За нещата и за хората.

За опита да полетя и за последиците от приземяването.

За алегориите на пожеланото и за метафорите на реалното.

За...

11/22/2012

затворени очи




затварям очите си и виждам море
със вкус на топли дюни 
и в хрупащия пясък - потънала до колене -
пак се смея, и пак съм дете...
отварям очите си и виждам брегове -
безкрайни и безлюдни -
в самотата. 
и няма ги хората, няма цветове,
тъжно и сиво е тук -
на Земята.
затварям очите си.
оставам дете.










Няма коментари:

Публикуване на коментар