Сбогуване

Отиваш ли си, русо мое лято,                

че стягаш куфара си стар за път?

Почакай, спри. Ще те изпратя.

Със цвете ще закича твойта гръд.

Ти както зрънце в пясъка на плажа,

изгубваш се, изплъзваш се от мен.

Аз искам две-три думи да ти кажа:

изчакай само следващия ден.

Не ме вини, че искам да те спирам -

ще взема само куфара ти рус.

А в мене май че нищо не намирам

да стопля плажа, някак пуст.

Подай ръка и топло прегърни ме -

аз цяла се раздадох на брега.

Но виждам, не предвидих - иде зима

и нея с нещо трябва да даря.

Но ти, нима ти вече си замина?!

Аз може би бих плакала на глас,

но знам, че ще се видим догодина.

Довиждане! На добър час!

септември, 

2000.

J.R.