, между другото, по света плащат стотици милиарди... Ама той света какво разбира, нали?! Майната му на света! Майната им и на Голямата и Малката мечки. И на Орион майната му! Майната й и на Обсерваторията - необятно пространство, за което на все по-малко хора ще им пука дали ще го има или не. Има ли чалга и пиячка, друго не ни трябва (а, и поне един прототип на Златките и Бялките, разбира се, защото оригиналите не биха могли да огреят навсякъде)! Майната му на бъдещето. Важното е, че поверихме настоящето си на златки, бялки и всевидови лалугери. Те може и да не знаят коя е столицата на Сърбия, ама астрономите да не би да знаят кои са последните новости при хиалуроновите тенденции за изпъване на випаджийските муцуни, а?!
Жалко, но няма място за Обсерватория в държавата ни. Границите ни се оказват прекалено тесни, а разбиранията ни за бъдещето - крайно ограничени. Предпочитаме да инвестираме в невежество, защото ние самите сме такива. И не прахосваме пари за научни изследвания, защото светът така или иначе може да се справи и без нас. А когато някой млад учен българин, замине за Лондон, за да реализира своите най-добри научни постижения под герба на Английската Кралица, ние дори не разбираме. Не можем да усетим липсата на човек, който никога преди това не сме виждали в някоя от мега яките ни чалготеки, в някои брадъроподобен реалити проект или пък в "в най-смешните идиоти на България", нали?
Не сме готови да не бъдем държава на Златките, Къцитата, самоинтегриралите се Бонки, световнобезизвестни Баги и други подобни, все още недокрай изучени "природни явления"! Не сме готови да Бъдем!
Тъжна история... или Безкрайна история на тъгата, кой знае ???

J.R.

Уморени крила...

Измориха ли ми се крилете,

че натежаха им така безумно мислите,

които носех в себе си през времето,

в което вярвах, че ще стигна слънцето? 

J.R.

SeaLove

Сбогувах се и този път със болка,
но с надеждата, че скоро ще се видим.
Защото знам, не е възможно
за дълго с тебе да се разделим...
Обичам те, море - безкрайно, топло, синьо...

J.R.

споделено/точка/ком

Казват,

че всеки има своя Лична легенда 

и е въпрос на избор дали ще я постигнеш

или ще се откажеш дори от опита да я изживееш...

Вярвам,

че всеки оставя своите уникални следи

в Световната история...

Затова,

напълно съзнателно днес отново подписах желанието си 

да следвам поличбите към

постигането на Личната си легенда... 

Sleeping Sun - Nightwish

J.R.

Бео

И има град, който може да ме скрие... Бял град... Град, който ме спясява...

Отклонение

          Хм, сега като се замисля, новият закон за тютюнопушенето прецаква голяма част и от интелектуалния труд на родните ни музиканти, защото текстове, които включват части като "седиш на бара и пушиш цигара" вече няма да са актуални, а по-скоро антикварни...
          Закони, забрани, безумия всякакви... А докато се опитваме да спасим българското човечество, предпазвайки дробовете му от вредните, смъртоносни никотинови емисии, сме на път да унищожим голяма част от горите на същото това целокупно българско население??? Но може би министрите ни, барабар с президента, намират основателна логика в това решение -
така и така вече няма да мърсим въздуха с тютю'нев дим, то и горите не са ни значи толкова необходими... Ами да, че за какво са ни?!?!?!?!?

J.R.

It's My Life...

J.R.

Горещо

Денят, в който съм се родила, казват - бил горещ...

Аз не помня, но помня всички следващи дни от тогава до днес. И всички те са горещи... 

А оттогава - колко малко живот и колко много жега... 

Но отдавна не се страхувам от огъня - дресирах сърцето си да бие така, все едно не е попадало в пламъците, от които всъщност никога не е излизало...
Утре отново ще е горещо, макар че е едва началото на април. Знам! Нали така е от първия ден, в който съм се родила...

                                                                                                                           J.R.

