За нещата и за хората.

За опита да полетя и за последиците от приземяването.

За алегориите на пожеланото и за метафорите на реалното.

За...

11/24/2012

Смешно е, но малко ми е тъжно


















Смешно е, когато клоунът плаче.
Смешно е, когато завали.
Смешно е, че за петаче
някой е готов да стори куп бели.
Смешно е, когато някой вика.
Смешно е, когато непознатият тъжи.
Смешно е, когато няма спирка,
на която да забравиш всичките мечти.
Смешно е.
А колко ми е тъжно...
Тъжно е, когато клоунът плаче -
клоунът, казват, винаги е сам.
Тъжно е, когато завали, човече -
има и деца без покрив, някъде, там.
Тъжно е, когато за петаче,
някой си продава бедната душа.
Тъжно, е когато някой вика,
защото се страхува във нощта.
Тъжно е, когато няма спирка,
откъдето да потеглиш към своите мечти.
Тъжно е, макар да ни е смешно...
J.R. 

11/23/2012

За миг помислих че си ти...


За миг помислих, че си ти –
играхме заедно в една пиеса –
ти беше в златно и с очи,
изрисувани като на някоя контеса.
За миг се спрях – извиках ти:
Здравей, за мен е чест
отново да те видя!
Малко си се променила, как си? 
Мина може би година? 
А ти стоеше, няма като сирене
и гледаше ме някак неразбиращо.
Отегчена ли си? Няма спиране
в това безумно надпреварване
със времето, което ни отнема
всеки час от блясъка на кожата
и неусетно ни превръща
в приличащи си спомени
без общо минало.
За миг помислих че си ти...
но беше ли или не беше?
J.R.

TRIUMPH ИЗБРА НАЙ-ВДЪХНОВЯВАЩОТО БЕЛЬО


Triumph Inspiration Award 2012


Със зрелищния старт на Седмица на модата в Шанхай, на 19 октомври се проведе и международният финал на конкурса Triumph Inspiration Award 2012. Вдъхновени от тазгодишната тема "Дракони и пеперуди", 31 финалисти от цял свят представиха своите дизайнерски творения на модния подиум и разкриха уникалния дизайн на моделите си пред огромната аудитория от ценители на модата, сред които световно известни знаменитости, международни и китайски медии


Вдъхновяващите дизайнерски творения на финалистите бяха оценявани от  жури с изтъкнати представители на модния елит: главеният редактор на италианското издание на „Вог” – Франка Созани, дизайнерите Ума Вонг и Матю Уилямсън, китайската актриса и певица Карен Мок, както и световноизвестният китайски фотограф Уинг Шия – автор на специалната фотосесия за конкурса тази година.

Победителите в конкурса Triumph Inspiration Award 2012 са:
1-во място:
Шаан Уайтфут от Великобритания с модела Ecliptic Renewal  
2-ро място:
Алла Полозенко от Италия с модела Dragon & Butterfly Infinity
3-то място:
Лука Беке от Унгария с модела
Reborn Warrior

Българската финалистка – Елена Златева, спечели онлайн гласуването и достойно представи страната ни, а победителката Шаан Уайтфут сподели, че веднага се е вдъхновила от темата „Дракони и пеперуди”, защото проектите й са нежни, женствени и деликатни и именно в такава насока иска да се специализира. Нейният модел пресъздава първия цикъл на метаморфозата яйцата на пеперудите, чиито изображения са вградени в материята.

Председателката на журито от своя страна - уважаваната Франка Созани, главен редактор на италианския „Вог”, споделя: "Това решение беше голямо предизвикателство за всички нас. Фантастичните творения, които са достигнали международния финал и се борят за тази уникална награда, са богати на вдъхновение и са реално доказателство за високото качество на дизайна".


 Снимки: Otigladokonec

ТАЙНСТВА


Самостоятелна изложба живопис

на АНДРЕЙ ЯНЕВ

В изложбата „Тайнства” са интерпретирани символите на вярата, както и библейски сцени в контекста на съвременното визуално изкуство. Безспорен майстор в пресъздаването на мистиката на православието, Андрей Янев ни напомня за съществуването на Ангелите около нас. Картините му са своеобразни притчи, изпълнени с послания. Сред ангелите като образ в изложбата е маслината като паралелен доминантен символ. В творбите си артистът е запечатал последните си духовни преживявания, които са дълбоки и с кристална яснота. Работите на Андрей Янев препращат към спомени, оказали влияние върху живота му, и запечатали  символи, въплъщаващи вярата на хилядолетията.   


