Самостоятелна изложба живопис
на АНДРЕЙ ЯНЕВ
В
изложбата „Тайнства” са интерпретирани символите на вярата, както и библейски сцени в контекста на
съвременното визуално изкуство. Безспорен
майстор в пресъздаването на мистиката на православието, Андрей Янев ни напомня
за съществуването на Ангелите около нас. Картините му са
своеобразни притчи, изпълнени с послания. Сред ангелите като образ в изложбата е
маслината като паралелен доминантен символ. В
творбите си артистът е запечатал последните си духовни преживявания, които са
дълбоки и с кристална яснота. Работите на Андрей Янев препращат към спомени,
оказали влияние върху живота му, и запечатали
символи, въплъщаващи вярата на хилядолетията.
Самият Андрей Янев споделя, че изложбата е – „Търсене на красотата и спокойствието на мъдростта.
Усещане за мощта на сила по-висша от нас.. Силата на Твореца - Светлината.
Опит за споделено вълнение и преклонение пред тази красота и божествен мир, от
който всички сме част... Напомняне за вече дошлото и присъстващо ново време,
нов начин на общуване, нови порядки и отношения. Присъствие на все повече чисти
души с открити сърца. Покана към зрителя да попътуваме заедно и потърсим
Светлината в душите си .”
ПОСЛАНИЯ НА АНДРЕЙ ЯНЕВ
От Проф. д-р. Аксиния Джурова, куратор на изложбата
Изложбата „Тайнства” на Андрей Янев в галерия
„Юзина”, ни напомня за съществуването на
Ангелите около нас. За тези безплътни, безполови и безстрастни посредници между
Бог и човеците, които ни закрилят и показват пътя към обичта и опрощението.
В картините Ангелска Троица, Ангелски семена, Михаил,
Гавриил, Архангелско опрощение, Ангелът на водата, Ангел в маслината, небесните
пратеници, ефирни и невидими за човешкото око, са визуалните знаци на
светостта, част от Тайнствата на Андрей Янев. Те са тези, които отиват до всеки
и в това е надеждата на художника. Картините – притчи са изпълнени с послания.
В серията Маслини Андрей Янев, рисувайки растящото в най-безплодната почва
дърво, ни напомня за превръщането на плода му в масло, а маслото в елей, който
чрез молитвата достига до човеците и лекува душевно и физически вярващите.
Чрез особеното срязване на фигурите в композициите
Благослов, Съветът, Те, Благовещение, художникът ни въвежда в мистерията на
Божието послание и на Литургията с участниците в нея.
Недоизказаността, илюзорността на случващото се е
постигнато пластично и чрез извеждането на жеста до ритуалност и
извънвременност. Ефирните, бяло перлени тонове, трептящи и вибриращи,
използването на смесена техника (съчетала графити, акрил и масло) създават
усещане за божествена безплътност, подсилена от дискретните проблясъци на
златото в ореолите. Така Андрей Янев успява да предаде илюзията за безплътен и
светещ фон, който витае около всеки, който има зрящи очи да го усети. По този
начин художникът се опитва да ни напомни за съществуването на върховно тайнство
извън делника, за извисеност на духа като висша сублимация на човешкия живот. И
патината от светещи частици, която той създава като фон, полупрозрачен и
ефирен, е идеалната визуализация на аурата на добрите ангели около нас.
Тази неоиконография в картините на Андрей Янев не е
случайна. Тя бе търсена и намерена през
годините, за да стигне в последните платна до абсолютен пластичен еквивалент на
изконните морални ценности извън времето. Това е може би и посланието на тази
изложба - откриването и упоритото налагане, макар и със средства на един
изключително деликатен художествен израз, на тези нравствено-етични стойности и
психологични състояния, без които съществуването на човешкия живот губи смисъла
си.
Не случайно една от картините в изложбата му носи
названието Тревожно спокойствие. В склонените една към друга глави на
беседващите в нея е съсредоточено напрежението на търсещите крехките знаци на
новото време, извън тревожния делник, на тези бъднини, в които порядките ще се
родят на базата на споделената тревога, любов и нравственост.
Безспорен майстор в пресъздаването на мистиката на
православието, утвърдил се чрез серията изложби, посветени на Света гора, Андрей Янев и този път не ни
разочарова. В нашия размагьосан свят Тайнствата на Андрей Янев съм убедена, че
не са само излишно напомняне за съществуването и на други измерения извън
паричините в живота. Именно затова изложбата му звучи по-актуално от всякога с
тихия, но ясен зов за необходимостта да отворим очите си за добротата и
опрощението, без които е немислим пътят ни напред.
Проф. д-р.