Джинджифилска усмивка

Просто се усмиХХХХХнах и се сетих за теб :)
И как иначе. Ти винаги си с мен в най-смешните моменти. Нещо като главно действащо лице в абсурдни, но много смешни, пиеси. Беше с мен, дори когато отидох да посрещна влака на Краля Слънце, който трябваше да пристигне с бясна скорост по дървените релси, но алармата прецака всичко. С мен си на най-смешните ми снимки и тогава, когато не съм искала да се снимам. Беше с мен и на Гатака, а така и не разбрахме за какво иде реч, но пък си беше смешна история... И тогава, когато щях да се смея за последно, ама взех, че извадих късмет да се посмея още малко... Абе, стане ли въпрос за смях, винаги си тук :)
Джинджифилче, смех ю соу мач :Р

J.R.

Българският народ днес

Гео Милев. Познато ли ви звучи? Да, може би някога в далечното си минало сте чели "Септември"? Или пък само сте чували за поемата и нейния автор? Или, ако сте сред малкото, които са чели и препрочитали фрагменти от творчеството му, все още помните думите "Главата ми - кървав фенер с натрошени стъкла"?
Вече ви е ясно - на мен често ми се случва да препрочитам части от текстовете на Гео - защото харесвам нравстения му максимализъм, защото много истински и актуални звучат думите му, писани отдавна във времето, защото и днес те поставят актуални въпроси, които близо век търсят рационални отговори.
Затова е логично, когато говорим, че Гео Милев е без аналог в българската култура, че писането и животът му преминават в пълен синтез между естетика и етика, между ефективна интелектуална и емоционална енергия.  
Ето как започва статията му "Българският народ днес", публикувана в списание "Везни" преди 90 години:

"Години наред българският народ е живял бавно и томително обсаждан в някаква влажна, студена крепост – без слънце и без простор пред погледа – без творчески устрем на духа: обезверен, обезидеален. Обсаждан от своята тъй наречена „свобода“ – вече толкова години, – от ония, които са поемали в ръцете си неговите съдбини. Днес това положение е изострено до последна степен. Днес тежестта на обсадата лежи върху нас с най-голямата си мъчителност. Днес унинието, томлението в духовете е всеобщо и непоносимо. Днес – като резултат на една непрестанно кресчендирана социална злина – българският народ е подложен на най-голямо изпитание, е скован в най-голямо омаломощяване. Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър. И сред всеобщото мъртвило, в което не свети ни воля, ни желание..."

Спирам до тук с откъса, защото и само тази малка част от текста, провокира достатъчно много въпроси... И се питам, за тогава или за днес е писал Гео? Анализирал е настоящето или е пророкувал бъдещето? Виждал е действителността на своето време или е предусещал тази на нашето?

Какво се е случило за този почти един цял век дистанция между него и нас? Май нищо! -  Защото и днес българският народ продължава да живее все така бавно и томително в своята влажна безперспективна крепост с така наречената си свобода - демокрация, подхвърляна му и обещавано му на всеки четири години от новите, пожелали да притежават неговите съдбини. И отново българският народ е подложен на изпитания - да размисли, да проумее, да пожелае и в крайна сметка - да оцелее. А последното - оцеляването - провокирано от инстинкта за себесъхранение, себеспасение, подтиска всичко останало. Захлупен под шапката на личните грижи и неслучвания, забравя да мисли, да търси, да изисква. В опита си и този месец да плати парното, тока, водата.... забравя да поставя въпроси, желания и претенции пред онези, които са поели ангажимента да управляват свободата му. Забравя за себе си като целокупно множество с най-човешкото право - да изисква по-добро (съ-)битие в държавата, която в действителност е повече от това, защото тя е и родина. Вместо това, "днес българският народ стои ... пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване". Предпочита да се откаже от себе си, вместо да се бори за себе си. Предпочита да избяга, да се нарече гражданин на Европа, да пропусне споменаването на родовата си идентичност. В очите на българския народ все по-неуловимо светят воля и желание за промяна. Той, народът ни, предпочита да недоволства пред телевизора, с шопска салата и чаша домашна ракия в ръка, но не и да заяви желанието си за промяна. Предпочита да не приема и да не харесва тези, които сам е избрал, вместо да предложи алтернативни решения и действия. И така - вече десетилетия наред - все един и същи дух, спаднал до "мъртвата нула" на народния термометър.
И... питам се, ще осмислим ли някога въпросите, поставени ни преди близо век, ще съумеем ли да намерим отговорите им:

"Въздухът висне тежък и задушен пред нас, няма ли най-сетне да тресне спасителният гръм? Няма ли да се разрази очистителната буря?"