Самият Андрей Янев споделя, че изложбата е„Търсене на красотата и спокойствието на мъдростта. Усещане за мощта на сила по-висша от нас.. Силата на Твореца - Светлината. Опит за споделено вълнение и преклонение пред тази красота и божествен мир, от който всички сме част... Напомняне за вече дошлото и присъстващо ново време, нов начин на общуване, нови порядки и отношения. Присъствие на все повече чисти души с открити сърца. Покана към зрителя да попътуваме заедно и потърсим Светлината в душите си .”

ПОСЛАНИЯ НА АНДРЕЙ ЯНЕВ
От Проф. д-р. Аксиния Джурова, куратор на изложбата
Изложбата „Тайнства” на Андрей Янев в галерия „Юзина”, ни напомня  за съществуването на Ангелите около нас. За тези безплътни, безполови и безстрастни посредници между Бог и човеците, които ни закрилят и показват пътя към обичта и опрощението.
В картините Ангелска Троица, Ангелски семена, Михаил, Гавриил, Архангелско опрощение, Ангелът на водата, Ангел в маслината, небесните пратеници, ефирни и невидими за човешкото око, са визуалните знаци на светостта, част от Тайнствата на Андрей Янев. Те са тези, които отиват до всеки и в това е надеждата на художника. Картините – притчи са изпълнени с послания. В серията Маслини Андрей Янев, рисувайки растящото в най-безплодната почва дърво, ни напомня за превръщането на плода му в масло, а маслото в елей, който чрез молитвата достига до човеците и лекува душевно и физически вярващите. 
Чрез особеното срязване на фигурите в композициите Благослов, Съветът, Те, Благовещение, художникът ни въвежда в мистерията на Божието послание и на Литургията с участниците в нея.
Недоизказаността, илюзорността на случващото се е постигнато пластично и чрез извеждането на жеста до ритуалност и извънвременност. Ефирните, бяло перлени тонове, трептящи и вибриращи, използването на смесена техника (съчетала графити, акрил и масло) създават усещане за божествена безплътност, подсилена от дискретните проблясъци на златото в ореолите. Така Андрей Янев успява да предаде илюзията за безплътен и светещ фон, който витае около всеки, който има зрящи очи да го усети. По този начин художникът се опитва да ни напомни за съществуването на върховно тайнство извън делника, за извисеност на духа като висша сублимация на човешкия живот. И патината от светещи частици, която той създава като фон, полупрозрачен и ефирен, е идеалната визуализация на аурата на добрите ангели около нас.
Тази неоиконография в картините на Андрей Янев не е случайна.  Тя бе търсена и намерена през годините, за да стигне в последните платна до абсолютен пластичен еквивалент на изконните морални ценности извън времето. Това е може би и посланието на тази изложба - откриването и упоритото налагане, макар и със средства на един изключително деликатен художествен израз, на тези нравствено-етични стойности и психологични състояния, без които съществуването на човешкия живот губи смисъла си.
Не случайно една от картините в изложбата му носи названието Тревожно спокойствие. В склонените една към друга глави на беседващите в нея е съсредоточено напрежението на търсещите крехките знаци на новото време, извън тревожния делник, на тези бъднини, в които порядките ще се родят на базата на споделената тревога, любов и нравственост.
Безспорен майстор в пресъздаването на мистиката на православието, утвърдил се чрез серията изложби, посветени на  Света гора, Андрей Янев и този път не ни разочарова. В нашия размагьосан свят Тайнствата на Андрей Янев съм убедена, че не са само излишно напомняне за съществуването и на други измерения извън паричините в живота. Именно затова изложбата му звучи по-актуално от всякога с тихия, но ясен зов за необходимостта да отворим очите си за добротата и опрощението, без които е немислим пътят ни напред. 
                                                                Проф. д-р. Мирослав Дачев за изложбата „Тайнства”