Мирослав Дачев за изложбата
„Тайнства”
Благословена е маслината – вековна утроба на послания
и молитви! Кората – карта на смутно библейско време, листата – летопис на
апостолско слово, а плодовете й, плодовете й... дали Натанаил и Тома са
предполагали, че хилядолетия след като са попили словата на Иисус, плодовете й
неизменно ще изтръгват молитви? Кирие елейсон – и тя оживява!
Благословена е маслината – палимпсест: в началото бе словото, и словото бе
попило в маслината, дълбоко вътре в плода й, само трябва някой да го изтръгне,
за да зазвучи със стаен от хилядолетия глас, сякаш вътре от сърцето на
кандилото. Този плод в различните му преображения Андрей Янев извиква и тук, в
„Тайнства”, за пореден път. Всъщност, след ангелите, като образ маслината е
най-видима. Какво ни дарява чрез нея Андрей – подсказване?, ключ за разбиране?,
покана за размисъл? Струва ми се, че като в един небезизвестен патерик, около
маслината винаги има силно ангелско присъствие, свети тя, грее, пази, шепти, и
цялата тази синестезия едновременно припомня и извиква месията. Всъщност какво
е месията за маслината? – тревожно спокойствие, миг, превърнат във вечност,
обещание, което тя очаква и помни. Кой друг ще благовести на хората за това,
ако не ангелите?
Платната не могат да ги поберат, нашият човешки свят не може да ги побере,
твърде големи са те за нашите представи, още като по времето на Лот, че и
по-големи, затова са приведени, защото тайнства откриват за нас хората,
да ни направят по-виждащи, по-добри, да ни доближат до там, отдето идат.
Грабват погледа – с размера на платната, със смесената техника, с изключително
подходящото тониране – и разбира се, с почерка на Андрей. Задържам се повече от
позволеното пред „Архангел Михаил”, изпитвам удоволствие да разстилам различни
символни пластове в „Ангелски семена” и „Архангелско опрощение”, не скривам
слабостта си към „Благовещение” и „Ангелска троица”. Не съм сигурен, че ще мога
да го обясня, материята е неподатлива към нашите думи, безплътни са те, плът
има словото, небожители са те, грешната земя обитаваме ние...
Ангелите са навсякъде, казва Йоан Златоуст и добавя:
освен познатите ни (ангели, архангели, престоли, господства, начала, власти...)
има безкрайни и неизброими множества, които никакви думи не могат да изобразят.
Ето го предизвикателството за Андрей – художника, човека, поклонника. В този
вербален вакуум той навлиза със скок, почти като в херменевтичен кръг. Неговият
Гавриил е олицетворение на благата вест – носещ цвете (лилиум, Андрей обича
символиката на лилиума) и благославящ (най-достойна е тя сред жените), но и с
приведена глава (носи Неговото слово и Неговата воля, затова е тук, изпълнява).
Апостол пред апостолите, и неговите слова пази маслината – и тези към Мария, и
тези към Захария шест месеца по-рано. И погледът на очите му, и този на Михаил,
и тези на троицата – всички импулсни състояния на окото, трепвания „в един миг
време”, а всъщност човешки години и векове. Тази ангелска иконография, минаваща
отвъд виденията на пророк Исайя и пророк Даниил, минаваща смело през небесната
йерархия на Дионисий Ареопагит, Андрей налага вече няколко години. Смело мога
да кажа, че е разпознаваема, характерна.
Но днес, вместо предишната тиха светлина, редом с
ангелите върви крило до крило тревожното спокойствие. Реториката на
Андрей прокарва неволна Чомскианска нишка през годините – обиква сблъсъка между
граматическото спокойствие и смисловото неспокойство, сплавя в едно мир и
тревога. За да ни извади от унеса на свръхматериалния свят с преобърнати
стойности ли? Може би и това. Но и друго – когато ангелите са тук, това са знаци.
Ангелите идват и ни посещават не по своя воля и власт, пише св. Василий Велики.
Знак Божий е самото тяхно присъствие в света ни, виждането на това
присъствие. А тази воля и власт поражда тревога в човешкия свят – готови ли
сме?, достойни ли сме? Андрей Янев не дава отговор на този въпрос, очевидно е
обаче желанието му този въпрос да звучи, да резонира. Както и още едно желание:
да потъне в „скритото от създанието на света”, да увлече там и самите нас, да
търсим отговори заедно. В сърцето на тайнството. И ако е прав Йоан Златоуст, че
в тайнствата човек не привнася нищо, а само Бог действа върху нас, то тогава
той ни кани на едно пречистване.
Снимки:
- Картината „Ангел в маслините”
- Картината „Ангелска троица”
- Картината „Благослов”
- Картината „Очите на Мария”
- Картината „Помазване”
Фото: © “ДЯ “ ООД / галерия „Юзина”
