ВЕСЕЛИНА МИНЧЕВА: “ОБОЖАВАМ ЗВУКА НА ШЕВНАТА МАШИНА!”

За младата българска дизайнерка Веселина Минчева модата е не само начин на живот, но и философия. ”Всяка дреха трябва да има своя история – малка или голяма, но винаги неповторима... ”, споделя тя.

Цялата статия за дизайнера можете да прочетете ТУК

Източник: Fashion-lifestyle.bg

VENITI: Think Bigger!

Think Bigger by VENITI!   

Think Bigger! – Колекцията, която доказа, че и децата имат право да носят уникални дизайнерски дрехи. Колекцията, която придаде нов смисъл на разбирането за „завладяващ дизайн”. 

Think Bigger е първата limited edition колекция на марката VENITI. Колекцията предлага  18 уникални детски модела, които изцяло се придържат към модните тенденции при възрастните за сезон AW 12-13.

Вдъхновена от желанието на децата да изглеждат като мама и тате, колекцията изгражда една стилна и актуална детска визия, в която е заложено не само на комфорт и качество, но и на модерност и уникалност. „Децата обожоват да подражават на родителите си, всяко  дете обича да се кипри с дрехите на мама и тате, защо иска да изглежда като тях. Veniti си поства за цел да сбъдне именно тази мечта на малчуганите, обличайки ги в малки дизайнерски модели на дрехи за възрастни” – споделя Веселина Минчева, дизайнер на колекцията.

ПЪРВИЯТ ОНЛАЙН БУТИК ЗА ДЕТСКА МОДА – WWW.VENITI-BG.COM

За марката VENITI:

Марката Veniti има за цел да предложи една различна и стилна детска визия. Брандът ясно се  противопоставя на всички клишета, свързани с детската мода, и преедлага уникални решения за родителите, на които им е дотегнало на родителите да обличат децата си в баналните розово и синьо.

Като стил и актуалност дрехите с лейбъл Veniti изцяло се придържат към модните тенденциите при възрастните. За създателите на Veniti на първо място са поставени нуждите и желанията на децата, защото те са бъдещето: „децата имат право на своята индивидуалност, а Veniti предлага право на избор за децата и родителите, които искат да разчупят стериотипите”.

Дрехите са изработени от естествени материи в актуални за сезона силуети и цветове - и като дизайн, и като метерии, моделите изцяло отговарят на световните стандарти.

Veniti избра високото качество и уникалния дизайн  пред масовото производство и заложи на limited edition колекциите – малки серии от уникални детски дрешки. „Защото знаем колко е важно за нашите клиенти децата им да носят дрехи, които не могат да се видят на другаде. Отчитаме факта, че както родителите, така и децата, искат да имат своя индивидуалност, която гордо да показват. Може би това е едно от нещата, което ни прави интересни и ни отличава от останалите – предлагаме продукт, който не може да се притежава от всички. Нашата цел е да предлагаме на клиентите си не масова, лишена от индивидуалност дреха, а модел, който му носи емоция” – допълват Veniti.

ЗА ДИЗАЙНЕРА:

Веселина Минчева е млад български дизайнер, за който модата е не само начин на живот, но  и философия. Завършва Модa в Нов Български Университет и зад гърба си вече има множество изяви в различни конкурси и модни събития:

Конкурс за млад дизайнер „Златна игла” 2010

Балканско изложение за облекло и текстил Bgate 2010

Triumph Inspiration Award 2011

Ревю- пърформънс „Fashion in motion”

Участия в модните събитията на известия столичен „Иван Асен 22”, където показва своята креативност и творчество.

Дизайнерските модели на Веселина Минчева до този момент носят настроението на разчупената авангардна мода, търсейки различност и нестандартност. Вдъхновена от работата на Yohji Yamamoto и Martin Margiela, Веселина не спира да експириментира с различни форми, обеми и силуети. Убедена е, че дрехата може да се разглежда като отправено послание и именно поради тази причина зад всяко нейно творение стои не само модно, но и социално послание.

