За нещата и за хората.

За опита да полетя и за последиците от приземяването.

За алегориите на пожеланото и за метафорите на реалното.

За...

12/18/2012

На кого му пука дали ще свърши светът, след като човешката простотa не би се изчерпала и след неговия край???


Когато светът се преобърне с краката нагоре, има ли смисъл дали ще свърши или не?! И за какво трябва да се притесняваме повече - в случай, че свърши, или в случай, че не свърши? Една приятелка често ми е казва - "Запомни – направиш ли добро, винаги ще изядеш л....но". Днес за пореден път тя се оказа права!!! В опита си да помогна на някого, попаднах в нелепа грозна каша, от която излязох сравнително чиста, но пък с тежко главоболие и отново объркани представи за това кое е добро и кое не в нашия мил 21-веков свят... Оказа се, че зад благородни маски на съмишленици в благотворителни каузи се крият бледи личностни подобия, склонни по-скоро да създадат интриги, отколкото да помогнат на когото и да било...
Но... както и да е! Истината , че не съжалявам, че няма да свърши светът, но съжалявам, че никога няма да свършат бедните човешки интригантски душици, които слагайки след името си едно Главен редактор си мислят, че могат да се месят в отношенията между хората и да раздават правосъдие...
Жалко, много жалко...
Следователно - На кого му пука дали ще свърши светът, след като човешката простото не би се изчерпала и след неговия край???
А сега, отивам на театър, защото главоболието ми би могло да се оправи единствено с една Амазонка (за която благодаря на друга приятелка), сътворена от самия Камен Донев... 

J.R.


12/05/2012

VENITI: Think Bigger!


Think Bigger by VENITI!   

Think Bigger! – Колекцията, която доказа, че и децата имат право да носят уникални дизайнерски дрехи. Колекцията, която придаде нов смисъл на разбирането за „завладяващ дизайн”. 
Think Bigger е първата limited edition колекция на марката VENITI. Колекцията предлага  18 уникални детски модела, които изцяло се придържат към модните тенденции при възрастните за сезон AW 12-13.
Вдъхновена от желанието на децата да изглеждат като мама и тате, колекцията изгражда една стилна и актуална детска визия, в която е заложено не само на комфорт и качество, но и на модерност и уникалност. „Децата обожоват да подражават на родителите си, всяко  дете обича да се кипри с дрехите на мама и тате, защо иска да изглежда като тях. Veniti си поства за цел да сбъдне именно тази мечта на малчуганите, обличайки ги в малки дизайнерски модели на дрехи за възрастни” – споделя Веселина Минчева, дизайнер на колекцията.

ПЪРВИЯТ ОНЛАЙН БУТИК ЗА ДЕТСКА МОДА – WWW.VENITI-BG.COM

За марката VENITI:
Марката Veniti има за цел да предложи една различна и стилна детска визия. Брандът ясно се  противопоставя на всички клишета, свързани с детската мода, и преедлага уникални решения за родителите, на които им е дотегнало на родителите да обличат децата си в баналните розово и синьо.
Като стил и актуалност дрехите с лейбъл Veniti изцяло се придържат към модните тенденциите при възрастните. За създателите на Veniti на първо място са поставени нуждите и желанията на децата, защото те са бъдещето: „децата имат право на своята индивидуалност, а Veniti предлага право на избор за децата и родителите, които искат да разчупят стериотипите”.
Дрехите са изработени от естествени материи в актуални за сезона силуети и цветове - и като дизайн, и като метерии, моделите изцяло отговарят на световните стандарти.
Veniti избра високото качество и уникалния дизайн  пред масовото производство и заложи на limited edition колекциите – малки серии от уникални детски дрешки. „Защото знаем колко е важно за нашите клиенти децата им да носят дрехи, които не могат да се видят на другаде. Отчитаме факта, че както родителите, така и децата, искат да имат своя индивидуалност, която гордо да показват. Може би това е едно от нещата, което ни прави интересни и ни отличава от останалите – предлагаме продукт, който не може да се притежава от всички. Нашата цел е да предлагаме на клиентите си не масова, лишена от индивидуалност дреха, а модел, който му носи емоция” – допълват Veniti.
ЗА ДИЗАЙНЕРА:
Веселина Минчева е млад български дизайнер, за който модата е не само начин на живот, но  и философия. Завършва Модa в Нов Български Университет и зад гърба си вече има множество изяви в различни конкурси и модни събития:
Конкурс за млад дизайнер „Златна игла” 2010
Балканско изложение за облекло и текстил Bgate 2010
Triumph Inspiration Award 2011
Ревю- пърформънс „Fashion in motion”
Участия в модните събитията на известия столичен „Иван Асен 22”, където показва своята креативност и творчество.
Дизайнерските модели на Веселина Минчева до този момент носят настроението на разчупената авангардна мода, търсейки различност и нестандартност. Вдъхновена от работата на Yohji Yamamoto и Martin Margiela, Веселина не спира да експириментира с различни форми, обеми и силуети. Убедена е, че дрехата може да се разглежда като отправено послание и именно поради тази причина зад всяко нейно творение стои не само модно, но и социално послание.
Работата й като Главен дизайнер за Veniti e предизвикателство. Още с първата си колекция за марката, тя Веселина Минчева ясно показва, че иска да разчупи стериотипите в детската мода, изграждайки една стилна детска визия. Използва смесица от класически дизайн, пречупен през собствената й призма, за да го предложи интерпретиран по модерен начин, вплетен в интересните детайли на силуета.
Освен с моден дизайн, Веселина се занимава и с благотворителна дейност. От няколко години участва в благотворителните базари на фондация „Движение на българските майки”, изработвайки различни модни аксесоари, приходите от които, отиват за каузите на фондацията. Тази година обаче е решила да включи и новосъздадения си бранд в своята кауза, като дарява на базара някои от своите уникални модели, защото като бранд за детски дрехи Veniti има отношение не само към нуждите на децата, но и към техните проблеми и болки.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ:


