Това е въпрос, над който си струва да се поразмисли човек...J.R.
3/23/2012
Поезия или история?
В “Поетиката” Аристотел пише за историка и поета, че първият говори за действително станали неща, а вторият за неща, които биха могли да станат... Следователно, поезията по-философска и по-сериозна ли е от историята???
Това е въпрос, над който си струва да се поразмисли човек...
J.R.
Това е въпрос, над който си струва да се поразмисли човек...J.R.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Аристотел по принцип винаги показва три, а не две гледни точки. Тези три основни групи в неговата философия са теорията, практиката и поезията. А в тази конкретна книга разглежда само една част от поезията (доколкото знам втората книга е изгубена), като я свърза с реториката и политиката, които по онова време са имали централни функции в обществото на гръцкия полис.
ОтговорИзтриванеЛично за мен интересно е противопоставянето му на учителя си Платон, който в своята Политея също разсъждава върху поезията.
Въпросът “поезия или история?“ е наистина много интересен и с удоволствие бих участвал в такъв дебат. От една страна, можем да кажем, че поезията не е нищо повече от пресъздаване на историята, на действителността и на идеите. Ако изходим от тази гледна точка и прибавим теорията на Платон, че идеите всъщност имат второстепенна роля в истинското съществуване (в историята), то тогава пресъздаването на идеите (поезията) има още по-малка стойност от самите идеи. От друга страна поезията може изобщо да не е проекция на историята. Според Аристотел, истинското съществуване (историята) е резултат от пресъздаването на идеите (поезията), от формата и съдържанието им, като по този начин поезията има по-горен ранг от историята.
Според мен, истинските въпроси би трябвало да са „Съществуват ли абстрактни идеи, които нямат нищо общо с човека?“ или „Съществува ли нещо над човека или всичко е негово творение?“. Ако успеем да си отговорим на тези въпроси, тогава може би по-лесно ще изберем за себе си отговор на въпроса "поезия или история?".
Мимезис! Всичко е мимезис!
ОтговорИзтриванеВсяка идея е част от човека, тя не може да се породи извън него и въпреки него. За Аристотел човекът от една страна е политическо /социално/ животно, т.е. не може да съществува вън от обществото – зоон политикон, но човекът се характеризира и с това, че винаги преследва някакви цели, за да реализира способностите си и има "разумна душа". Следователно, може да съзерцава вечните истини, дори да се учи на добри дела. Тези характеристики придават на човека едно много важно качество – свободата. Това според мен е най-голямото откритие на Аристотел...
Мимезис? Почти всичко е мимезис!
ОтговорИзтриванеСпоред теб идеите винаги ли са плод на разума? Вечната истина и свободата и те ли са разумни? Русо беше написал "L'homme est né libre, et partout il est dans les fers." Прав ли е?
Идеите, пораждат целите, а те са винаги човешки :) Опитът и умението да съзерцава са част от "разумната душа".
ИзтриванеКолкото до Русо, свободата и оковите са въпрос на личен избор, като понякога оковите не са нищо повече от навик и много често просто резултат от страха...
Имаше една притча, която разказва за слон, попаднал завинаги в "оковите" на цирка. В действителност, "оковите" му представляват едно малко колче, за което е завързан с не много дебела връвчица, но си остава пленник. Защо? Защото, когато е бил малко слонче се е борел за свободата си, правил е хиляди опити да се освободи от колчето, но тогава не е имал силите. И един ден се е отказал. В съзнанието му се е запечатала само идеята за неслучилото се себеосвобождаване от "оковите", за умората, за разочарованието... И дори тогава, когато има достатъчно сили да се освободи, слонът си остава в "оковите" на цирка - заради неуспеха, заради навика, заради страха да опита отново...
Е, прав ли е Русо?
Много хубава притча. Благодаря ти, че ми я каза. Струва си да я разкажа и аз на някой. Хареса ми, защото е близка до мен самия.
ОтговорИзтриванеa habit is not a need... скоро бях разказвал на един нов приятел за това, че имам няколко принципа, които се старая да не нарушавам и които до известна степен определят живота ми, всички те са съвети от приятели, а това е един от тях.