За нещата и за хората.

За опита да полетя и за последиците от приземяването.

За алегориите на пожеланото и за метафорите на реалното.

За...

4/27/2012

Усещане за живот...


С. Дали: A Caravela
Да паднеш и да намериш сили да се изправиш...
Да повярваш, след като си изгубил вярата си...
Да се влюбиш тогава, когато мислиш, че не можеш...
Да обичаш, когато не си готов за това...
Да притежаваш, без да имаш нужда от притежаваното...
Да имаш себе си, когато изгубиш хората...
Да очакваш, да се надяваш, да живееш,
когато очакването е изморило надеждата... 
Това ли е всичко???
Ама че абсурд!
J.R.

4/26/2012

Салвадор Дали: Раждането на новия човек, 1943.

мило мое Аз, исках само да ти кажа добър вечер и довиждане!
заминавам. напускам се. тръгвам си от себе си. и от всичко, което съм била.
напускам апартамента, който обитаваше душата ми.
освобождавам се от абсурдите, които са събирали сетивата ми през годините.
не взимам куфар. нямам никакъв багаж. дори себе си не взимам.
очистена от всичко, напускам се. заминавам...

J.R.


4/22/2012

Пълнолунно

В пълнолунието мислите препускат
в опит да надбягат кръглата луна,
но изгубени в прозрачен мрак потъват
и празна, но светла остава нощта. 
А някъде в далечината изпищява 
неродена още върколаческа душа
и вятърът, събуден, зашумява
във клоните на пълнолунната гора.
И в тази нощ, по-светла от деня,  запява
последна песен  за някого смъртта,
в която саркастично обяснява,
че днес ще отнесе поредната съдба.
А мислите препускат бясно
и смее им се бледата луна... 
J.R.

4/20/2012

С аромат на кафе

 Fairy tale by the photographer Kirsty Mitchell













С аромат на кафе са косите ти,          
а очите ти - с цвят на любов,
гъделичкащо нежни са устните ти,
медено топли - ръцете ти.
...
Приказна и толкова истинска,
обитаваш света на мечтите ми...
J.R. 

4/19/2012

Другото тяло

Докато се ровя из "паметта" на компютъра си, попадам на наистина интересни неща... И им се радвам като малко дете, защото те са част от мен, от визуалното ми случване на света, който обитавам.
Преди близо 3 години (или поне така "твърди" папката със снимки, записана в компютъра ми, аз лично помня единствено, че наистина се е случило), попаднах на "Шипка" 6, заедно с приятел, който искаше да ми покаже "на живо" какво има предвид под ектоплазма. Признавам, нямах ни най-малка идея, за какво става въпрос и спорихме дълго, че едва ли ще ми бъде интересно. И накрая, за да ме убеди, каза: "това е нещо като твоя Павич, ама на платно, макар че в него липсват типичните постмодерни критични дискурси..."
Става въпрос за изложбата на Петер Цанев -  Ектопластични рисунки и инсталации. Изключително, малко странно и много езотерично преживяване! Картините и инсталациите бяха експеримент за материализирано представяне на несетивното изкуство. А техниката - ексцентрични форми, рисувани предимно с бяло мастило... Неопределима (поне според мен) образна субстанция, която се представя чрез тялото на медиум. А самият медиум може да бъде човек, нищо (нещо като празно пространство), друга творба на изкуството или анимация.  Нещо като опит да се свържат изкуството и психологията на "другото" тяло. Харесах изложбата много, защото тя по някакъв начин визуализира и представите ми от "Другото тяло" на М. Павич... За тези, които разбират повече от ектоплазма, това може и да се стори не съвсем логична асоциация, но какво пък, та нали и двамата напълно отричат социо-културните стратегии за демистификация на сетивното...

J.R.