11/24/2012

Смешно е, но малко ми е тъжно


















Смешно е, когато клоунът плаче.
Смешно е, когато завали.
Смешно е, че за петаче
някой е готов да стори куп бели.
Смешно е, когато някой вика.
Смешно е, когато непознатият тъжи.
Смешно е, когато няма спирка,
на която да забравиш всичките мечти.
Смешно е.
А колко ми е тъжно...
Тъжно е, когато клоунът плаче -
клоунът, казват, винаги е сам.
Тъжно е, когато завали, човече -
има и деца без покрив, някъде, там.
Тъжно е, когато за петаче,
някой си продава бедната душа.
Тъжно, е когато някой вика,
защото се страхува във нощта.
Тъжно е, когато няма спирка,
откъдето да потеглиш към своите мечти.
Тъжно е, макар да ни е смешно...
J.R. 

11/23/2012

За миг помислих че си ти...


За миг помислих, че си ти –
играхме заедно в една пиеса –
ти беше в златно и с очи,
изрисувани като на някоя контеса.
За миг се спрях – извиках ти:
Здравей, за мен е чест
отново да те видя!
Малко си се променила, как си? 
Мина може би година? 
А ти стоеше, няма като сирене
и гледаше ме някак неразбиращо.
Отегчена ли си? Няма спиране
в това безумно надпреварване
със времето, което ни отнема
всеки час от блясъка на кожата
и неусетно ни превръща
в приличащи си спомени
без общо минало.
За миг помислих че си ти...
но беше ли или не беше?
J.R.

TRIUMPH ИЗБРА НАЙ-ВДЪХНОВЯВАЩОТО БЕЛЬО


Triumph Inspiration Award 2012


Със зрелищния старт на Седмица на модата в Шанхай, на 19 октомври се проведе и международният финал на конкурса Triumph Inspiration Award 2012. Вдъхновени от тазгодишната тема "Дракони и пеперуди", 31 финалисти от цял свят представиха своите дизайнерски творения на модния подиум и разкриха уникалния дизайн на моделите си пред огромната аудитория от ценители на модата, сред които световно известни знаменитости, международни и китайски медии


Вдъхновяващите дизайнерски творения на финалистите бяха оценявани от  жури с изтъкнати представители на модния елит: главеният редактор на италианското издание на „Вог” – Франка Созани, дизайнерите Ума Вонг и Матю Уилямсън, китайската актриса и певица Карен Мок, както и световноизвестният китайски фотограф Уинг Шия – автор на специалната фотосесия за конкурса тази година.

Победителите в конкурса Triumph Inspiration Award 2012 са:
1-во място:
Шаан Уайтфут от Великобритания с модела Ecliptic Renewal  
2-ро място:
Алла Полозенко от Италия с модела Dragon & Butterfly Infinity
3-то място:
Лука Беке от Унгария с модела
Reborn Warrior

Българската финалистка – Елена Златева, спечели онлайн гласуването и достойно представи страната ни, а победителката Шаан Уайтфут сподели, че веднага се е вдъхновила от темата „Дракони и пеперуди”, защото проектите й са нежни, женствени и деликатни и именно в такава насока иска да се специализира. Нейният модел пресъздава първия цикъл на метаморфозата яйцата на пеперудите, чиито изображения са вградени в материята.

