премръзнали от черно-белия студ.
Не се измори да бършеш сълзите ми,
да правиш света ми и цветен, и луд.
Да ме обичаш, не се измори,
дори когато за теб нямах време.
Да ме чакаш не се отегчи,
дори когато не стигах до тебе.
Не се измори да ме обичаш такава -
нервна, изплашена и не много добра.
Да ме убеждаваш, че съм истинска,
че съм най-добрата, дори когато греша.
Да превързваш крилата ми,
за да мога отново да полетя.
Да осветляваш небето ми,
когато не виждах посоката.
Не се измори да ме обичаш,
да ме чакаш, да вярваш, че за теб съм съдба.
Даде ми всичко, а не поиска отплата -
да бъда (например) просто някаква,
като всички жена.
P.S. Любов, Благодаря!
J.R.
Няма коментари:
Публикуване на коментар