В началото беше доверието. Празно, прозрачно и никога не
помисляно, дори изобщо необмисляно доверие... Като бял воал, оставен свободно
да се вее от вятъра, доверието е красиво, леко, чисто... А след него идва
приятелството – онова първото, (не)сериозното и непридирчиво приятелство, което
те завладява като любов; като първи слънчев лъч след тежка и продължителна зима;
като усещане, че светът се разтваря пред очите ти в нови, по-цветни и
по-ароматни нюанси...
И така се поставя началото... Доверието и приятелството се
превръщат в част от теб. Следват те неизменно. Хванати ръка за ръка, те се превръщат
в отражение на мечтите, на целите и желанията; в огледален образ на всички дързости,
които си готов да направиш в живота си...
А след това започва да става сложно – осъзнаваш (а понякога
дори не осъзнаваш), че си щастливец, защото имаш нещо много ценно, нещо
наистина скъпо, което дори и на фондовата борса не се предлага и започваш да се
страхуваш... Страх те е, че можеш да го загубиш, че някой може да ти го
открадне или което е най-лошото – че то може би не е толкова истинско и ценно,
колкото си си мислил... И белият, лек вол се превръща в тежест за плещите ти, в
камък на шията ти, в рана на гърдите ти... Изкривява гърба ти, накъсва
дишането, изморява те...
И тогава идва изборът – трябва или да се освободиш от
него като го излъжеш, като го намразиш, като го обявиш за неистинско, за
ненужно, или да го приемеш като част от теб, като неизменна част от ежедневието
ти, пренебрегвайки усещането за тежест и болка... Защото дори и понякога да боли,
истинското приятелство остава истинско – като белият воал, танцуващ с вятъра.
Истинското приятелство не прецаква доверието. И никога не тежи толкова, колкото
си мислиш, че тежи...
И така. В началото беше доверието, а всичко останало е избор, по
хамлетовски сложен, но важен избор – да бъдеш или да не бъдеш приятел!
J.R.
I'll be there for you...
| http://youtu.be/GJ0B28_frfw |
Няма коментари:
Публикуване на коментар