Председателката на журито от своя страна - уважаваната Франка Созани, главен редактор на италианския „Вог”, споделя: "Това решение беше голямо предизвикателство за всички нас. Фантастичните творения, които са достигнали международния финал и се борят за тази уникална награда, са богати на вдъхновение и са реално доказателство за високото качество на дизайна".


 Снимки: Otigladokonec

ТАЙНСТВА


Самостоятелна изложба живопис

на АНДРЕЙ ЯНЕВ

В изложбата „Тайнства” са интерпретирани символите на вярата, както и библейски сцени в контекста на съвременното визуално изкуство. Безспорен майстор в пресъздаването на мистиката на православието, Андрей Янев ни напомня за съществуването на Ангелите около нас. Картините му са своеобразни притчи, изпълнени с послания. Сред ангелите като образ в изложбата е маслината като паралелен доминантен символ. В творбите си артистът е запечатал последните си духовни преживявания, които са дълбоки и с кристална яснота. Работите на Андрей Янев препращат към спомени, оказали влияние върху живота му, и запечатали  символи, въплъщаващи вярата на хилядолетията.   


Самият Андрей Янев споделя, че изложбата е„Търсене на красотата и спокойствието на мъдростта. Усещане за мощта на сила по-висша от нас.. Силата на Твореца - Светлината. Опит за споделено вълнение и преклонение пред тази красота и божествен мир, от който всички сме част... Напомняне за вече дошлото и присъстващо ново време, нов начин на общуване, нови порядки и отношения. Присъствие на все повече чисти души с открити сърца. Покана към зрителя да попътуваме заедно и потърсим Светлината в душите си .”

