Човек по-малко ли е от единица?

Според Бродски човек не е сбор от различни единици, човек е може би по-малко от единица, по-малко от едно, т.е. от себе си. Но се питам, ако по-малко от едно означава незавършеност, частичност, то по-малко от човек ситуация ли е, в която човекът не разпознава себе си, та затова се стреми към набавяне на цялостта? И ако човекът е частица, заредена с недостиг, затова ли непрекъснато се стреми към изграждане на някаква цялост. И накрая - възможно ли е отсъстващите части да се набавят, да се сглобят парчетата, съставящи цялото, да се изпълнят празнотите... Как (по дяволите!) се преодолява първоначалната откъснатост, част(ич)ност и... можем ли да компенсираме недостига?

J.R.