В сънищата ти пристъпва тихо,
недоловимо гали косите ти с ръка,
усмихва се и ти прошепва нещо -
че е вълшебен, може би, сънят?
А ти стоиш и наблюдаваш,
не можеш да повярваш, че е тя
и искаш да остане, умоляваш
да не свърши този път съня...
Но няма начин!, всичко е за кратко -
целува те с малинови уста,
и без да се сбогува (жалко!),
отива си преди края на нощта...
Алармата!
Нов ден! - светъл и празен...
J.R.
Няма коментари:
Публикуване на коментар