Работата й като Главен дизайнер за Veniti e предизвикателство. Още с първата си колекция за марката, тя Веселина Минчева ясно показва, че иска да разчупи стериотипите в детската мода, изграждайки една стилна детска визия. Използва смесица от класически дизайн, пречупен през собствената й призма, за да го предложи интерпретиран по модерен начин, вплетен в интересните детайли на силуета.

Освен с моден дизайн, Веселина се занимава и с благотворителна дейност. От няколко години участва в благотворителните базари на фондация „Движение на българските майки”, изработвайки различни модни аксесоари, приходите от които, отиват за каузите на фондацията. Тази година обаче е решила да включи и новосъздадения си бранд в своята кауза, като дарява на базара някои от своите уникални модели, защото като бранд за детски дрехи Veniti има отношение не само към нуждите на децата, но и към техните проблеми и болки.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ:

www.veniti-bg.com

TRIUMPH ИЗБРА НАЙ-ВДЪХНОВЯВАЩОТО БЕЛЬО

Triumph Inspiration Award 2012

Със зрелищния старт на Седмица на модата в Шанхай, на 19 октомври се проведе и международният финал на конкурса Triumph Inspiration Award 2012. Вдъхновени от тазгодишната тема "Дракони и пеперуди", 31 финалисти от цял свят представиха своите дизайнерски творения на модния подиум и разкриха уникалния дизайн на моделите си пред огромната аудитория от ценители на модата, сред които световно известни знаменитости, международни и китайски медии. 

Вдъхновяващите дизайнерски творения на финалистите бяха оценявани от  жури с изтъкнати представители на модния елит: главеният редактор на италианското издание на „Вог” – Франка Созани, дизайнерите Ума Вонг и Матю Уилямсън, китайската актриса и певица Карен Мок, както и световноизвестният китайски фотограф Уинг Шия – автор на специалната фотосесия за конкурса тази година.

Победителите в конкурса Triumph Inspiration Award 2012 са:

1-во място:
Шаан Уайтфут от Великобритания с модела Ecliptic Renewal  

2-ро място:
Алла Полозенко от Италия с модела Dragon & Butterfly Infinity
3-то място:
Лука Беке от Унгария с модела Reborn Warrior

Българската финалистка – Елена Златева, спечели онлайн гласуването и достойно представи страната ни, а победителката Шаан Уайтфут сподели, че веднага се е вдъхновила от темата „Дракони и пеперуди”, защото проектите й са нежни, женствени и деликатни и именно в такава насока иска да се специализира. Нейният модел пресъздава първия цикъл на метаморфозата –  яйцата на пеперудите, чиито изображения са вградени в материята.

Председателката на журито от своя страна - уважаваната Франка Созани, главен редактор на италианския „Вог”, споделя: "Това решение беше голямо предизвикателство за всички нас. Фантастичните творения, които са достигнали международния финал и се борят за тази уникална награда, са богати на вдъхновение и са реално доказателство за високото качество на дизайна".

 Снимки: Otigladokonec

ТАЙНСТВА

Самостоятелна изложба живопис

на АНДРЕЙ ЯНЕВ

В изложбата „Тайнства” са интерпретирани символите на вярата, както и библейски сцени в контекста на съвременното визуално изкуство. Безспорен майстор в пресъздаването на мистиката на православието, Андрей Янев ни напомня за съществуването на Ангелите около нас. Картините му са своеобразни притчи, изпълнени с послания. Сред ангелите като образ в изложбата е маслината като паралелен доминантен символ. В творбите си артистът е запечатал последните си духовни преживявания, които са дълбоки и с кристална яснота. Работите на Андрей Янев препращат към спомени, оказали влияние върху живота му, и запечатали  символи, въплъщаващи вярата на хилядолетията.   

Самият Андрей Янев споделя, че изложбата е – „Търсене на красотата и спокойствието на мъдростта. Усещане за мощта на сила по-висша от нас.. Силата на Твореца - Светлината. Опит за споделено вълнение и преклонение пред тази красота и божествен мир, от който всички сме част... Напомняне за вече дошлото и присъстващо ново време, нов начин на общуване, нови порядки и отношения. Присъствие на все повече чисти души с открити сърца. Покана към зрителя да попътуваме заедно и потърсим Светлината в душите си .”