Любов / постмодерна

Разрушителна и антиканонична / прекрачваш границите / изпълваш празнините / Антитезисна във случването / и леко ексцентрична / такава си, такава те харесвам / Но питам се - любов ли си / или желание да те измислям / Или игра, превърнала се във случайност / ектоплазмена и преднамерено разсейваща / Необяснима някаква взаимообвързаност / непрекъснато променяща се и накъсваща / Или просто всеобхватен референт / началото на всички начала?  
J.R.

4/18/2012

Мога

"Птица Жар" - Владимир Цоневски
За тебе мога да преплувам океана
и като птица жар (за теб) да изгоря.
Да бъда (ако пожелаеш) нежна и добра.
За тебе мога да съм бурята и вятъра.
Ако поискаш, ще се превърна в залез
и като изгрев мога да ти дарявам светлина,
да бъда скитник, вечно преминаващ през
тайните тунели на твоята душа.
За тебе... Но така ще ме обичаш като друга,
а това не мога никога да ти простя...





J.R.

Непроменено

"Нещата не се изменят, ако ги изместиш другаде..."
Стайнбек

Преместих снимките ти на тавана,
писмата, всичките ги изгорих,
номерата ти изтрих от телефона,
вещите ти, до една ги натроших.
Мислите за теб заключих с катинар,
ключалките към тях смени един ключар,
пребоядисах в цветове, които не харесваш
и закачих картините, които ненавиждаш.
И чистих много, дълго бърсах
праха от миналото ми със теб
и всеки миг стократно пренареждах,
и всяко чувство замразих във кубче лед.
Но ти си тук, а исках да те няма...
J.R.

За агнешкото и други небивалици

Не разбрах за цената на агнешкото... Ама нищичко не разбрах! Родните медии, в стремежа си да ни информират "обективно", за пореден път така ни оплетоха в празните си бръщолевения, че агнешкото се превърна в мармалад...
Така и не ми стана ясно, защо в продължение на цял месец, непосредствено преди Великден, националните медии така пламенно ни занимаваха със скока на цените на агнешкото, които (между нас казано) не бяха планувани дори от самите търговци. И в опита си да ни информират максимално обективно за тази толкова важна новина, объркаха и стратегията на самите търговци. Те, търговците, бяха планували, да речем, скок на цените от 20%, но по "препоръка" на телевизиите, се наложи да вдигнат цените с 50%, че и с повече...
И така започна "Агнешката епопея" - в момент, в който трябваше да се решават доста по-важни проблеми, родните герои-министри предприеха  важен "Агнешки поход" за спасяване на народния Великден. Найденов и Дянков, гордо предвождани от юнака на юнаците - Бойко Борисов, обикаляха "по градове и по паланки" (както още Гео Милев предвиди много лета назад), по магазинчета и бакалии и размахваха пръст пред търговците... А, да! Освен с агнешкото, смело разрешиха и проблема с яйцата, със свободата на кокошките и емоционалноти им състояние, и ред други... И така, след успешно преминал "Агнешко-кокоши поход", българският Великден беше спасен!
А мина се не мина, и както е казал народът - точно на третия ден от Великден, националните ни медии отново силно обществено ангажирани, забръщолевиха от екрана. Започнаха да изпълват електронното пространство с новини, анализи и коментари за изкуствено завишените цени и спекулацията на търговците по въпроса с агнешкото... Аааа, НЕ! Защо, уважаеми журналисти и новинари, след като сами провокирахте този така сериозен скок в цената на агнешкото, за който никой даже не си беше и помислял, в опита си да си запълните и без друго прекалено многото време, отделено ви от телевизиите, сега започнахте "друга песен да пеете"??? Може би защото Великден мина, майските празници ви се струват твърде далече и сега се чудите какви празни приказки да ни редите от екрана?! Това като че ли е най-логичното ви обяснение, нали? Явно, през последните години в университета ви учат единствено на празнословие... Жалко!
Но нищо, не ви се сърдя! Такива са ви възможностите, толкова можете, толкова правите! Едно не ми е ясно обаче - защо и тези, най-горе, които уж сме ги избирали като да са най-разумните люде в държавата ни, та и те ви се връзват на глупостите...
Но както и да е. То е ясно - аз агнешко не ям, но явно трябва да спра и с консумацията на родната телевизия. Струва ми се, така ще е най-здравословно!
J.R.