ПОСЛАНИЯ НА АНДРЕЙ ЯНЕВ
От Проф. д-р. Аксиния Джурова, куратор на изложбата
Изложбата „Тайнства” на Андрей Янев в галерия „Юзина”, ни напомня  за съществуването на Ангелите около нас. За тези безплътни, безполови и безстрастни посредници между Бог и човеците, които ни закрилят и показват пътя към обичта и опрощението.
В картините Ангелска Троица, Ангелски семена, Михаил, Гавриил, Архангелско опрощение, Ангелът на водата, Ангел в маслината, небесните пратеници, ефирни и невидими за човешкото око, са визуалните знаци на светостта, част от Тайнствата на Андрей Янев. Те са тези, които отиват до всеки и в това е надеждата на художника. Картините – притчи са изпълнени с послания. В серията Маслини Андрей Янев, рисувайки растящото в най-безплодната почва дърво, ни напомня за превръщането на плода му в масло, а маслото в елей, който чрез молитвата достига до човеците и лекува душевно и физически вярващите. 
Чрез особеното срязване на фигурите в композициите Благослов, Съветът, Те, Благовещение, художникът ни въвежда в мистерията на Божието послание и на Литургията с участниците в нея.
Недоизказаността, илюзорността на случващото се е постигнато пластично и чрез извеждането на жеста до ритуалност и извънвременност. Ефирните, бяло перлени тонове, трептящи и вибриращи, използването на смесена техника (съчетала графити, акрил и масло) създават усещане за божествена безплътност, подсилена от дискретните проблясъци на златото в ореолите. Така Андрей Янев успява да предаде илюзията за безплътен и светещ фон, който витае около всеки, който има зрящи очи да го усети. По този начин художникът се опитва да ни напомни за съществуването на върховно тайнство извън делника, за извисеност на духа като висша сублимация на човешкия живот. И патината от светещи частици, която той създава като фон, полупрозрачен и ефирен, е идеалната визуализация на аурата на добрите ангели около нас.
Тази неоиконография в картините на Андрей Янев не е случайна.  Тя бе търсена и намерена през годините, за да стигне в последните платна до абсолютен пластичен еквивалент на изконните морални ценности извън времето. Това е може би и посланието на тази изложба - откриването и упоритото налагане, макар и със средства на един изключително деликатен художествен израз, на тези нравствено-етични стойности и психологични състояния, без които съществуването на човешкия живот губи смисъла си.
Не случайно една от картините в изложбата му носи названието Тревожно спокойствие. В склонените една към друга глави на беседващите в нея е съсредоточено напрежението на търсещите крехките знаци на новото време, извън тревожния делник, на тези бъднини, в които порядките ще се родят на базата на споделената тревога, любов и нравственост.
Безспорен майстор в пресъздаването на мистиката на православието, утвърдил се чрез серията изложби, посветени на  Света гора, Андрей Янев и този път не ни разочарова. В нашия размагьосан свят Тайнствата на Андрей Янев съм убедена, че не са само излишно напомняне за съществуването и на други измерения извън паричините в живота. Именно затова изложбата му звучи по-актуално от всякога с тихия, но ясен зов за необходимостта да отворим очите си за добротата и опрощението, без които е немислим пътят ни напред. 
                                                                Проф. д-р. Мирослав Дачев за изложбата „Тайнства”
Благословена е маслината – вековна утроба на послания и молитви! Кората – карта на смутно библейско време, листата – летопис на апостолско слово, а плодовете й, плодовете й... дали Натанаил и Тома са предполагали, че хилядолетия след като са попили словата на Иисус, плодовете й неизменно ще изтръгват молитви? Кирие елейсон – и тя оживява! Благословена е маслината – палимпсест: в началото бе словото, и словото бе попило в маслината, дълбоко вътре в плода й, само трябва някой да го изтръгне, за да зазвучи със стаен от хилядолетия глас, сякаш вътре от сърцето на кандилото. Този плод в различните му преображения Андрей Янев извиква и тук, в „Тайнства”, за пореден път. Всъщност, след ангелите, като образ маслината е най-видима. Какво ни дарява чрез нея Андрей – подсказване?, ключ за разбиране?, покана за размисъл? Струва ми се, че като в един небезизвестен патерик, около маслината винаги има силно ангелско присъствие, свети тя, грее, пази, шепти, и цялата тази синестезия едновременно припомня и извиква месията. Всъщност какво е месията за маслината? – тревожно спокойствие, миг, превърнат във вечност, обещание, което тя очаква и помни. Кой друг ще благовести на хората за това, ако не ангелите?
Платната не могат да ги поберат, нашият човешки свят не може да ги побере, твърде големи са те за нашите представи, още като по времето на Лот, че и по-големи, затова са приведени, защото тайнства откриват за нас хората, да ни направят по-виждащи, по-добри, да ни доближат до там, отдето идат. Грабват погледа – с размера на платната, със смесената техника, с изключително подходящото тониране – и разбира се, с почерка на Андрей. Задържам се повече от позволеното пред „Архангел Михаил”, изпитвам удоволствие да разстилам различни символни пластове в „Ангелски семена” и „Архангелско опрощение”, не скривам слабостта си към „Благовещение” и „Ангелска троица”. Не съм сигурен, че ще мога да го обясня, материята е неподатлива към нашите думи, безплътни са те, плът има словото, небожители са те, грешната земя обитаваме ние...
Ангелите са навсякъде, казва Йоан Златоуст и добавя: освен познатите ни (ангели, архангели, престоли, господства, начала, власти...) има безкрайни и неизброими множества, които никакви думи не могат да изобразят. Ето го предизвикателството за Андрей – художника, човека, поклонника. В този вербален вакуум той навлиза със скок, почти като в херменевтичен кръг. Неговият Гавриил е олицетворение на благата вест – носещ цвете (лилиум, Андрей обича символиката на лилиума) и благославящ (най-достойна е тя сред жените), но и с приведена глава (носи Неговото слово и Неговата воля, затова е тук, изпълнява). Апостол пред апостолите, и неговите слова пази маслината – и тези към Мария, и тези към Захария шест месеца по-рано. И погледът на очите му, и този на Михаил, и тези на троицата – всички импулсни състояния на окото, трепвания „в един миг време”, а всъщност човешки години и векове. Тази ангелска иконография, минаваща отвъд виденията на пророк Исайя и пророк Даниил, минаваща смело през небесната йерархия на Дионисий Ареопагит, Андрей налага вече няколко години. Смело мога да кажа, че е разпознаваема, характерна.
Но днес, вместо предишната тиха светлина, редом с ангелите върви крило до крило тревожното спокойствие. Реториката на Андрей прокарва неволна Чомскианска нишка през годините – обиква сблъсъка между граматическото спокойствие и смисловото неспокойство, сплавя в едно мир и тревога. За да ни извади от унеса на свръхматериалния свят с преобърнати стойности ли? Може би и това. Но и друго – когато ангелите са тук, това са знаци. Ангелите идват и ни посещават не по своя воля и власт, пише св. Василий Велики. Знак Божий е самото тяхно присъствие в света ни, виждането на това присъствие. А тази воля и власт поражда тревога в човешкия свят – готови ли сме?, достойни ли сме? Андрей Янев не дава отговор на този въпрос, очевидно е обаче желанието му този въпрос да звучи, да резонира. Както и още едно желание: да потъне в „скритото от създанието на света”, да увлече там и самите нас, да търсим отговори заедно. В сърцето на тайнството. И ако е прав Йоан Златоуст, че в тайнствата човек не привнася нищо, а само Бог действа върху нас, то тогава той ни кани на едно пречистване.