ПОСЛАНИЯ НА АНДРЕЙ ЯНЕВ

От Проф. д-р. Аксиния Джурова, куратор на изложбата

Изложбата „Тайнства” на Андрей Янев в галерия „Юзина”, ни напомня  за съществуването на Ангелите около нас. За тези безплътни, безполови и безстрастни посредници между Бог и човеците, които ни закрилят и показват пътя към обичта и опрощението.

В картините Ангелска Троица, Ангелски семена, Михаил, Гавриил, Архангелско опрощение, Ангелът на водата, Ангел в маслината, небесните пратеници, ефирни и невидими за човешкото око, са визуалните знаци на светостта, част от Тайнствата на Андрей Янев. Те са тези, които отиват до всеки и в това е надеждата на художника. Картините – притчи са изпълнени с послания. В серията Маслини Андрей Янев, рисувайки растящото в най-безплодната почва дърво, ни напомня за превръщането на плода му в масло, а маслото в елей, който чрез молитвата достига до човеците и лекува душевно и физически вярващите. 

Чрез особеното срязване на фигурите в композициите Благослов, Съветът, Те, Благовещение, художникът ни въвежда в мистерията на Божието послание и на Литургията с участниците в нея.

Недоизказаността, илюзорността на случващото се е постигнато пластично и чрез извеждането на жеста до ритуалност и извънвременност. Ефирните, бяло перлени тонове, трептящи и вибриращи, използването на смесена техника (съчетала графити, акрил и масло) създават усещане за божествена безплътност, подсилена от дискретните проблясъци на златото в ореолите. Така Андрей Янев успява да предаде илюзията за безплътен и светещ фон, който витае около всеки, който има зрящи очи да го усети. По този начин художникът се опитва да ни напомни за съществуването на върховно тайнство извън делника, за извисеност на духа като висша сублимация на човешкия живот. И патината от светещи частици, която той създава като фон, полупрозрачен и ефирен, е идеалната визуализация на аурата на добрите ангели около нас.

Тази неоиконография в картините на Андрей Янев не е случайна.  Тя бе търсена и намерена през годините, за да стигне в последните платна до абсолютен пластичен еквивалент на изконните морални ценности извън времето. Това е може би и посланието на тази изложба - откриването и упоритото налагане, макар и със средства на един изключително деликатен художествен израз, на тези нравствено-етични стойности и психологични състояния, без които съществуването на човешкия живот губи смисъла си.

Не случайно една от картините в изложбата му носи названието Тревожно спокойствие. В склонените една към друга глави на беседващите в нея е съсредоточено напрежението на търсещите крехките знаци на новото време, извън тревожния делник, на тези бъднини, в които порядките ще се родят на базата на споделената тревога, любов и нравственост.

Безспорен майстор в пресъздаването на мистиката на православието, утвърдил се чрез серията изложби, посветени на  Света гора, Андрей Янев и този път не ни разочарова. В нашия размагьосан свят Тайнствата на Андрей Янев съм убедена, че не са само излишно напомняне за съществуването и на други измерения извън паричините в живота. Именно затова изложбата му звучи по-актуално от всякога с тихия, но ясен зов за необходимостта да отворим очите си за добротата и опрощението, без които е немислим пътят ни напред. 

                                                                Проф. д-р. Мирослав Дачев за изложбата „Тайнства”

Благословена е маслината – вековна утроба на послания и молитви! Кората – карта на смутно библейско време, листата – летопис на апостолско слово, а плодовете й, плодовете й... дали Натанаил и Тома са предполагали, че хилядолетия след като са попили словата на Иисус, плодовете й неизменно ще изтръгват молитви? Кирие елейсон – и тя оживява! Благословена е маслината – палимпсест: в началото бе словото, и словото бе попило в маслината, дълбоко вътре в плода й, само трябва някой да го изтръгне, за да зазвучи със стаен от хилядолетия глас, сякаш вътре от сърцето на кандилото. Този плод в различните му преображения Андрей Янев извиква и тук, в „Тайнства”, за пореден път. Всъщност, след ангелите, като образ маслината е най-видима. Какво ни дарява чрез нея Андрей – подсказване?, ключ за разбиране?, покана за размисъл? Струва ми се, че като в един небезизвестен патерик, около маслината винаги има силно ангелско присъствие, свети тя, грее, пази, шепти, и цялата тази синестезия едновременно припомня и извиква месията. Всъщност какво е месията за маслината? – тревожно спокойствие, миг, превърнат във вечност, обещание, което тя очаква и помни. Кой друг ще благовести на хората за това, ако не ангелите?

