Да изпълват медийното пространство на 8-ми март с блицове от типа "какво искат жените?" си е чиста доза малоумна упоритост - защото както вчера, така и днес, и утре автентичен и правдоподобен отговор на този въпрос, който да превърнат в сензацията на 21 век, няма да получат.
Да се радваш на лаленце (положителното е поне е, че през последните няколко години то замени червения карамфил), защото са ти го подарили най-вече по причината "така трябва", а не защото "така искам", си е крайно самоунищожение на самочувствието.
Да празнуваш международния ден на жената, без обаче да ти остане и час свободно време за теб самата, защото на практика и днес си е ден като ден, е смехотворна измишльотина.
И, мили мъже, престанете с пожелания от типа на "Бъди красива! Бъди обичана! Бъди щастлива!"... Как пък веднъж не се сетихте да кажете на жените си, че нямат нужда да бъдат, защото са. И... ако все пак сте решили да им подарите лалета днес, то тогава не ги карайте в промеждутъка между получаването на цветята и потапянето им във вазата да вземат да ви изгладят и панталоните - ей така, между другото.
Но както и да е. Всяка дата си е въпрос на личен избор...
На празнуващите - честито, а на останалите - поредния усмихнат и успешен ден!
 |
| снимка: vldiliev |
J. R.
Според мен, деня на жената е един малък жест от страна на мъжете. Ако искате да ви е истински празник, трябва да си го направите такъв, а не да чакате разочарованието от лалето. Планирайте си почивен ден, планирайте романтична вечеря или луд купон, чакайте го с нетърпение и му се наслаждавайте... вие сами възприемате 8ми март като даденост и после мърморите за рутинноста му.
ОтговорИзтриванеИ да, мили дами, пожелавам ви да бъдете красиви, бъдете и женствени и обичани, защото само тогава жената е жена. Така както мъжа е мъж, когато е джентълмен с достойнство.
Премахнете този ден от календара!!!
ОтговорИзтриванеДо гуша ми е дошло от профеминистични лозунги от рода на "Поне един ден, в който жената да се чувства уважавана" или антипода му (който звучи еднакво глупаво) - "Защо само на 8-ми март жената трябва да се чувства жена?!"
Този ден възниква като начин за борба за еманципация на жените. От около 40-50 години жените имат пълни права, каквито и мъжете. И какво направиха за това време? Искаха все повече цветя, "уважение" и необходимата си доза оргазми, от които мъжете се свиват все повече на кълбо и стават все по-безпомощни в опитите си да угодят на пол, който няма представа какво иска. При това не само на 8-ми март, а през всички останали 364, или както през тази година, 365 дни в годината.
Мерси!
Щом искате да сте равни с нас, бъдете такива. Празнувайте празника си, както ние празнуваме деня на бащата! Борете се със зъби и нокти за парчето хляб, което да нахраните семейството си! Не мислете какво ново да поискате, а какво да давате на мъжа до вас, и не очаквайте цветя, "подаръче" или оргазъм за награда! Защото ние не получаваме.
А г-н Янакиев, за джентълмена с достойнството - човек се държи джентълменски с онези, които не му вредят. И не е никак по-малко мъж, когато показва, че не е човек, на когото всяка фуста може да му се качи на главата.
Владимир Колев
Ле-ле!
ОтговорИзтриванеИван - дори в коментара ти напира императивния тон към жените. Сори, ама това не звучи много джентълменски :)Идеята ми е друга - всяка година сценарият е един и същ. И за съжаление най-често жените, на които им се случва все по-рядко да празнуват каквото и да било, се хващат като "удавник за сламка" за този празник... Не е нужно това да им се случва един ден в годината и не е нужно да се радват на лалето само на 8ми... Защото докато го правят по този начин, жалко и за тях, жалко и за мъжете им...