Снимки:
  1. Картината „Ангел в маслините” 
  2. Картината „Ангелска троица” 
  3. Картината „Благослов” 
  4. Картината „Очите на Мария” 
  5. Картината „Помазване”

Фото: © “ДЯ “ ООД / галерия „Юзина”

11/22/2012

затворени очи




затварям очите си и виждам море
със вкус на топли дюни 
и в хрупащия пясък - потънала до колене -
пак се смея, и пак съм дете...
отварям очите си и виждам брегове -
безкрайни и безлюдни -
в самотата. 
и няма ги хората, няма цветове,
тъжно и сиво е тук -
на Земята.
затварям очите си.
оставам дете.










11/15/2012



Кога обаче знанието и мъдростта са достатъчни, за да постигнеш идеалния баланс?! (ако изобщо е възможен, btw....)
J.R.

11/13/2012

Не сме готови да не бъдем държава на Златките и Къцитата, но сме готови да закрием Обсерваторията в Рожен...

Не ни харесва да ни категоризират като Държавата на Златките, но и не правим нищо, за да се разграничим от тези определения.
Стана ни навик в края на всяка година да приемаме като "разумно решение" за държавния бюджет закриването на Обсерваторията в Рожен и все по-често да изпълваме медийното пространство със скандали, свързани с министерските дипломи и по-скоро с липсата на такива. "Фукаме се", че Европа все ни хвали и със същата патосна интонация обявяваме закриването на НАО. При това, без да се замисляме, че всъщност Обсерваторията не е само наша, тя е и на Европа-та. На същата тази Европа, към която така бясно сме се засилили вече повече от десетилетие, но дали защото тръгнахме към Брюксел по домашни чехли или защото повечето от нас не са сигурни за държава ли говорим, за град ли, за сорт зеле ли, за какво ли... окончателното ни пристигане все не се случва. Да НАО-Рожен е и на Европа, защото родната Обсерватория се явява най-голямата Астрономическа обсерватория  в Югоизточна Европа. От друга страна, какво от това, когато щом сме създали най-голямата Обсерватория, то сме способни да създадем и най-големия силиконов бюст, най-често оперирания нос (добре, че М. Джексън се е родил в друг континент) и най-глупавите ВИП-ове - все родно производство, о-ле!!!
Запътили сме се към Европа, я ние самите сме Европа. Стоим пред вратите й, но от вътрешната страна и не искаме да си го признаем, защото окаже ли се, че вече сме там, накъдето пътуваме, то окончателно ще изгубим пътя си. Министър-председателят ни се държи като Управител на цирк не само пред нас, но и пред чужденците, следователно - имаме нужда от циркови акробати, не от Обсерватории някакви и учени разни. Пък и на кой му пука дали НАО ще функционира, като по далаверските сайтове има супер яки оферти за ботокс, нови цици и Ел-пи-джи на половин цена!!!
Тъжно е! Много е тъжно, че в държавата ни има предостатъчно пари за силикон и простотия тогава, когато самата държава няма пукната пара, която да инвестира в историята, настоящето и бъдещето на своя европейски народ!
Вие бяхте ли в Обсерваторията, Господа Управляващи, които гласувахте закриването й? Видяхте ли хората, които работят там? Да, правилно сте забелязали! Те не са от вашия свят! Не носят като вашите скъпи костюми и нямат на ръцете си часовници със стойност, по-голямо от няколко-месечния бюджет за издръжка на НАО. Да, не проявяват интерес към звезди от съзвездията на Златките, Къцитата, Багите и всевъзможните други новоизлюпени звезди под родното небе. Да, не вечерят в луксозните столични ресторанти, защото предпочитат студения сандвич, вперили поглед към истинските звезди - там на небето. За изучаването на които звезди, между другото, по света плащат стотици милиарди... Ама той света какво разбира, нали?! Майната му на света! Майната им и на Голямата и Малката мечки. И на Орион майната му! Майната й и на Обсерваторията - необятно пространство, за което на все по-малко хора ще им пука дали ще го има или не. Има ли чалга и пиячка, друго не ни трябва (а, и поне един прототип на Златките и Бялките, разбира се, защото оригиналите не биха могли да огреят навсякъде)! Майната му на бъдещето. Важното е, че поверихме настоящето си на златки, бялки и всевидови лалугери. Те може и да не знаят коя е столицата на Сърбия, ама астрономите да не би да знаят кои са последните новости при хиалуроновите тенденции за изпъване на випаджийските муцуни, а?!
Жалко, но няма място за Обсерватория в държавата ни. Границите ни се оказват прекалено тесни, а разбиранията ни за бъдещето - крайно ограничени. Предпочитаме да инвестираме в невежество, защото ние самите сме такива. И не прахосваме пари за научни изследвания, защото светът така или иначе може да се справи и без нас. А когато някой млад учен българин, замине за Лондон, за да реализира своите най-добри научни постижения под герба на Английската Кралица, ние дори не разбираме. Не можем да усетим липсата на човек, който никога преди това не сме виждали в някоя от мега яките ни чалготеки, в някои брадъроподобен реалити проект или пък в "в най-смешните идиоти на България", нали?
Не сме готови да не бъдем държава на Златките, Къцитата, самоинтегриралите се Бонки, световнобезизвестни Баги и други подобни, все още недокрай изучени "природни явления"! Не сме готови да Бъдем!
Тъжна история... или Безкрайна история на тъгата, кой знае ???
J.R.