Платната не могат да ги поберат, нашият човешки свят не може да ги побере, твърде големи са те за нашите представи, още като по времето на Лот, че и по-големи, затова са приведени, защото тайнства откриват за нас хората, да ни направят по-виждащи, по-добри, да ни доближат до там, отдето идат. Грабват погледа – с размера на платната, със смесената техника, с изключително подходящото тониране – и разбира се, с почерка на Андрей. Задържам се повече от позволеното пред „Архангел Михаил”, изпитвам удоволствие да разстилам различни символни пластове в „Ангелски семена” и „Архангелско опрощение”, не скривам слабостта си към „Благовещение” и „Ангелска троица”. Не съм сигурен, че ще мога да го обясня, материята е неподатлива към нашите думи, безплътни са те, плът има словото, небожители са те, грешната земя обитаваме ние...

Ангелите са навсякъде, казва Йоан Златоуст и добавя: освен познатите ни (ангели, архангели, престоли, господства, начала, власти...) има безкрайни и неизброими множества, които никакви думи не могат да изобразят. Ето го предизвикателството за Андрей – художника, човека, поклонника. В този вербален вакуум той навлиза със скок, почти като в херменевтичен кръг. Неговият Гавриил е олицетворение на благата вест – носещ цвете (лилиум, Андрей обича символиката на лилиума) и благославящ (най-достойна е тя сред жените), но и с приведена глава (носи Неговото слово и Неговата воля, затова е тук, изпълнява). Апостол пред апостолите, и неговите слова пази маслината – и тези към Мария, и тези към Захария шест месеца по-рано. И погледът на очите му, и този на Михаил, и тези на троицата – всички импулсни състояния на окото, трепвания „в един миг време”, а всъщност човешки години и векове. Тази ангелска иконография, минаваща отвъд виденията на пророк Исайя и пророк Даниил, минаваща смело през небесната йерархия на Дионисий Ареопагит, Андрей налага вече няколко години. Смело мога да кажа, че е разпознаваема, характерна.

Но днес, вместо предишната тиха светлина, редом с ангелите върви крило до крило тревожното спокойствие. Реториката на Андрей прокарва неволна Чомскианска нишка през годините – обиква сблъсъка между граматическото спокойствие и смисловото неспокойство, сплавя в едно мир и тревога. За да ни извади от унеса на свръхматериалния свят с преобърнати стойности ли? Може би и това. Но и друго – когато ангелите са тук, това са знаци. Ангелите идват и ни посещават не по своя воля и власт, пише св. Василий Велики. Знак Божий е самото тяхно присъствие в света ни, виждането на това присъствие. А тази воля и власт поражда тревога в човешкия свят – готови ли сме?, достойни ли сме? Андрей Янев не дава отговор на този въпрос, очевидно е обаче желанието му този въпрос да звучи, да резонира. Както и още едно желание: да потъне в „скритото от създанието на света”, да увлече там и самите нас, да търсим отговори заедно. В сърцето на тайнството. И ако е прав Йоан Златоуст, че в тайнствата човек не привнася нищо, а само Бог действа върху нас, то тогава той ни кани на едно пречистване.

Снимки:

1. Картината „Ангел в маслините” 
2. Картината „Ангелска троица” 
3. Картината „Благослов” 
4. Картината „Очите на Мария” 
5. Картината „Помазване”

Фото: © “ДЯ “ ООД / галерия „Юзина”

It's My Life...

J.R.

