Усещане за живот...

С. Дали: A Caravela

Да паднеш и да намериш сили да се изправиш...

Да повярваш, след като си изгубил вярата си...

Да се влюбиш тогава, когато мислиш, че не можеш...

Да обичаш, когато не си готов за това...

Да притежаваш, без да имаш нужда от притежаваното...

Да имаш себе си, когато изгубиш хората...

Да очакваш, да се надяваш, да живееш,

когато очакването е изморило надеждата... 

Това ли е всичко???

Ама че абсурд!

J.R.

Салвадор Дали: Раждането на новия човек, 1943.

мило мое Аз, исках само да ти кажа добър вечер и довиждане!
заминавам. напускам се. тръгвам си от себе си. и от всичко, което съм била.
напускам апартамента, който обитаваше душата ми.
освобождавам се от абсурдите, които са събирали сетивата ми през годините.
не взимам куфар. нямам никакъв багаж. дори себе си не взимам.
очистена от всичко, напускам се. заминавам...

J.R.

Пълнолунно

В пълнолунието мислите препускат

в опит да надбягат кръглата луна,

но изгубени в прозрачен мрак потъват

и празна, но светла остава нощта. 

А някъде в далечината изпищява 

неродена още върколаческа душа

и вятърът, събуден, зашумява

във клоните на пълнолунната гора.

И в тази нощ, по-светла от деня,  запява

последна песен  за някого смъртта,

в която саркастично обяснява,

че днес ще отнесе поредната съдба.

А мислите препускат бясно

и смее им се бледата луна... 

J.R.