11/02/2012

Сънувах, че сънуваш...


Сънувах, че някой се прозява във съня ми,
а празното в очите му е всичко. 
Говоря му, задавам и въпроси, но думите ми -
като глухонеми - потъват надълбоко. 
В бездните на липсващите му очи
огледах своите - по-празни и безсмислени
от на непознатия дори.
А в ушите му чух ветровете, 
които преминаваха през моите уши
и усетих цигарения дим в устата му,
докато се опитвах да извикам.
Сънувах, че някой се прозява във съня ми,
а твоя сън аз всъщност населявах... 

J.R.

9/24/2012

Rubik's Cube: Приятелството

Rubik's Cube: Приятелството:
Aрабска легенда разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя обаче избухна спор между тях и единият зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка: "Днес моят най-добър приятел ме удари!".
Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Пострадалият от шамара приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и издълбал върху един камък: "Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"
Заинтригуван, приятелят му го попитал: "Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"
Засмян, другарят му отвърнал: "Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме върху камъка на сърцето, където никoй вятър не може да го заличи…"
Арабска мъдрост

9/11/2012

SeaLove

















Сбогувах се и този път със болка,
но с надеждата, че скоро ще се видим.
Защото знам, не е възможно
за дълго с тебе да се разделим...
Обичам те, море - безкрайно, топло, синьо...
J.R.

Rubik's Cube: Трите врати на мъдростта

Rubik's Cube: Трите врати на мъдростта: От Кристиан Годфроа / Откъс от книгата "Магически истории" Един цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият пр...

8/28/2012

спасение

сънувам те самотен и далечен.
пътувам към теб.
ала не те достигам.
сънуваш ме в очакване за среща.
едно платно те приближава. 
не знаеш аз ли съм.
и аз не зная. 
единствени сме. стигнах те.
                             подавам ти ръка. 
                             алено е всичко под небето.
                             стоиш и гледаш. не помръдваш. 
                             ела със мен - тихо промълвявам
                             но нито дума не продумваш.  
                             истински ли сме - ме питаш. 
                             едва ли - кротко отговарям...

8/23/2012

Изкуството да бъдеш п(А)тица...