Благословена е маслината – вековна утроба на послания и молитви! Кората – карта на смутно библейско време, листата – летопис на апостолско слово, а плодовете й, плодовете й... дали Натанаил и Тома са предполагали, че хилядолетия след като са попили словата на Иисус, плодовете й неизменно ще изтръгват молитви? Кирие елейсон – и тя оживява! Благословена е маслината – палимпсест: в началото бе словото, и словото бе попило в маслината, дълбоко вътре в плода й, само трябва някой да го изтръгне, за да зазвучи със стаен от хилядолетия глас, сякаш вътре от сърцето на кандилото. Този плод в различните му преображения Андрей Янев извиква и тук, в „Тайнства”, за пореден път. Всъщност, след ангелите, като образ маслината е най-видима. Какво ни дарява чрез нея Андрей – подсказване?, ключ за разбиране?, покана за размисъл? Струва ми се, че като в един небезизвестен патерик, около маслината винаги има силно ангелско присъствие, свети тя, грее, пази, шепти, и цялата тази синестезия едновременно припомня и извиква месията. Всъщност какво е месията за маслината? – тревожно спокойствие, миг, превърнат във вечност, обещание, което тя очаква и помни. Кой друг ще благовести на хората за това, ако не ангелите?
Платната не могат да ги поберат, нашият човешки свят не може да ги побере, твърде големи са те за нашите представи, още като по времето на Лот, че и по-големи, затова са приведени, защото тайнства откриват за нас хората, да ни направят по-виждащи, по-добри, да ни доближат до там, отдето идат. Грабват погледа – с размера на платната, със смесената техника, с изключително подходящото тониране – и разбира се, с почерка на Андрей. Задържам се повече от позволеното пред „Архангел Михаил”, изпитвам удоволствие да разстилам различни символни пластове в „Ангелски семена” и „Архангелско опрощение”, не скривам слабостта си към „Благовещение” и „Ангелска троица”. Не съм сигурен, че ще мога да го обясня, материята е неподатлива към нашите думи, безплътни са те, плът има словото, небожители са те, грешната земя обитаваме ние...
Ангелите са навсякъде, казва Йоан Златоуст и добавя: освен познатите ни (ангели, архангели, престоли, господства, начала, власти...) има безкрайни и неизброими множества, които никакви думи не могат да изобразят. Ето го предизвикателството за Андрей – художника, човека, поклонника. В този вербален вакуум той навлиза със скок, почти като в херменевтичен кръг. Неговият Гавриил е олицетворение на благата вест – носещ цвете (лилиум, Андрей обича символиката на лилиума) и благославящ (най-достойна е тя сред жените), но и с приведена глава (носи Неговото слово и Неговата воля, затова е тук, изпълнява). Апостол пред апостолите, и неговите слова пази маслината – и тези към Мария, и тези към Захария шест месеца по-рано. И погледът на очите му, и този на Михаил, и тези на троицата – всички импулсни състояния на окото, трепвания „в един миг време”, а всъщност човешки години и векове. Тази ангелска иконография, минаваща отвъд виденията на пророк Исайя и пророк Даниил, минаваща смело през небесната йерархия на Дионисий Ареопагит, Андрей налага вече няколко години. Смело мога да кажа, че е разпознаваема, характерна.
Но днес, вместо предишната тиха светлина, редом с ангелите върви крило до крило тревожното спокойствие. Реториката на Андрей прокарва неволна Чомскианска нишка през годините – обиква сблъсъка между граматическото спокойствие и смисловото неспокойство, сплавя в едно мир и тревога. За да ни извади от унеса на свръхматериалния свят с преобърнати стойности ли? Може би и това. Но и друго – когато ангелите са тук, това са знаци. Ангелите идват и ни посещават не по своя воля и власт, пише св. Василий Велики. Знак Божий е самото тяхно присъствие в света ни, виждането на това присъствие. А тази воля и власт поражда тревога в човешкия свят – готови ли сме?, достойни ли сме? Андрей Янев не дава отговор на този въпрос, очевидно е обаче желанието му този въпрос да звучи, да резонира. Както и още едно желание: да потъне в „скритото от създанието на света”, да увлече там и самите нас, да търсим отговори заедно. В сърцето на тайнството. И ако е прав Йоан Златоуст, че в тайнствата човек не привнася нищо, а само Бог действа върху нас, то тогава той ни кани на едно пречистване.