ADs

"Реклама - най-интересната и най-трудната форма на съвременната литература." - Олдъс Хъксли

Странно нещо е рекламата - понякога ти се иска да пуснеш телевизора през терасата, а друг път можеш да гледаш един и същи рекламен клип с часове. И все пак, колкото и да ти се повдига от поредното нахлуване в дома ти на "икономичната леля Мария" с невероятните й съвети как да премахнеш петната от лютеница по покривката, тя си остава едно от лицата на родната телевизия от последните няколко години. От друга страна, клипът с "детето Дартвейдър" например, колкото и вдъхновяващ да е, минава и заминава през телевизора като пролетен дъжд. Привлича вниманието, печели симпатиите ти и после - дим да го няма! И, сигурна съм, бива забравен точно толкова бързо, колкото и ред други добри реклами, докато леля Мария си е леля Мария форевър! Може би именно заради нея и заради много други като нея, Хъксли е стигнал до извода, че рекламата е алогична, понякога дори непонятна...
Но... както и да е. Рекламата си е реклама и колкото и да е тъпа, досадна, идиотска, противна или пък страхотна, тя си остава като "манна небесна" за медиите (електронни,  печатни, indoor; outdoor и пр.).

А сега, възможно най-субективно избраните, 3 от най-добрите рекламни клипове от последната година:

1. The Force

2. Каменица

3. Назаем от британското мляко Cravendale 

J.R.

Галапагос в пиксели

Подводният свят такъв, какъвто ми го показа Михаил Заимов...

М. Заимов

Понякога човек намира доста интересни неща в компютъра си – като снимки от една от множеството изложби, организирани в Галерията за модерно изкуство. Самостоятелната изложба на Заимов представляваше поредица от невероятни фотографии, които е правил в продължение на една година по време на пътешествията си до архипелага Галапагос в Тихия океан и Суданското крайбрежие на Червено море. Спомням си, че тогава за първи път изложбата беше допълнена и от надводни пейзажи.

Ето и много малка част от подводния свят такъв, какъвто го е видял обективът на страстния фотограф и подводен изследовател:

Снимки: Музейна галерия за модерно изкуство; личен архив

J.R.

