Като пеперудено вълшебство те сънувах -
ти пърхаше с крилата си в съня ми,
но всеки път, когато се събуждах,
те нямаше, няма те в реалността ми.
А чаках дълго, много дълго
вълшебството да случиш не на сън,
но зная, беше невъзможно,
нереален беше пеперуденият звън.
И си остана там, във другото,
в отвъдното пространство на съня -
от другата страна на огледалото
като абсурдна някаква мечта. J.R.
Няма коментари:
Публикуване на коментар