Живея сред маски. Непрекъснато срещам маски. Говоря с маски. Работя с маски. Ежедневието ми преминава сред маски - плътни. прозрачни. красиви. грозни. умни. глупави. невинни. виновни. жестоки. мили. лоши. добри. строги. спокойни. Но маски!
Гротескни и абсурдни в своята същност, в опита си да прикрият себе си, маските се превръщат в ироничен, чувствено-осезаем белег за деформацията на настоящето, безсмислието на миналото и нелогичността на бъдещето. Тук и сега се превръщат в алюзия. В едни реално, конкретно указани време и място хронотопът се оказва (пре-)изпълнен от липсата на лица. Маски!
Настъпи ли края на конкретния свят? Опита за подреденост ли доведе до неговата невъзможност? Или пък хаосът на неуспешното битуване на истинските лица?
Имам нужда от лица! Реални лица. Човешки лица. Лица с живи очи. Лица, чиито устни се мърдат когато говорят, а не дремят във вечно застинала полу-усмивка. Лица с емоции. Лица, които да знам, че са истински. Живи. Човешки.
Няма ги.
Има само маски.
И опит да разпознаем себе си като "аз" в поне една единствена.
Ще се случи ли?
По-скоро не.
Mаските днес са единственото обективно в този крайно субективен свят...
Маските се явяват единствената ни възможност за реабилитация на човешката телесност.
Единствена (макар и алогична) възможност за съществуване.
"Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща."
Дж. Карлин
J.R.
Много истинско и искрено! Но как да бъдем обективни в свят от субекти? Може ли един субект да бъде обективен?
ОтговорИзтриванеСубектът и неговата обективност са две различни неща. Проблем е обаче, когато субектите все по-често доброволно се превръщат в обекти; когато доброволно се отказват както от своята обективност, така и своята субективност...
ОтговорИзтриванеМного интересна хипотеза имате, фрау Райх. Субектите е логично виждат света през своята субективност, но едновременно с това се стремят да бъдат обективни в субективността си, което до известна степен ги превръща в обекти, нали така?! Според Вас проблема идва тогава, когато субектите се откажат както от субективността си, така и от обективността си... те изчезват, защото престават да бъдат обекти и субекти едновременно. А маските им служат за прикриване на липсата им. Под маската нищо ли няма?
ОтговорИзтриванеНе, опитът на субекта да бъде обективен, не го превръща в обект, повярвай ми. Не престават да бъдат обекти, превръщат се в такива тогава, когато спрат да бъдат субекти... Според мен бъркаш понятията малко... субект/обект и субективност/обективност не са еквиваленти, за да ги мислиш като такива... Колкото до маските - те прикриват и разкриват, зависи как ще погледнеш на тях.
Изтриване