     Границата е едва забележима... Тънка като почти невидим лед по стъклото в януарска сутрин... Като росата, която живее само миг през август... Като котка, която знае, че трябва да стъпва много внимателно върху горещия ламаринен покрив...
     Изкуство е да бъдеш птица, факт! Но още по-голямо изкуство е да бъдеш пАтица! Респект към всички  пАтици, които дори не осъзнават, че са се превърнали в такива! И мислейки си все още, че са птици, се носят едва пристъпвайки по отдавна разкривените родни жълти павета с 20-сантиметровите токчите на арогантно провокативната цена от 15 лв (например), закупени от новооткрития китайски магазин (най-често с италианско или френско-звучащо име)...
     Оказва се, че е истинско изкуство да бъдеш  пАтица . Изкуство, което изисква жертви най-страшни от особите, решили в името на "естетиката" (макар и да не съм сигурна дали разбират правилно значението на тази дума) да жертват пълноценното си битуване в свят, застрашен от това, че случайно може да се окаже прекалено семпъл за Вселената...
     Преди известно време, докато пътувах със столичния трамвай N:5, имах възможността да бъда пряк свидетел на разговора между две  пАтици. Едната (ще я наречем P1), добре реализирала се продавачка на топлия щанд в една от големите ни хранителни вериги, изслушваше мъката и се опитваше да успокои другата (P2), около 25-годишна преуспяла продавачка на пълен работен ден в квартален павалион за пакетирани стоки, цигари и закуски.    
      А ето я и драмата: P2 беше страшно тъжна и притеснена, защото с началото на новата учебна година смяната й в павилиона ще започва не в 7., а в 6.30 ч. сутринта, което е равно почти на опит за естетическо убийство над личността й от страна на работодателите й. И сигурна съм, нямате ни най-малка представа защо... Не! не става дума за надвишено работно време или за това, че все още не са я назначили на постоянен трудов договор. Няма проблем и с това, че не я осигуряват, на нея осигуровки не й трябват - "пари за глупости". Проблемът е във времето, необходимо й за екстеншъните!!! Нищо ли не разбрахте?! Добре, ще обясня като за птици :) -> Проблемът е, че щом смяната на въпросната  пАтица  започва в 6.30, това категорично означава, че ще трябва да става в 4 сутринта (за едни сутрин, за други вечер...), за да има време да се подготви. И за да ми е по-лесно, директно цитирам P2: "Трябва да стана най-късно в 4., за да мога да си оправя екстеншъните по косата!!! Поне 15 минути ми трябват да загрее вафлата (преса, която прави т.нар. вафли - бел.моя), а после трябва да включа и правата преса, ама са на един контакт, че пред огледалото имам само един, 'щото един приятел на моя щеше уж да ни слага двоен, 'ма нищо не направи... И после да оправя вафлите, и тия по-светлите кичури, фон дьо тена, грима, гланца знаеш, че два пъти през 10-тина минути ми е по-добре да го нанасям, че да ми иоздържа по-дълго... Абе, к'во да ти кажа... Направоооо не знам как ще смогвам в 6.30 да съм на работа..." Спирам до тук с цитата, защото ако продължа не съм сигурна, че ще ми е здравословно... Но, както и да е :)
Момичета от рода "пАтици", свалям ви шапка! До този момент никога не се бях замисляла, че за да бъдеш  пАтица е толкова сложно и жертвопреносително действо!
Никога не се бях замисляла, че за да работиш на павилион за закуски се изисква специален стайлинг и толкова много екстеншъни-мекстеншъни и каквото там още е нужно...
Винаги съм си мислила, че ви идва някак отвътре, че така сте родени - с прически тип "кофа на главата"... Един вид - "галеници на съдбата", дарила ви с толкова много устни, мигли и разпилени в пространството коси и нокти... Респект!!! И поздравления за упоритостта и постоянството на всяка от вас, с които всеки божи ден се грижи за себе си и имиджа си на  пАтица!
Това е истинско изкуство в най-пълния си смисъл! Един вид - 9-тото чудо в света!



P.S. За тези, склонни да ме обвинят в некултурно подслушване на разговора между двете пАтици искам да кажа - хора, няма такова нещо! Аз бях случайно въвлечена в разговора, защото той се случваше буквално през мен - подредени в редичка Р2, аз, Р1 - двете най-спокойно си говореха през врата ми... Явно ме бяха взели за една от своите и не се притесняваха от мен или още "по-лошо" - със съжалително презрение дори не са отразили семплото ми присъствие на седалката между тях... 
J.R.

8/15/2012

времето ще спре за миг


времето ще спре за миг
и слънцето с луната ще се срещне,
нощта ще се прегърне със деня
и ще се слеят в устните горещи
преди и утре / вчера и сега,
изпълнени с безброй надежди,
че още е възможна любовта
...
  J.R. 

8/03/2012

споделено/точка/ком

Казват,
че всеки има своя Лична легенда 
и е въпрос на избор дали ще я постигнеш
или ще се откажеш дори от опита да я изживееш...
Вярвам,
че всеки оставя своите уникални следи
в Световната история...
Затова,
напълно съзнателно днес отново подписах желанието си 
да следвам поличбите към
постигането на Личната си легенда... 
Sleeping Sun - Nightwish

J.R.

7/30/2012

Можеш ли да пазиш тайна

Можеш ли да пазиш тайна?
Мога ли да ти се доверя?
Или ако нещо ти разкажа,
още утре ще го знае и света?
...