4/17/2012

Портокалово

Влюбих се във портокаловия залез,
исках да го нарисувам целия,
да го имам, да премени през
топлите му сенки като фея.
Искам да запазя залеза за себе си -
точно този - портокаловия...
J.R.

4/12/2012

L.B.

Ти винаги ще бъдеш като книга
недописана.
Като новела за живота
недочетена.
И върху тебе ще се учат всички,
ще те поправят, ще те редактират
и ще пренаписват редовете ти
така, както ги разбират. 
Ще мачкат листите ти,
на четири ще ги прегъват.
Ще късат страниците ти, 
а после ще ги връщат.
Ще се упражняват върху тебе
цял един живот,
но ще могат ли да те напишат цялата,
Любов?
J.R.

Пеперудено













Като пеперудено вълшебство те сънувах -
ти пърхаше с крилата си в съня ми,
но всеки път, когато се събуждах,
те нямаше, няма те в реалността ми.
А чаках дълго, много дълго
вълшебството да случиш не на сън,
но зная, беше невъзможно,
нереален беше пеперуденият звън.
И си остана там, във другото,
в отвъдното пространство на съня - 
от другата страна на огледалото
като абсурдна някаква мечта.                                                                      J.R.

4/11/2012

За последно


„А ние свирехме наистина добре,
защото ни беше платено...”

На масата за двама до прозореца
седяха тихо господин и госпожа,
във погледите им четеше се умората
от миналото им, нерадостна съдба.
Отпиват от чашите - горчи им виното
така, както днес горчи им любовта.
И всеки се заглежда в себе си и в миналото
и по-горчиво става в техните уста.
Ръцете им не се докосват
и погледите им отказват да се срещнат.
На масата седят си мълчаливи
и чакат нещо като сняг през юли.
Ясно е, изгубили са се отдавна,
не са успели пак да се намерят
и тази среща, знаят, е последна -
за миг, без смисъл, се поглеждат.
Жената става, сваля си халката
и бавно се отправя към вратата
 Мъжът, останал сам на масата,
оправя сметката - последната...                                                                      J.R.
Picture: E. Munch - The Frieze of Life

4/10/2012

Чадър, чанта и обувки

В обувките ми няма да ти е комфортно,
очукани, от дългото вървене разширени,
струва ми се, ще са ти големи.
Чадърът ми през много дъждове премина,
от някои ме спаси, от други не успя,
вземи си нов, защото моят не оцеля.
И слънчевите очила очите не опазиха,
остарели са с годините, защото
много разочарования през тях преминаха.
И чантата ми не търси,
отдавна кожата й е протрита -
в нея носих толкова тъги...
Вземи си нови очила,
през тях ще виждаш чист света.
И нови обувки, по мярка, за да са
и нова чанта, заедно с чадъра.
Не искай моите, повярвай ми, не са добри...








J.R.     

4/09/2012

Къде са?

Къде са ми старите вещи -
щастливата усмивка, розовите очила?
Къде са ми ръцете, винаги горещи?
Къде са пеперудените ми крила?
Къде са ми желанията - смешните
и смелите мечти, по-сини от небето?
Останали са в миналото - всичките,
забравени с годините и грижите...                                                                  J.R.


http://youtu.be/b_Rn0ljDKno

Днес















Не мога да ти върна миналото,
но мога да ти подаря цветно настояще
в замяна на изгубеното, разпиляното
да ти предложа ново, ароматно бъдеще. 
Уви, от вчера нищичко не пазя,
но днес отново мога да създам
едно сърце, с което да обичам,
едни очи, с които да ти вярвам,
едни ръце, с които да те топля,
една любов, в която (готова съм) да изгоря.
А утре, утре нищо няма да е същото...                                                          J.R.

