Изкуството да бъдеш п(А)тица...

     Границата е едва забележима... Тънка като почти невидим лед по стъклото в януарска сутрин... Като росата, която живее само миг през август... Като котка, която знае, че трябва да стъпва много внимателно върху горещия ламаринен покрив...
     Изкуство е да бъдеш птица, факт! Но още по-голямо изкуство е да бъдеш пАтица! Респект към всички  пАтици, които дори не осъзнават, че са се превърнали в такива! И мислейки си все още, че са птици, се носят едва пристъпвайки по отдавна разкривените родни жълти павета с 20-сантиметровите токчите на арогантно провокативната цена от 15 лв (например), закупени от новооткрития китайски магазин (най-често с италианско или френско-звучащо име)...
     Оказва се, че е истинско изкуство да бъдеш  пАтица . Изкуство, което изисква жертви най-страшни от особите, решили в името на "естетиката" (макар и да не съм сигурна дали разбират правилно значението на тази дума) да жертват пълноценното си битуване в свят, застрашен от това, че случайно може да се окаже прекалено семпъл за Вселената...
     Преди известно време, докато пътувах със столичния трамвай N:5, имах възможността да бъда пряк свидетел на разговора между две  пАтици. Едната (ще я наречем P1), добре реализирала се продавачка на топлия щанд в една от големите ни хранителни вериги, изслушваше мъката и се опитваше да успокои другата (P2), около 25-годишна преуспяла продавачка на пълен работен ден в квартален павалион за пакетирани стоки, цигари и закуски.    
      А ето я и драмата: P2 беше страшно тъжна и притеснена, защото с началото на новата учебна година смяната й в павилиона ще започва не в 7., а в 6.30 ч. сутринта, което е равно почти на опит за естетическо убийство над личността й от страна на работодателите й. И сигурна съм, нямате ни най-малка представа защо... Не! не става дума за надвишено работно време или за това, че все още не са я назначили на постоянен трудов договор. Няма проблем и с това, че не я осигуряват, на нея осигуровки не й трябват - "пари за глупости". Проблемът е във времето, необходимо й за екстеншъните!!! Нищо ли не разбрахте?! Добре, ще обясня като за птици :) -> Проблемът е, че щом смяната на въпросната  пАтица  започва в 6.30, това категорично означава, че ще трябва да става в 4 сутринта (за едни сутрин, за други вечер...), за да има време да се подготви. И за да ми е по-лесно, директно цитирам P2: "Трябва да стана най-късно в 4., за да мога да си оправя екстеншъните по косата!!! Поне 15 минути ми трябват да загрее вафлата (преса, която прави т.нар. вафли - бел.моя), а после трябва да включа и правата преса, ама са на един контакт, че пред огледалото имам само един, 'щото един приятел на моя щеше уж да ни слага двоен, 'ма нищо не направи... И после да оправя вафлите, и тия по-светлите кичури, фон дьо тена, грима, гланца знаеш, че два пъти през 10-тина минути ми е по-добре да го нанасям, че да ми иоздържа по-дълго... Абе, к'во да ти кажа... Направоооо не знам как ще смогвам в 6.30 да съм на работа..." Спирам до тук с цитата, защото ако продължа не съм сигурна, че ще ми е здравословно... Но, както и да е :)
Момичета от рода "пАтици", свалям ви шапка! До този момент никога не се бях замисляла, че за да бъдеш  пАтица е толкова сложно и жертвопреносително действо!
Никога не се бях замисляла, че за да работиш на павилион за закуски се изисква специален стайлинг и толкова много екстеншъни-мекстеншъни и каквото там още е нужно...
Винаги съм си мислила, че ви идва някак отвътре, че така сте родени - с прически тип "кофа на главата"... Един вид - "галеници на съдбата", дарила ви с толкова много устни, мигли и разпилени в пространството коси и нокти... Респект!!! И поздравления за упоритостта и постоянството на всяка от вас, с които всеки божи ден се грижи за себе си и имиджа си на  пАтица!
Това е истинско изкуство в най-пълния си смисъл! Един вид - 9-тото чудо в света!



P.S. За тези, склонни да ме обвинят в некултурно подслушване на разговора между двете пАтици искам да кажа - хора, няма такова нещо! Аз бях случайно въвлечена в разговора, защото той се случваше буквално през мен - подредени в редичка Р2, аз, Р1 - двете най-спокойно си говореха през врата ми... Явно ме бяха взели за една от своите и не се притесняваха от мен или още "по-лошо" - със съжалително презрение дори не са отразили семплото ми присъствие на седалката между тях... 

J.R.