Снимки:
  1. Картината „Ангел в маслините” 
  2. Картината „Ангелска троица” 
  3. Картината „Благослов” 
  4. Картината „Очите на Мария” 
  5. Картината „Помазване”

Фото: © “ДЯ “ ООД / галерия „Юзина”

11/22/2012

затворени очи




затварям очите си и виждам море
със вкус на топли дюни 
и в хрупащия пясък - потънала до колене -
пак се смея, и пак съм дете...
отварям очите си и виждам брегове -
безкрайни и безлюдни -
в самотата. 
и няма ги хората, няма цветове,
тъжно и сиво е тук -
на Земята.
затварям очите си.
оставам дете.










11/15/2012



Кога обаче знанието и мъдростта са достатъчни, за да постигнеш идеалния баланс?! (ако изобщо е възможен, btw....)
J.R.

11/13/2012

Не сме готови да не бъдем държава на Златките и Къцитата, но сме готови да закрием Обсерваторията в Рожен...

Не ни харесва да ни категоризират като Държавата на Златките, но и не правим нищо, за да се разграничим от тези определения.
Стана ни навик в края на всяка година да приемаме като "разумно решение" за държавния бюджет закриването на Обсерваторията в Рожен и все по-често да изпълваме медийното пространство със скандали, свързани с министерските дипломи и по-скоро с липсата на такива. "Фукаме се", че Европа все ни хвали и със същата патосна интонация обявяваме закриването на НАО. При това, без да се замисляме, че всъщност Обсерваторията не е само наша, тя е и на Европа-та. На същата тази Европа, към която така бясно сме се засилили вече повече от десетилетие, но дали защото тръгнахме към Брюксел по домашни чехли или защото повечето от нас не са сигурни за държава ли говорим, за град ли, за сорт зеле ли, за какво ли... окончателното ни пристигане все не се случва. Да НАО-Рожен е и на Европа, защото родната Обсерватория се явява най-голямата Астрономическа обсерватория  в Югоизточна Европа. От друга страна, какво от това, когато щом сме създали най-голямата Обсерватория, то сме способни да създадем и най-големия силиконов бюст, най-често оперирания нос (добре, че М. Джексън се е родил в друг континент) и най-глупавите ВИП-ове - все родно производство, о-ле!!!
Запътили сме се към Европа, я ние самите сме Европа. Стоим пред вратите й, но от вътрешната страна и не искаме да си го признаем, защото окаже ли се, че вече сме там, накъдето пътуваме, то окончателно ще изгубим пътя си. Министър-председателят ни се държи като Управител на цирк не само пред нас, но и пред чужденците, следователно - имаме нужда от циркови акробати, не от Обсерватории някакви и учени разни. Пък и на кой му пука дали НАО ще функционира, като по далаверските сайтове има супер яки оферти за ботокс, нови цици и Ел-пи-джи на половин цена!!!
Тъжно е! Много е тъжно, че в държавата ни има предостатъчно пари за силикон и простотия тогава, когато самата държава няма пукната пара, която да инвестира в историята, настоящето и бъдещето на своя европейски народ!
Вие бяхте ли в Обсерваторията, Господа Управляващи, които гласувахте закриването й? Видяхте ли хората, които работят там? Да, правилно сте забелязали! Те не са от вашия свят! Не носят като вашите скъпи костюми и нямат на ръцете си часовници със стойност, по-голямо от няколко-месечния бюджет за издръжка на НАО. Да, не проявяват интерес към звезди от съзвездията на Златките, Къцитата, Багите и всевъзможните други новоизлюпени звезди под родното небе. Да, не вечерят в луксозните столични ресторанти, защото предпочитат студения сандвич, вперили поглед към истинските звезди - там на небето. За изучаването на които звезди, между другото, по света плащат стотици милиарди... Ама той света какво разбира, нали?! Майната му на света! Майната им и на Голямата и Малката мечки. И на Орион майната му! Майната й и на Обсерваторията - необятно пространство, за което на все по-малко хора ще им пука дали ще го има или не. Има ли чалга и пиячка, друго не ни трябва (а, и поне един прототип на Златките и Бялките, разбира се, защото оригиналите не биха могли да огреят навсякъде)! Майната му на бъдещето. Важното е, че поверихме настоящето си на златки, бялки и всевидови лалугери. Те може и да не знаят коя е столицата на Сърбия, ама астрономите да не би да знаят кои са последните новости при хиалуроновите тенденции за изпъване на випаджийските муцуни, а?!
Жалко, но няма място за Обсерватория в държавата ни. Границите ни се оказват прекалено тесни, а разбиранията ни за бъдещето - крайно ограничени. Предпочитаме да инвестираме в невежество, защото ние самите сме такива. И не прахосваме пари за научни изследвания, защото светът така или иначе може да се справи и без нас. А когато някой млад учен българин, замине за Лондон, за да реализира своите най-добри научни постижения под герба на Английската Кралица, ние дори не разбираме. Не можем да усетим липсата на човек, който никога преди това не сме виждали в някоя от мега яките ни чалготеки, в някои брадъроподобен реалити проект или пък в "в най-смешните идиоти на България", нали?
Не сме готови да не бъдем държава на Златките, Къцитата, самоинтегриралите се Бонки, световнобезизвестни Баги и други подобни, все още недокрай изучени "природни явления"! Не сме готови да Бъдем!
Тъжна история... или Безкрайна история на тъгата, кой знае ???
J.R.

11/02/2012

Сънувах, че сънуваш...


Сънувах, че някой се прозява във съня ми,
а празното в очите му е всичко. 
Говоря му, задавам и въпроси, но думите ми -
като глухонеми - потъват надълбоко. 
В бездните на липсващите му очи
огледах своите - по-празни и безсмислени
от на непознатия дори.
А в ушите му чух ветровете, 
които преминаваха през моите уши
и усетих цигарения дим в устата му,
докато се опитвах да извикам.
Сънувах, че някой се прозява във съня ми,
а твоя сън аз всъщност населявах... 

J.R.