4/08/2012

Сън















Денят отново уморен заспива,
но тази нощ сънят ще е различен. 
Ще влезеш в него нежна и красива,
защото знаеш, за мен ще е последен. 
Ще ме погледнеш с тайнствена усмивка
и нежно ще погалиш изстиналата ми ръка,
ще ме целунеш по лявата тръпчинка
и (с досада) ще избършеш последната сълза.
Ще те погледна малко отегчена,
отдавна те очаквам, а ти едва сега
намери време и за мене - 
Познах те, Смърт, добре си ми дошла! 
Денят отново уморен заспива
в последния ми сън... 
J.R.

4/06/2012

Има ли кой?

Къде отиват изгубените души?
Кой ги приютява? Има ли кой?
Какво се случва с техните съдби?
Кой ги спасява. Има ли кой?
*
Тихо в нощта, понякога идват.
Присядат до сънищата ни.
Целуват мислите ни.
А после, отново си отиват...
*
Къде се крият изгубените души?
Кой целува тъгите им. Има ли кой?

J.R.



Толкова













Търся те. Търся те, защото си желание.
Търся те, защото си стремление.
Търся те, защото си послание.
Липсваш ми. Както звездата липсва на небето.
Както вълната липсва на морето.
Както вярата липсва на грешника.
Очаквам те. Както нощта очаква деня.
Както дъжда очаква дъгата.
Както огъня очаква искрата.
Обичам те. Толкова, колкото мога.                                                          J.R.  




4/05/2012

Искам да знам...

Какво е любовта?
- игра на зависимости?
- синтез на несвързаности?
- колаж от мисли?
- римейк от представи?
- резултат от очаквания?
Какво е?
Как се случва?
Случва ли се?
Искам да знам! Всичко! Всичко искам да знам!
J.R.

Продавалник

Здравейте... Да, разбира се... Имаме.
Правилно! Тук всичко продаваме:
Имаме нови мечти. И пакети "Надежда"
Съжалявам... Свършиха кутиите "Любов".
Те са много търсени. А ги спряха.
Били прекалено много за един живот.
Не бивало да предозираш с тях, така казаха.
Фабриката сега произвежда
по-модерни, екстремни продукти,
но не пишат за Е-тата и малко подвежда,
че са добри, затова ги зареждат.
С розов вкус ни предлагат "Измяна"
и с аромат на кафе - различни "Тъги".
Новите бонбони не гарантират промяна,
а само да забравиш за старите мъки.
Има и нов аромат на чая "Обич" -
кисел и остър, малко лютив.
Подходящ е за изчерпани връзки,
за хора с диагноза "без сърца".
Влияе добре само на този, който търси,
различни чувства, вън от дома...

J.R.







4/04/2012

Горещо



Денят, в който съм се родила, казват - бил горещ...
Аз не помня, но помня всички следващи дни от тогава до днес. И всички те са горещи... 
А оттогава - колко малко живот и колко много жега... 
Но отдавна не се страхувам от огъня - дресирах сърцето си да бие така, все едно не е попадало в пламъците, от които всъщност никога не е излизало...
Утре отново ще е горещо, макар че е едва началото на април. Знам! Нали така е от първия ден, в който съм се родила...
                                                                                                                           J.R.

4/03/2012

Изгубване


















Запалих цигара. Не ми се пуши!
Телефонът звъни. Не ми се говори!
Взех си писалка. Не ми се пише!
Влязох в чата. Не ми се спори!
Поглеждам навън. Не ми се гледа.
Скривам се от себе си. Не ми се крие!
Правя си кафе. Не ми се пие!
Изгубих се. Как да се намеря?
J.R.