КоГатО дУшАтА

В нощното пространство на свирепи гори, 

Докато гледам лицето ти как се смее,

Животът ми се превръща в прежда от тъги

И сняг, макар да е май, започва да вее.

Свирепи ветрове шибат по мрака.

Всесилното небе преобръща нощта.

И мислите мои, превзети от страха,

Замлъкват в отново неизречени слова.

Когато душата изгуби своя май

И всичко останало се превръща в прах.

За всяка песен настъпва край,

За всяко желание – обвинение в грях.

J.R.