За нещата и за хората.

За опита да полетя и за последиците от приземяването.

За алегориите на пожеланото и за метафорите на реалното.

За...

11/02/2012

Сънувах, че сънуваш...


Сънувах, че някой се прозява във съня ми,
а празното в очите му е всичко. 
Говоря му, задавам и въпроси, но думите ми -
като глухонеми - потъват надълбоко. 
В бездните на липсващите му очи
огледах своите - по-празни и безсмислени
от на непознатия дори.
А в ушите му чух ветровете, 
които преминаваха през моите уши
и усетих цигарения дим в устата му,
докато се опитвах да извикам.
Сънувах, че някой се прозява във съня ми,
а твоя сън аз всъщност населявах... 

J.R.

Няма коментари:

Публикуване на коментар