J.R.

Защото си една

Време ли е?! Не, не съм готова още

да те напусна, защото те обичам,

защото си красива, когато нощем

през миналото в бъдещето ти надничам.

Дори не съм готова да помисля,

че можем дълго да сме разделени,

че няма повече да виждам

крайбрежието, планините ти зелени.

Не искам, никога да те забравям,

не вярвам, че от тебе има по-добра.

Не мога никога да те намразя,

защото знам, че като тебе няма друга.

Възпяваха те светли имена,

а други с името ти на уста умряха.

Днес хулят те, че по-тежки времена

досега в историята ти не бяха...

***

Не съм готова, а няма и да бъда,

да те напусна, защото си една, една, една!

Най-милата, най-топлата и най-добра

моя тъжно усмихната, родна България!

3 март 2012

J.R.

н-е-в-и-д-и-м-а

Photo: Krakus Olivier

Не ме виждаш,

защото така си избрах.

Предпочитам

да бъда невидима.

Питай,

ще ти отговоря без страх.

И повярвай,

няма нищо за криене.

Мога да бъда приятел,

съмишленик, враг.

Опознай ме

чрез думите, сам.

Да си крия очите

нали не е грях?

За коя ли ме мислиш?!

Честно, не знам!

J.R.

All Photo- and Art Projects of Olivier Krakus you can see HERE.

Политически КАРНАВАЛ!

Няма карнавал без карнавално слово!

                   Връщайки се години, години назад... с помощта на написаното от М. Бахтин за каранавализма (в "Проблеми на поетиката на Достоевски",1976), съвсем спокойно бихме могли да отъждествим съвременното битие на политическата ни площадка като Карнавал. Или като "тотална карнавлизация" на съществуването, както преди време се изказа в едно свое есе Умберто Еко. 

                   И така, ако основните изисквания за случването на Карнавала (според думите на М.Б.) са наличието на: 1. свободен фамилиарен контакт между хората; 2. модус за взаимоотношения на човек с човека, освободени от йерархичните отношения; 3. ексцентричност; 4. карнавално равенство; 5. увенчаване на шута и развенчаване на карнавалния крал; 6. образа на площада като място за осъществяване на карнавалния живо; 7. карнавалния смях и пародията, то тези категории са напълно адекватни и при всеки опит за анализ на родната ни политическа сцена и политическите ни лидери, министри, специалисти и пр... Разбира се, вече „пречупени” през демократичния, постмодерен почерк на българското битие в 21-я век. 

                  Да вземем изискването за  свободен фамилиарен контакт между хората и това за взаимоотношенията на човек с човека, освободени от йерархичните отношения. Имаме ги! Даже понякога са ни в повече! Тривиално е да давам пример точно с Премиера ни, но няма как да го пропусна при положение, че той е "един от най-дълбоките извори" на вдъхновение... Освободен в общуването си винаги и по всяко време, изказът му е перманентно простонароден, ясен и... категоричен. И само понякога яснотата на този му светъл крайно фамилиарен изказ бива потъмнявана от неправилни глаголни форми, допотопни наречия и диалектизми "Made in Банкя". Но простено да му е - той, Бойко, не е учил, а и едва ли вижда смисъл да си губи времето с такива простосмъртни неща като правоговор, протокол и етикет... 

                   Ако решим да изброяваме примерите за наличието на  ексцентричност,  текстът ще стане прекалено и, в някакъв смисъл, дори излишно дълъг... Но да речем - достатъчно ексцентрично е желанието на Алексей да се включи в предизборна кампания тогава, когато прокуратурата ни родна иска да го обвини в какво ли не и още по-ексцентрично е, че това му желание според българските ни закони няма причина да не бъде изразено. Не по-малко ексцентричен е и фактът, че преобладаващите разисквания по парламентарните ни кулоари са свързани с това кой на кого кога и защо е бил/била и още ли е или вече не е любовник/любовница на другия, третия, петия и т.н... И ако всеобщите мнения са, че странностите не допадат на публиката и ексцентризмът в политиката не се толерира, то в българска среда това се оказва невярно. Няма нищо по-интересно от това по медиите да се разискват предимно и най-вече сексуалната ориентираност на политиците ни, любовните им триъгълници (които понякога достигат до шестоъгълници) и др. подобни "интересни" и много "важни" новини. Но, като се замисля, даже нямам право и да ги виня - как иначе, с какво, кажете, да си пълнят емисиите, страниците и порталите, при положение, че политическата преса над свободата на словото е много по-смазваща от времето преди '89 г. Ексцентрично само по себе си е и желанието на хора като Миглена Ангелова например да се опитва да влезе в политиката... За една жена, "искрено и лично" настроена към света, това е не-подходящо място, а и едва ли има избор на много свободни (и достатъчно освободени) кандидат-съпрузи...  