мрън-мрън-мрън

Преди седмица попаднах в компанията на хора, които се оказаха компетентни по всички теми    на света. Оказа се, че кой от кой, всички бяха специалисти, разбирачи и даже - разбиВачи на знания и разбирания за случващото се в държавата!
Не искам да си мислите, че говоря с лошо за тях! Те са страхотни. Всичките - млади хора, реализирани в професиите си и ентусиасти, да завладяват нови и нови пространства - на професионални идеи, на лични желания и цели, на емоции...
Учудиха ме обаче, защото повечето теми, като изключим тази с фазата за мръсните вицове, бяха  депресантно-социални... Оказа се, че те мислят на държавата ни като на купчина нереализирани политики - социални, административни, финансови и... всякакви.
Непрекъснато говореха за това, че в Чужбина, особено в Европа, а да не говорим и за Щатите, всичко е на светлинни години от нас. Едно от момичетата (с много сериозна и отговорна професия ) твърдеше през цялото време, че никъде по света не се случват нещата, които се случват на нас и по-точно - у нас. Друг обвиняваше здравната ни система, че т.нар. преждевременно пенсиониране по ТЕЛК било много тромава и неадекватна процедура, защото бащата на негов познат се оказало, че не успял да мине през нея. На въпроса ми - Сериозен ли е проблемът със здравето му?, отговорът беше - Ааа, не... Имаше и такива, които обясняваха, че реформите в образованието ни са го превърнали в най-скапаната система... И, какво ли още не чух... Но предпочитам да не изпадам в "излишна филология"...
След срещата си с тях, отнесох със себе си стотици въпроси.
По дяволите, наистина не разбирах! Защо винаги ни е по-лесно да съпоставяме нещата на принципа: ние не сме - а те, всички извън България, са много и всичко... Дори и да е така (в което аз лично много се съмнявам), с какво ни помагат всички тези констатации? Заприличали сме на лелки-оплаквачки, които са забили носове в черната пръст и дори не помислят да погледнат нагоре... Докога ще си мислим, че все на нас най- не ни е наред всичко, а ние, "светите води ненапити", не сме виновни за нищо. Докога все в чуждите паници ще надничаме като гладни Гаврошовци и ще си мислим, че тяхната каша не е така лоша като нашата? Има ли смисъл от всичко това? Каква е ползата от толкова много пропиляна енергия за оплакване, мрънкане и тежки констатации как на нас ни е най-зле, дори и от хора, чиито проблеми са много далече от това, че сметките им за ток били скочили със 7%, че горивото било поскъпнало, предвиждало се увеличение на това и това или пък - ще има ли българинът пари и тази година да отиде на море???
Стига! Наистина е изморяващо и безцелно да се говори и мисли така....
О.к., дори и всичко да е така, както се оплакваме, че е, някой може ли да ми каже какво правим по въпроса, за да се променят нещата???
Да речем, ако сме недоволни от държавните ни решения и политики, правим ли нещо по въпроса? - Не! Ядосваме се пред телевизора, на маса или в задръстването, но после - нищо!
Ту харесваме, ту не харесваме този и онзи политик, ама като дойде време за гласуване - предпочитаме да си седим на диваните, защото то нямало смисъл...
Чули, недочули, че на Обама жена му все с него ходи и хоп - и ние да си имаме първа дама, и защо нашата г-жа Плевналиева не искала да се показва? Ами не иска, но това си й е в правото. Някой замисля ли се, че тази жена явно няма потребност от непрекъснати медийни изяви, за да се себеосъществява като президентша и след като закона ни не го изисква, тя има право на този избор, без да й "връткаме" по медиите една и съща снимка (доста нескопосан колаж при това), че ходела тук и там и правела това-онова, докато мъжът й еди си какво...
Стига на политическа тема. Да вземем социално-битовите ни недоволства.
У нас било мръсно... Ами да, мръсно ще е, щом си цапаме! Преди два дни по магистралата ни, огряна от слънцето, шофьорът на автомобила пред мен изхвърли опаковката си от вафла през прозореца си. Много удобно, нали?! Та те нали затова новите автомобили ги правят с  push-копче за отваряне и затваряне на стъклата - да можем да не си цапаме колата, щом можем да мятаме на воля по магистралата!
Летят ли ви торбички от боклук покрай главата, когато има  вятър? Ами, да, ще ви летят, след като ако не вие, то вашият съсед, приятел или роднина отива до голямата зелена (или какъвто и да е цвят) кофа и въпреки усилието, което е направил, решава да не си изхвърли боклука точно пък в кофата...
Заледено ли ви е по тротоарите и площадките пред блока? Да, ще е, ако никой от живеещите в 20-те или 100-те апартамента във входа ви, не се е престрашил да инвестира в лопата от 10 лв и уикенда, вместо да яде кебапчета, не слезе да поизчисти малко сняг... (Да, знам - в много други страни това е работа на общини или други държавни агенции, но тъй като нашите все още не са се развили чак до там, ние можем да им помогнем, вместо да недоволстваме само!).
Казвате, че в чужбина било много по-добре и като отидете, пушите на крак пред вратите на ресторантите, ама тука мърморите и недоволствате от новите промени в закона. (Може би е редно да ви кажа, че аз самата съм пушач, за да не ме обвините, че не ви разбирам. И въпреки това, ако трябва да бъда на място "без тютюнев дим" не мърморя...) Защо? Защо и тук да не е като навсякъде? Какво излиза? - За това, което ни се харесва, в чужбина е ок, а за другото - прехвърляме го като вина на нашите, нали?
Говорим (защото така сме се научили още през соца), че в Германия (само един от многото примери) е мнооого добре, а дори не разбираме, че икономиката на Казахстан се е разраснала сериозно и стандартът на този микс от националности е в пъти по-висок от нашия към днешна дата, защото това не е държава с "модерно звучене". Все към Европата ни тегли, ама се правим, че не виждаме гетата, мизерията и беднотията в чужбина. Все едно в централните части на Париж, на Порто или на Брюксел липсват...
Прецахме си и морето, и планините, и сега все мрънкаме, че всичко било в грозни бетони. Да, грозно е, но когато продавахте земите си покрай плажа или в Родопите (да речем) и си купувахте луксозни автомобили ( и какво ли още не), които не отговарят на стандарта ви, не мислехте за това, а? И всъщност, замисляли ли сте се над това, че голяма част от бетонните гробници са почеркът на псевдо-играчи, които са си повярвали, че и те като "големите риби" могат да строят и печелят, защото то така - щом Вуте може, и аз мога...
Медиите "гръмнаха" новината, че на свещениците им били отворени ДС-досиетата и въртяха същата тази новина сума ти време, понеже нямаха друга и преобладаващ процент от ТВ-маниаците започна да напада т същите тези свещеници, и изкара Църквата най-черната. Ама не се замислиха, че не само църквата, ами всичко около нас е "пренаселено" от бивши агенти на ДС или техните наследници. Сети ли се някой от противниците да се замисли над факта, че за разлика от другите социалистически държави по онова време (давам пример със съседни такива като Сърбия, Полша, Чехия, Румъния и т.н.), българската църква е била репресирана по всевъзможни начини, че ако не вие самите, вашите родители или баби и дядовци са "клюкали" на ДС-агентите кой влиза в църквата и кой не...
Мерките по ТЕЛК били много строги, сложни и непосилни, но нима забравихте, че промениха закона именно заради безчетните нарушения и неправомерно отпуснати пенсии, за да могат ако не напълно, то поне в някаква част да бъдат ограничени.
Псувате по-задръстванията, ама не проявявате толерантност към другите шофьори (така както правят европейците, например)...
Нищо не ви харесва, но и нищо не правите, за да се променят нещата...
Недоволствате от опитите на правителството да ограничат размаха на черната икономика, но недоволствахте и преди, когато тя процъфтяваше...
Ядосвате се, че като ви съкратят (ако имате изобщо този късмет, а не сте просто уволнен по член не знам си кой, без право на обезщетение...), обезщетението от държавата е жълти стотинки, но не мислите за това, когато ви осигуряват на смешно ниска заплата, за да приберете 100-200 лева под масата...
Искаме, а не даваме! Можем, но не правим! Търсим, без да сме загубили! Чакаме, без да сме заслужили!
Защо? Докога? Тя, държавата, няма откъде да вземе, ако ние не й дадем - и култура, и поведение, и образование, и коректна преценка на действителността, и разумни действия и постъпки...
А дотогава - в най-добрия случай, можем да бъдем само Хъшове с псевдо-патриотизъм, но не в Браилската, а в родната си кръчма...