Владимир - съгласна съм с безсмислието на лозунги от типа на "Поне един ден...", защото звученето им е крайно отчайващо. Но ме притеснява, когато чуя мъж да се оплаква от това, че жените искат все повече. Според мен - Дай Боже повече всекиму :) Колкото до деня на бащата - тук малко се разминават нещата. Защото 8ми март се отбелязва като ден на жената, и между другото е и ден на майката... Няма логика да има ден на жената, така както няма ден на мъжа... Жената си е жена и мъжът си е мъж по 365(366) дни в годината.
И можем да си говорим, че празникът е възникнал от профеминистки настроения в Америка, но е факт, че у нас специално, не заради Америка, ами заради "червената" гледна точка продължава да се тачи и днес. Което си е само потвърждение на думите, че празника всъщност е "наложен" като такъв...
Дали този празник възниква от червения или синия ъгъл на света не е от голямо значение. Аз лично нямам нищо против този "жест към жените", както и розите, както и това да пожелая на някоя жена да бъде красива и усмихната и чаровна, така както може да бъде само една жена. Аз знам, че ние мъжете сме една кръгла нула без вас жените.
ОтговорИзтриванеЙоана, колкото и императивно да ти звучи всички ние живеем в свят, в който за съжаление забравяме не само всекидневните жестове, но и изобщо да си говорим. Затова много малко жени имат щастието да се чувстват постоянно ухажвани от мъжете си. Останалите (повечето) са истински "удавници" в реалността, изградена на основата на интереси. Ако ти се опитваш да кажеш на мъжете да правят повче жестове към жените си, то мога да ти гарантирам, че каузата ти е обречена на неуспех.
Г-н Колев, по същата логика и Вашата кауза е обречена на неуспех, ако се опитвате да кажите на жените да разчитат повече на себе си и да не говорят за еманципация, докато предпочитат да живеят в партриархално общество.
Проблема е елементарен - ние не сме сигурни каква роля искаме да играем. Колкото мъже успяват да накарат жените си да се чувстват истински жени, толкова и жени успяват да накарат мъжете си да се чувстват истински мъже. Може би това обърква цялата система - няма ред! А на хората явно по природа им е нужен такъв, защото всяка жаба трябва да си знае гьола - партриархат или матриархат, мъж или жена - без средни положения! Всички останали форми на съжителство и съществуване са неуспешни опити за модернизъм в отношенията ни - те са колоаката на любовта ни!
Докато не "узреем" толкова, че да възвърнем реда в отношенията си, ние хората сме обречени на наслада веднъж в годината - а който иска да се откаже и от това си право, негов избор.
Мили дами, радвайте се на лалетата за 8ми Март, радвайте се на хубавите и искренни пожелания, оценявайте жестовете, защото особено като българки вие имате привилегията да имате един ден в годината и това да е даденост! Tам където живея винаги аз съм единствения, който поздравява жените за 8ми Март и подарява на колежките си рози - всички знаят за празника си и се надяват на жест от мъжете, но не го получават. Българки, специално по отношение на 8ми Март сте "червени" късметлийки!
Ето откъде идва проблемът ти (а и на много хора)- използвате една единствена дата в годината, за да компенсирате(вие мъжете) и да се почувстват компенсирани (голяма част от жените) за липсите в живота си като цяло. Защото това, че забравяш не само всекидневните жестове, но и изобщо контакта като цяло, си е личен избор. Но повярвай, можеш да го правиш само до тогава, докато има кой да ти го позволява... Всеки да се чувства свободен в избора си - щом има жени, които веднъж в годината им е достатъчно да бъдат ухажвани, ще има и мъже, които няма да виждат смисъл в това да се "напъват" да го правят по-често... Не се опитвам да кажа нищо на никой. Но ти гарантирам, че докато мислиш по този начин, твоите каузи ще бъдат доста по-неуспешни от моите :) Както се казва - който иска, намира начин, който не иска, намира оправдания! А последните ти думи са изключително "трогателни" - явно там, където живееш в момента, си заобиколен от изключително нещастни жени и това ти пречи да приемеш, че една жена може да бъде щастлива повече от един ден в година, без значение дали ще получи 8-момартенско лале или не!
Изтриване