       Продължаваме с  карнавалното равенство. Няколко примера: Бойко:Цецо:Росен:Маргото или Гошо:Серго, или Волен:Митко и т.н., и т.н. Отново спокойно можем да говорим за тотална карнавализация и дори за тотален мармалад между позициите. Да речем, постигнатото карнавално равенство между Волен и Митко е някак обосновано. Класическата ситуация доведен баща и заварен син в един момент от битово-личната просто се пренася на политическата сцена. Невръстният пубер има пререкания със строгия баща и оттам - скандали и конфликти в семейното огнище на Атака... Във връзката Гошо - Серго тепърва предстоят да се изясняват позициите. До скоро и двамата си имаха по столче и по кабинетче, та спазваха добрия тон на протоколната етикеция, ама нейсе - сега ще си играя на "казанчето ври" (детска игра от времето на соца), докато единият от тях не се намести на единствения възможен им към днешна дата стол в останалото им от време оно кабинетче. А дотогава - отново пълно карнавално равенство. Другият пример даже не ми се и коментира. Факт е обаче, че към Роската - Държавен глава, уж - всички от останалите участници във веригата се държат като към невръстно хлапе и всеки му обяснява, учи и подучва как да се държи, какво да говори, кога е време за вечеря и за лягане. 

                   По отношение на модула  увенчаване на шута и развенчаване на карнавалния крал, то имаме щастието всеки божи ден да бъдем свидетели на подобни ритуали. Колко министри сменихме и заменихме само за последната половин година, даже не ми се и брои. А спомням си, една от големите привилегии на настоящия кабинет уж беше, че все най-добрите избират. Те и предишните така говореха, факт. Както и по-предишните и така, в един безкраен кръговрат - увенчаване, развенчаване, пак увенчаване и пак развенчаване... Ама все на най-добрите!   

                    Предпоследната категория -  образа на площада като място за осъществяване на карнавалния живот - в българска среда се е превърнала в солиден сбор от циркови площадки, по които родните ни политици си развяват... идеите. Парламента - площадка за грозни скандали (предимно от лично, а не от държавно естество) и заплахи от типа на "Ще ти дърпам ушите аз на тебе!". Президентството - детска площадка, в пясъчника на която "децата" си играят с кофички от празни приказки и алюзорни фигурки за светлото ни битие. Министерствата - строителни площадки без контрол нито по сигурността, нито по качеството. Кабинета ни - събирателна от много и разнообразни площадки за лична изява на лидера... 

                   Колкото до наличието на  карнавалния смях и пародията - щастливци сме, че не се оплакваме и от подобни липси. Смях и пародия - винаги и по всяко време! Благодаря ви, мили политици, защото без вашето карнавалано слово, за къде сме?! 

                  И ето ти го Карнавалът в най-бляскавата му визия!  Конкретно чувствен, във формата на самия живот преживяван и разиграван обредно-зрелищен карнавал! За чужденците - на тях не им пука, за нас - добре познат и наблюдаван години, години наред... Положително разбира се е, няма как да отречем, че сме привилегировани да имаме винаги най-добрите места в ложите. И така - на родната ни политическа сцена - Карнавал!, а ние - винаги само зрители...

P:S: Не нося отговорност в случай, че някой разбере грешно думите ми... Въпрос на интерпретация :) И повярвайте, харесвам живота и родината си. Само понякога ми става тъжно, че между тях и управляващите държавата ни няма никакви пресечни точки. 
     И мили представители на родната политическа сцена, не го приемайте лично - та вие сте просто една от всичките ни циркови трупи и рано или късно ще бъдете и сменени, и забравени...     

 J.R.