J.R.

Италиански дизайн с подписа на Българин

Виктор Василев (Victor Vasilev) – българинът с международни признания за дизайн!

Историята накратко: преди много години Виктор напуска България, за да отиде в Израел. По-късно любовта му към архитектурата го отвежда в Милано, където днес младият архитект жъне успехи на най-конкурентното място в сферата на продуктовия индустриален дизайн и архитектурата. 

Виктор Василев е работил за компании като MDF Italia, Antonio Lupi, Living Divani… Може да се похвали с няколко престижни награди, а и със сигурност много големи успехи те първа му предстоят!

Eто и час от работата му:

Снимки: V. Vasilev

J.R.

ПЕТ ЖЕНИ В ЕДНАКВИ РОКЛИ

Точно преди един месец беше Премиерата на „ПЕТ ЖЕНИ В ЕДНАКВИ РОКЛИ” в Народния театър "Иван Вазов" 

---

Снимки: АТАНАС КЪНЧЕВ

Ролите:

Франсис: С. Бобчева 

Мередит: С. Халачева

Триша: П. Джукелова 

Джорджиан: Е. Тепавичарова, 

Майнди: К. Русева

Трип: П. Попйорданов

„Пет жени в еднакви рокли” е на американеца Алън Бол – сценарист на сериалите по HBO „Два метра под земята” и „Истинска кръв”, както и на наградения с Оскар филм „Американски прелести”. Режисьор на пиесата е Боил Банов, а преводът - на Параскева Джукелова.  

Единствената мъжка роля в спектакъла беше на мъж, способен да разбие черупката и на най-голямата любовна скептичка. А задачата беше поверена на Чочо Попйорданов. Заобиколен от пет прекрасни жени, той, както по всичко личеше, се чувстваше отлично в кожата на своя герой.

Действието - по време на сватба в „стаята на шаферките”. Момичетата, които не са се срещали от години, набързо превръщат събитието в „тинейджърски” купон, където нищо в интимен план не остава скрито. Трип си е харесал едно конкретно момиче. Случващото се между тях е малко задкулисно, но представя позната ситуация между двама наживели се самотници. Оттам именно идва и тъжното, и комичното. Всяка една от героините носи своята различна съдба. Едната е наркозависима, другата – с различна сексуална ориентация… 

Бойл Банов:

 „На всяка сватба винаги се ражда и нова любов”

Но това е и история за любовта, и за истините от живота... 