Любопитно: Според изследователи от университета „Туфтс” пазенето на тайна се отразява не само на умственото здраве, но и на физическото състояние на човека. Експертите са установили, че хората, които пазят дълбока тайна на някой друг, по-трудно се справят с някои от ежедневните си задачи - като миенето на съдовете или грижата за домашния любимец. Всички тези лични задължения за тях са по-трудни и изискват повече енергия и усилия.
Изследователите от „Туфтс” твърдят, че колкото по-голямо бреме е тайната, толкова повече мисъл обзема тя. Повече възприятие и действие са повлияни от нея по начин, сходен на това човек да носи физически товар. Подобно на физическите товари, тайните тежат на хората и вземат от енергията им, а това влияе на здравето.
Интересен извод на изследването е още, че участвалите жени спокойно са заявили, че пазят тайната максимум 32 минути, след което я издават. Всяка десета участничка е признала, че „просто не може да пази тайна”.

J.R.

7/27/2012

Ego





















Ще гърми, ще вали, ще е сиво.
Ще изчезнеш с последния лъч.
Ще изгрее, ще се смее, ще е живо.
Ще те търся, но ще си се скрило.
Ще броя от едно до пет, после до 20.
Ще вървя, ще крещя, ще се моля.
Ще отеква гласа ти с "Разкай се!"
Ще те нося със мене, до края.
Ще се смея на ум, ще се смея на глас.
Ще повтарям, че "Аз съм Ти и Ти си Аз... "
Ще откажа отново да се разкая.
Ще признаеш, преди да призная...

J.R.

7/23/2012

Добрите момичета

By Kirsty Mitchell





















Не съм от добрите момичета, които плачат
и предизвикват умиление с роса по клепачите.
Не съм от добрите, а от тези, които не се оплакват
и сами умеят да се справят със проблемите.
Не съм от добрите момичета, които умеят
да изслушват комплексите и претенциите на всеки,
а съм от тези, които без много да мислят
вървят по свои, невървени от добрите, пътеки.
Не съм от добрите момичета, които прощават
и си мислят, че на всеки се случва да греши,
а съм от тези, които много трудно забравят
и са готови да си го върнат за всички злини.
Не разбирам тези момичета и тяхната доброта,
родени със задачата да пренасищат света
със своята толкова семпла и добра простота...




7/20/2012

Бео

И има град, който може да ме скрие... Бял град... Град, който ме спясява...


7/16/2012

Главата ми

Обожавам Гео Милев! Защото е истински! Прецизен! Осезателен! Защото е един от малкото достойни... Защото със своя "модернизъм" съвсем не се опитва да реализира някакво естетическо бягство от живота, а напротив - със своята реално разбита, реално окървавена артистична глава Гео Милев се стреми към обновлението на същия този живот именно чрез изкуството...
J.R.
***

Голова моя - темный фонарь с перебитыми стеклами.
Саша Черный

 ЯRсен ВасилеВ

Главата ми -                                          
кървав фенер с разтрошени стъкла,

загубен през вятър и дъжд, и мъгла

в полунощни поля.

Аз умирам под кота 506

и възкръсвам в Берлин и Париж.

Няма век, няма час - има Днес!

Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,

о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки

сред мрака -

и в мрака

бог сляп ги

събира и мълком повежда към прежния призрак...

О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех

- замръзнала, каменна, вечна и зла -

изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:

пред тъмния просек Едип -

загубен през вятър и дъжд, и мъгла.
<1918/Берлин>

7/15/2012

Just Jump It!

Винаги съм знаела, че да скочиш смело с главата напред, без да се интересуваш от последствията, е най-правилното решение за всяко решение... А наскоро попаднах и на една суфистка притча, която потвърждава идеята ми, че хвърлиш ли се с главата напред, няма начин да няма начин да постигнеш целта си. И вместо да изпадам в излишна филология, ето и доказателствената част J
 All rights reserved by kim_eij
Шибли поискал от Джунаид да стане негов учител с думите:
- Препоръчаха ми те като експерт по перлите, които носят просветление и мъдрост. Подари ми перла или ми продай!
Джунаид отвърнал:
- Ако се съглася да ти продам перла, няма да ти стигнат парите да я купиш. Ако ти подаря, придобивайки я толкова лесно, няма да оцениш стойността й. Постъпи като мен - хвърли се с главата напред в Морето и ако си търпелив, ще се сдобиеш с твоята перла.
<суфистка притча>

J.R.