Не искам да ви разказвам пиесата, защото това означава да ви лиша от удоволствието да я гледате, усетите и разберете такава, каквото е за вас. Мога само да ви кажа - НЕ Я ПОДМИНАВАЙТЕ!  

Чочо Попйорданов:

„Мисля, че ще стане едно много смешно и леко трагикомично представление”

J.R.

Нощна Пеперуда

Един спектакъл за сблъсъка на изкуството с въоръжените сили...

Народен театър ИВАН ВАЗОВ

Режисьор: Я. ГЪРДЕВ, сценография: Д. ЛЯХОВА, музика: К. НИКОЛОВ, хореография: В. ВИТАНОВА и Ст. ГЕНАДИЕВ, фотограф С. ВАРСАНО

В спектакъла участват: М. БИЛАЛОВ, В. БАБИНОВА, Й. ШАМЛИ, Х. ПЕТКОВ, С. ДРАГУНЧЕВ

От автора на НОЩНА ПЕПЕРУДА:

В края на глухата равнина, там, откъдето започва вечният мраз, има военен гарнизон. Скоро ще настъпи суровата зима и северната степ ще побелее като мляко. Вятърът вие като звяр, провира се през всички пролуки и свири в тях с хиляди гласове. Някъде дрънчи отпрана ламарина, отекват удари по наковалня.

На плаца свири малък военен оркестър: един барабан и две тръби. Музикантите са само трима и единият свири доста фалшиво. Но тези тримата внасят ред в околния свят. Той вече не е див хаос. Да живееш в свят, в който има ред, определян от интервалите между музикалните звуци, вече не е чак толкова страшно.

"Нощна пеперуда" е военна приказка с тъжен край, която разгръща една абсурдна ситуация в абсолютно реална среда. Автор е руснакът Пьотър Гладилин, който освен драматург е сценарист, художник-график, философ и психолог по образование.  

J.R.

Треска за Оскари

Най-престижните кино награди – The Oscars 2012 – и тази година, за 84-ти път, бяха съпътствани от много блясък… А наградите – очаквани или неочаквани, със сигурност бяха заслужени!

Черно-бялата лента Артистът (The Artist) спечели 5 Оскара - за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добра мъжка главна роля, за костюми и музика. Така френската комедия „изпревари” основния си конкурент Изобретението на Хюго, който водеше с 11 номинации. 3D лентата получи награди за операторско майсторство, сценография и декори, за звук, звуков монтаж, визуални ефекти, но нито една в най-важните категории, както изтъкват водещи критици и журналисти.

С Оскар за най-добра женска роля беше отличена прекрасната Мерил Стрийп, а наградата й бе връчена от Колин Фърт. В ролята на Желязната Лейди, Мерил за пореден път показа на всички какво означава да бъдеш виртуоз на снимачната площадка. Да не забравяме, че преди време тя получи Оскари и за Крамър срещу Крамър и прекрасния Изборът на Софи.

Оскар за поддържаща мъжка роля получи Кристофър Плъмър за филма Новаци. Интересно е, че това е първия Оскар за 82-годишния Плъмър. "Ти си само две години по-голяма от мен приятелко", заяви Плъмър, гледайки статуетката.

С първа награда (за поддържаща женска роля във филма Южнячки) в своята кариера може да се похвали и Октавия Спенсър.

Филмът Ранго, с режисьор Гор Вербински, спечели наградата за най-добра пълнометражна анимация. Вербински се прочу с режисирането на сагата Карибски пирати.

Оскар за чуждоезичен филм получи иранският Раздяла, който няколко месеца по-рано спечели и Златен глобус.

Уди Алън бе награден с Оскар за оригинален сценарий, а наградата за адаптиран сценарий отиде в Арлександър Пейн за Потомците.

Саундтракът към филма Мъпетите спечели Оскар за песен. Неин автор е новозеландецът Брад Макензи.

:-)

J.R.